Уловеното време на Андрей Тарковски

„Интервалите между филмите бяха продължителни и болезнени и защото нямах какво да правя, ми даваха много време за размисъл за същността на целите ми; за факторите, които отличават киното от другите изкуства; кое за мен е неговият уникален потенциал; как се съпоставя моят опит с опита и постиженията на колегите ми. Като четях и препрочитах книги за историята на киното, стигнах до извода, че те не ме удовлетворяват, а пораждат у мен желание да споря и да изложа собствените си възгледи за проблемите и целите на правенето на филм” – Андрей Тарковски за „Уловеното време” (Колибри, превод Владимир Игнатовски).

Планина от размисъл се струпала върху Тарковски. Припомняме: много награждаван в родината и по света съветски кинорежисьор („Андрей Рубльов”, „Огледало”, „Сталкер”…). Роден в литeратурно семейство, учил пиано и рисуване, безмерно начетен. Пише, че замисълът за книгата му дошъл още след „Иваново детство”, първият професионален филм, завършил я дни преди кончината си, 1986 г. Личната му практическа философия на киното. Ако „практическа философия” не е оксиморон. Изкусителен е обаче прочитът извън философия на киното. По много причини.

Ето една: работата му с образа. Която обезсмисля всичките кахъри около тоталното изместване на словото от образа и опростачаването така на публиката. Знаменита е споделената работа върху образа в „Огледало”! Значи причината не е в самия образ, защото възпитаните с „Междузвездни войни” няма да видят нищо в „Огледало”.

Ключът за разбиране на опростачаването е друг. А цялото това четиво внушава към днешен ден, без да е било тема на Тарковски: опростачаването е неизбежно. Той само отбелязва: „Нали е ясно, че изкуството никого на нищо не може да научи, щом за четири хилядолетия човечеството нищо не е научило?! Ако можехме, като се вслушваме, да разберем опита на изкуството и да се променяме в зависимост от нравствените идеали, изразени в творчеството, отдавна щяхме да сме ангели”.

От Книжен ъгъл