Освалдс Зебрис: Лайтмотивът на „В сянката на Петльов връх“ е пътят на човека към изкуплението
Латвийският писател ще участва в Дните на Европейската литературна награда на 30 май
Б. р. – Освалдс Зебрис е представител на все още екзотичната за българската публика съвременна латвийска литература. Авторът е роден през 1975 г., завършва икономика и работи като експерт в областта на връзките с обществеността и комуникациите в няколко международни компании. Чувствителността му към социалните проблеми обаче променя посоката на професионалното му развитие и той започва да се занимава с журналистика, като в този период е автор и редактор в редица вестници и списания в Латвия.
Безспорният езиков талант и завладяващият стил, които открояват Зебрис в съвременната латвийска журналистика, го отвеждат още по-далеч и разгръщат пълния си потенциал, когато той започва да пише художествена литература. Още първият му литературен опит – сборник с кратки разкази – му носи неочаквана популярност сред латвийската публика, както и годишната литературна награда на Латвия за 2010 г. за дебютна книга. Успехът на Освалдс Зебрис като утвърждаващ се съвременен писател продължава и със следващата му книга – историческият роман „В сянката на Петльов връх” (Парадокс, превод Милен Митев), който получава не само номинацията на литературната награда на Латвия за 2015 г., но е отличен и с Наградата на Европейския съюз за литература. Преводът е съфинансиран от програма „Творческа Европа“ на Европейския съюз. Следва послесловът на автора.
Хиляда деветстотин и пета година дава на латвийците в Рига, Лиепая, Валмиера и други градове в прибалтийските губернии на Руската империя чувството, че е възможно да създадат обединена нация в собствената си страна. Активният участник в революцията, по-късно народен представител Феликс Циеленс, пише следното: „Ако народното пробуждане превърна латвийците от затворен етнос в един народ, то може да се каже, че революцията от 1905 г. превърна латвийците от народ в нация“.
Цената на тази трансформация е висока – извършените от наказателните експедиции репресии дълго и последователно разтърсват районите на Курземе, Видземе и Латгале, оставяйки след себе си пепелища, хиляди разрушени семейства, разбити животи.
Протичането на революцията в градовете и селските райони, нейните исторически и социални причини, идеята за латвийска държава успоредно със засилването на антисемитизма и дейността на латвийските анархисти са само някои от разгледаните в романа теми, които вече са вълнували както класически, така и съвременни латвийски автори в техните прекрасни книги. Техните текстове на свой ред вдъхновиха мен да започна работата върху този роман.
Има едно явление от 1905 г., което искам да подчертая по-специално. Това е горчивата участ на първото поколение латвийски учители. При потушаването на революцията на властта ѝ се налага да се ръководи от предположения за идеологическите центрове на размириците. Ясно е, че от това най-много пострадват латвийските учители – първата мащабна интелигенция на нашия народ. Учителят и фолклорист Петерис Биркертс е събрал данни за съдбата на 750 учители в своя труд „Латвийски учители, жертви на революцията от 1905 г.“. Според него поредицата репресии са засегнали общо около 1000 латвийски учители – ужасяващо число като се има предвид, че в края на 19-ти век на днешната територия на Латвия живеят около 1,3 милиона латвийци.
„В сянката на Петльов връх“ не е само роман за значим период от формирането на латвийската нация. Това е и история за човешката слабост, парализиращия страх от собственото „Аз“, от вътрешното малодушие и неизбежното им следствие – греха и вината, която поставя човека на колене и го измъчва, принуждавайки го да търси път към изкуплението, заслепява го със заблуди и ограбва от него най-важното – неговата човечност.
Действието на романа е разделено между революционните събития от 1905 г. и година по-късно, когато полицията в градовете и наказателните експедиции в цялата страна привидно вече напълно са възстановили реда. През призмата на паметта на героя разказът се връща и в по-далечното минало.
Син на земеделски стопанин, помощник-учителят Рудолфс Рейзниекс пристига в Рига през 1906 г., за да изкупи греха си, да се помири със себе си, да се отърве от вината на престъплението, което е извършил по време на размириците от 1905 година. Неговият изстрел във въздуха ранява смъртоносно едно момче и това неволно престъпление опустошава душевно Рудолфс. Подчинява го на вътрешната му слабохарактерност и страхливост, изкривява личността му. В ума му се ражда привидно простата рецепта за изкупление на вината – „да направи няколко деца щастливи“. Избягал от наказателната експедиция, Рудолфс открадва пари от училището, където наскоро е работил, подпалва училищната сграда и отива в Рига.
Приятелят от детството и съсед на Рудолфс Арвидс Гайлкалнс, който със своята жизненост винаги засенчва Рудолфс, представлява предприемчивото, образовано поколение латвийци, бъдещи строители на латвийската държава. Двамата мъже са свързани и от по-близки отношения, отколкото са наясно, но фатално се различават по степента, в която са подготвени за живота; по различната си способност да осъществяват волята си, да се стремят към целта си. Гайлкалнс случайно се оказва замесен и в акта на изкупление на вината на Рудолфс.
Лайтмотивът на романа е пътят на човека към изкуплението – изкачването на планината на собствената му съвест – на фона на сериозни социални сътресения.