Буш в Близкия изток – глад за успехи или стъпка към мира?
През изминалите десетилетия Близкият изток заемаше в американската външна политика централно място. Затова е учудващо, че на Джордж Буш му бяха необходими цели седем години, за да направи първата си визита в Израел като президент. Разбира се, имаше някои до известна степен оправдаващи го обстоятелства: загрижеността за тероризма и за Афганистан след атентатите от 11 септември 2001 година, зле замислената и неправилно водена война в Ирак и нежеланието му да пътува. Дори в най-добрите моменти той беше пословично известен с неохотата си да лети.
Въпреки всичко фактът, че Джордж Буш започва последната си година в Белия дом с посещение не само в Израел, но и на Западния бряг и повечето от останалите ключови държави в региона, е красноречив. Той свидетелства за безпокойство в лагера на президента както за скромния характер на постиженията му като държавен глава, изкарал два мандата на президентския пост, така и за липсата на напредък в Близкия изток.
Когато встъпи в длъжност, Буш наследи особено активните, но в крайна сметка неуспешни усилия на Бил Клинтън да постигне мир. Вината за неуспеха на Буш да доразвие начинанието на предшественика си не беше изцяло негова – своята роля изиграха размириците в палестинските територии и оттеглянето на Ариел Шарон от политическата сцена. Близкият изток стана жертва на предприетата от Буш през първия му мандат политика в стил „всичко друго, но не и като Клинтън“. Друга жертва на този подход беше сближаването със Северна Корея. Ценният напредък в Близкия изток беше пожертван още преди 11 септември.
Не може да се каже и че на Буш му е липсвало съдействие. Във външната политика на Тони Блеър имаше много грешки, сред които неравностойният му съюз с Буш във „войната срещу тероризма“ беше вероятно най-крещящата. Въпреки това той беше абсолютно прав при неколкократните си опити да убеди Буш, че 11 септември и перченето на Иран са както причини за, така и последици от неразрешения близкоизточен конфликт. Усилията му да насърчи американския президент не бяха напълно безрезултатни. Джордж Буш стана първият американски президент, приел идеята за създаване на палестинска държава.
Сега вероятно трудно ще си спомним какви сътресения предизвикаха думите на Буш от 24 юли 2002 г., че решението на кризата в Близкия изток трябва да доведе до „две държави, живеещи редом една до друга в мир и сигурност“. Повечето европейци отдавна смятат, че е наложително решение да се търси чрез създаване на две държави. Въпреки всичко това беше първото подобно изявление от страна на американски президент. Уви, ползите, които това признание донесе на американската дипломация в региона, бяха разбити девет месеца по-късно, когато САЩ нахлуха в Ирак.
Ноемврийската конференция в Анаполис трябваше да демонстрира едно ново начало в американските усилия за постигане на мир в региона. Близкоизточната обиколка на американския президент, която започва с Израел и завършва със Саудитска Арабия и Египет, е доказателство, че сега Буш иска да покаже, че е лично ангажиран с тази мисия и че използва цялото влияние на поста си.
Засега обаче то е значително по-малко, отколкото беше в миналото. Вниманието на обществеността в САЩ и в чужбина вече се отклонява към процеса на избор на негов приемник. Провалите във външната политика, белязали цялото му управление – неясно формулираният ангажимент в Афганистан, скъпоструващата война в Ирак, пробуждането на Иран в региона и покачващите се цени на петрола – едва ли подсилват неговия авторитет.
От друга страна те могат да изострят глада му за успехи. И въпреки иронията, че сега Буш търси успеха на същото място като Бил Клинтън, в определен аспект усилията му са по-сполучливи. Посещаемостта на конференцията в Анаполис, на която присъстваха и високопоставени сирийци, наведе на мисълта за нов апетит на американската дипломация в региона. Ако иска да постигне напредък обаче, Буш ще трябва да покаже същата воля и упоритост в усилията си за постигане на мир, каквито досега e влагал единствено в стремежа си към война.
По БТА