За кого и как да гласувам? 3. – Шансовете на по-малките партии
(Продължение, виж още за ГЕРБ и БСП)
Според социологическите сондажи в последните дни преди изборите три партии със сигурност ще излъчат евродепутати – ГЕРБ, БСП и ДПС.
Очакванията са за 33% избирателна активност, около 2,2-2,3 млн. да се явят на избори. България избира 17 евродепутати. Това означава, че за един евродепутат са нужни около 130 хил. гласа.
Някои социологически агенции сочат като почти сигурен и Ангел Джамбазки от ВМРО, който и досега беше евродепутат, доста активен и достатъчно известен. Заслугата си е преди всичко негова, а не толкова партийна, защото партията ВМРО на последните избори, на които се е явила самостоятелно (2013), взе 66 хил. гласа. Джамбазки използва антиевропейските настроения, влизайки в ролята на човек, който „брани България”, както пише на предизборните му плакати. Акцентът му е, че не е йес-мен. Вторият в листата след него Андрей Слабаков също има поведение на човек, който не е йес-мен.
Голямата въпросителна е за „Демократична България“, която обединява ДСБ, „Да България” и „Зелените”. В листата на тази партия има най-голям избор, а шансовете й намаляват, защото много обсебени десни ще гласуват за ГЕРБ, за по-сигурно, „да не дойдат комунистите”. И така намаляват шансовете на по-автентичните десни. Негативно се отразява на коалицията и това, че не привлече „Движение България на гражданите” (на Кунева, Зеленогорски и др.), отблъсна ги с условията, които постави.
Впрочем, ето
справка за десните гласове извън ГЕРБ
на последните избори, от която се вижда какъв е потенциалът на тези избори.
Избори 2013 г.
48 хил. гласа за СДС
115 хил. гласа за ДБГ (на Кунева)
100 хил. гласа за ДСБ (последно явяване на Костов на избори)
Избори 2014 г.
290 хил. гласа за Реформаторски блок
(блокът включва ДБГ (на Кунева), ДСБ, СДС + БЗНС и БНД (партия на отцепилите се от НДСВ Борислав Великов, Николай Свинаров и др.)
Евроизбори 2014
144 хил. гласа за Реформаторския блок
Избори 2017 г.
107 хил. гласа за Реформаторския блок
(блокът е от същите партии, без ДСБ, + Петър Москов като свободен електрон + коалиция с „Глас народен“).
101 хил. гласа за „Да България“ (на Христо Иванов)
86 хил. гласа за „Нова република“ (ДСБ, Съюз за Пловдив, БДО (бившите легионери) + сводните електрони Трайчо Трайков и Мартин Димитров)
Сега са нужни около 130 хил. гласа за Демократична България, за да вкара един евродепутат. Ако не могат да ги съберат, значи не могат да мобилизират електората си. Това ще означава също, че
ГЕРБ асимилира малките десни,
както погълна основните гласове за тях, после започна да придърпва отделни депутати и партии – на тези избори придърпа СДС и „Гергьовден“ и др. маргинални.
Водачът на листата на „Демократична България” Радан Кънев единствен от лидерите там показваше критично отношение към Борисов и по времето, когато неговият Реформаторски блок беше в коалиция с ГЕРБ (другият, който беше правосъден министър, но подаде оставка, е Христо Иванов). Още се помни изпуснатата реплика към Борисов от Радан Кънев в един сутрешен блок „Бай хуй”. Тя стана като нарицателно за Борисов. Тази цинична реплика не е показателна за Радан Кънев, един от надеждните млади политици, критичен, с цивилизовано говорене, който се представи успешно на всички предизборни дебати, различаваше се чувствително от много от своите конкуренти. Радан Кънев декларира, че ако спечели достатъчно гласове да влезе в европарламента, няма да се откаже в полза на следващия Тафров (виж тук).
На второ място е Стефан Тафров, дългогодишен дипломат в големите западноевропейски столици и бивш постоянен представител на България в ООН. Преводач, полиглот, ерудиран, в европейската тематика плува в свои води (за него повече виж тук).
В листата на „Демократична България“ има голям избор. Който не иска представителите на малките десни, може да използва преференции за знакови фигури там – Тома Белев, последователен природозащитник, който пречи на много безогледни инвеститори на строежи навсякъде сред защитени природни райони. Непрекъснато вади на показ нарушения и опити да се погазва закона. Негова колежка в листата е Албена Симеонова, която освен зелена активистка, е бизнесдама, производител на биовино в лозя и изба край Свищов, и на др. екологични продукти.
В тази листа е и известният музикант Васил Гюров. Ще бъде жалко, ако не вкарат един евродепутат.
Следващата партия, за която някои социолози дават известни шансове, е „Воля” на Марешки. Голям търговец на лекарства, а вече и на горива, Веселин Марешки казва, че „трябва да изгоним търговците от храма”. Водач е в листата на собствената си партия, от която е депутат в българския парламент към момента. По-скоро става дума за
много пари и надут балон
Цяла България е обсипана с плакати на Марешки. Тази щедрост много е вероятно да се е насочила и към някои социолози. На парламентарните избори „Воля” взе 145 хил. гласа, но при избирателна активност над 50%. Сега при по-ниска избирателна активност трудно ще събере нужните към 130 хил. гласа.
Но знае ли човек – при ниска избирателна активност имат значение твърдите партийни ядра, верните на една или друга партия политически запалянковци, и не на последно място – парите. Купените гласове, контролираният вот.
Така веднага се стига до примера с ДПС – очертава се да вземе е над 10%. Двама евродепутати от ДПС са сигурни. Има постоянни твърди избиратели, сигурно ще надмине 250 хил. гласа на тези избори. Ако, примерно, избирателната активност се качи към 70-80% на следващите парламентарни избори, ДПС може и въобще да не влезе в парламента – неговите твърди гласове намаляват процентно в общия брой. На всичко отгоре ДПС се превърна в силно корупционна партия. Сега водач на листата й е и лидерът на партията Мустафа Карадайъ, за който излязоха данни, че неговите роднини в родното му село Борино са си направили 4 къщи за гости с финансиране с европейски пари.
Втори в листата е Делян Пеевски, задкулисният играч, човек в сянка, който по официална справка има един работен ден в парламента. Всички се чудят дали Пеевски ще има очи да седне в европарламента, дали ще ходи на работа там? Някой очакват той и Карадайъ да се откажат и тогава влизат следващите двама – 33-годишният лидер на младежкото ДПС Илхан Кючук и Искра Михайлова, която е евродепутат. Тя влезе в европарламента, след като веднъж вече Делян Пеевски се отказа от спечеленото си място на предишните евроизбори. Михайлова е била библиотекарка от Народната библиотека, която става съветник в регионалното и строително министерство, после зам.-министър там и за кратко е била и министър на екологията в правителството на Орешарски. На 11-о място в листата на ДПС се мъдри и Петър Чобанов, бившия финансов министър в правителството на Орешарски.
Партия „Глас народен” не се отказва
от политическата борба и на тези избори, въпреки че участва по-скоро на принципа на Кубертен на олимпийските игри – по-важно е участието, а не медалите. Използват изборите, за да ги чуят. Кандидатката им Венета Маджистрели работи в Брюксел, завършила е мениджмънт и лидерство в два университета във Великобритания, специализирала е и в американски университети, работила по проекти за малки предприятия, в момента ръководи интернет група, която се занимава с технологии за 3D принтиране.
И т. н., няма смисъл да се изреждат „Атака”, НФСБ, чиято листа се води лично от Валери Симеонов, който също грее от плакати и обещава действия. Те по-скоро ще отклонят гласове от Джамбазки.
Някои възлагат надежди на партия „Възраждане”, която събра 37 хил. гласа на последните парламентарни избори.
От независимите кандидати заслужава внимание Ваня Григорова, образована млада жена, социална активистка, чийто девиз е „Хората преди печалбите”. Председател е на дискусионната мрежа „Солидарна България”, икономически съветник на КТ „Подкрепа”. Тя има бъдеще в политиката, макар да няма шансове на тези избори.
Няма никакви шансове и независимият Николай Ненчев от БЗНС, бивш злополучен военен министър.
Общо независимите кандидати са 9, сред които е и осъдената на 20 години на първа инстанция бивша кметица на столичния кв. „Младост” Десислава Иванчева. Тя безспорно е натрупала съчувствие заради борбата си със строителни предприемачи, съмнителния начина по-който беше арестувана и осъдена (присъдата й е като за убийство, при не толкова ясни доказателства).
Общо партиите регистрирани за участие са 15, коалициите 7. Но не всички първоначално регистрирани се явяват на избори.