Wired: „Книгата на бъдещето“ е тук, но не е това, което очаквахме

Б. р. – В сайта 4publishing на студентите по книгоиздаване от ФЖМК Натали Добрева и Татяна-Атанасия Топлийска обобщават важната статия на писателя и фотограф Крейг Мод, публикувана в сп. Wired.

„Книгата на бъдещето“ трябваше да бъде интерактивна, движеща се, жива. Да се променя в зависимост от това къде сте били, как сте се чувствали. Да включва и самата среда в историята – името на кафенето, в което сте седяли, или рождения ден на най-добрия ви приятел. Би било може би малко зловещо, но определено програмируемо.
Прогнозите за това как технологиите биха повлияли хартиените книги са с нас от векове. Всяка нова медия е в състояние да деформира или убие книгата: вестници, фотография, радио, филми, телевизия, видеоигри, интернет.
Някои разглеждат пресичането на книги и технологии по-позитивно: през 1945 г. Ваневар Буш пише в списанието The Atlantic: „Ще се появят изцяло нови форми на енциклопедии, снабдени с мрежа от асоциативни пътеки, преминаващи през тях, готови да бъдат пуснати в паметта и там да се усилят“.
През 1968 г. изследователят Алън Кей създава прототип от картон на подобно на таблет устройство, което нарича Dynabook. За него той казва: „Създадохме нов вид среда за подпомагане на човешката мисъл, за усилване на човешкото интелектуално начинание. Смятахме, че може да е толкова важно, колкото и изобретяването на печатната преса от Гутенберг преди 500 години“.
През 90-те години на миналия век, „Книгата на бъдещето“ удря един вид връхна точка. Били сме толкова близко. През 1992 г. професорът Робърт Кувър от Университета Браун публикува материал в New York Times, озаглавен „Краят на книгите“, в който пише за бъдещето на писането: „Печатната среда е обречена и остаряла технология, само любопитство спрямо отминали дни, предопределена скоро да бъде предадена завинаги на тези прашни, оставени без грижи музеи, които сега наричаме библиотеки“.
Нормални книги? Скучно. Бъдещи книги? Страхотни – неопределени – и почти бяхме ги достигнали!
Но… до средата на първото десетилетие на XXI в. все още няма истински електронни книги. Има Уикипедия, блогове и интернет, но митологичната „Книга на бъдещето“ тепърва се е очаквало да се материализирала.
И тогава настъпва развитие. На няколко устройства, всъщност. IPhone е пуснат в продажба през юни 2007 г., а Kindle през ноември същата година. След това през 2010 г. пристига iPad. Екранът с висока резолюция изведнъж е в ръцете и чантите на всички. И за кратък миг в началото на 2010-те, изглежда сякаш най-накрая може да е тук: славната „Книга на бъдещето“.

Вик в пустинята

Физическите книги днес изглеждат като тези от миналия век. И днес електронните книги изглеждат, усещат се и функционират почти идентично с електронните книги от преди 10 години, когато Kindle стартира. Най-голямата промяна е, че много от конкурентите на Amazon са се превърнали в незначителни.
Amazon печели. Към края на 2017 г. около 45% (в сравнение с 37% през 2015 г.) от всички продажби на печатни книги и 83% от всички продажби на електронни книги се осъществяват чрез каналите на Amazon.
И все пак тук е изненадата: Търсихме „Книгата на бъдещето“ на грешното място. Не е задължително да е формата, която е трябвало да се развива. Вместо това, технологиите променят всичко, което дава възможност на една книга да подбуди тиха революция. Финансирането, отпечатването, изпълнението, изграждането на общност – всичко, което води до книгата и я поддържа, се променя, дори и формата да не се. Вероятно формата и интерактивността на това, което смятаме за „стандартна книга“, ще се променят в бъдеще, тъй като екраните стават евтини и трайни като хартия. Но книгите, правени днес, които държим в нашите ръце, електронни или печатни, са „Книги на бъдещето“, въпреки че може да изглеждат обратното на очакванията ни.

Издателска революция

Преди двадесет години, от какво се нуждаехте, за да направите книга? Куп думи, разбира се. Но също и планина от пари. И дори да имате пари – да кажем, 20 000 долара, за да направите продукта редактиран, с добър дизайн и отпечатан – все още щяхте да се нуждаете от печатар. Ако приемем, че можете да отпечатате книгите си, то трябва да имате място, където да ги съхраните. Трябва ви някой, който да ги достави. Имате нужда от връзка с дистрибутор, за да ги продавате в книжарниците. И се нуждаете от маркетингов бюджет, за да ги сложите на витрината.
Днес, за да публикувате електронна книга, все още имате нужда от думи, но можете да пропуснете много от другите стъпки. От Microsoft Word документ можете директно да експортирате .epub файл – отворения стандарт за цифрови книги. Отворете профил в Amazon и iBooks, качете файла и изведнъж ще имате достъп до 92% от пазара на електронни книги.
Спрямо печатните книги, много нови инструменти за финансиране, производство и разпространение правят създаването и продажбата на физически книги много по-лесни. Blurb, Amazon, Lulu, Lightning Source и Ingram Spark са само част от фирмите за печат по заявка, до които всички имаме достъп. Много от тях се заемат с продажбите – предоставят уеб страница, на която да изпращате потенциални читатели, като самата фирма управлява тежките задачи, свързани с плащанията и доставките. Подобряването на качеството на печат по заявка през последните десетилетия е поразително. Книгите изглеждат страхотно – с прилични опции за хартия, корици и покрития. Професионални фотографи дори предлагат монографии в сътрудничество с компании като Blurb. А на следващия ден Amazon ще достави готовите книги на прага ви.
Почти половината от приходите на авторите идват от самостоятелно публикувани книги. Независимите книги не надхвърлят по продажби книгите на големите издателства, но предлагат по-високи ставки за роялти – приблизително 70% срещу 25%. За първи път – може би след изобретяването на печатарската преса – авторите имат осъществими, независими опции отвъд „традиционния“ издателски подход.

Как краудфъндинг промени играта

Промяната започва със стартирането на платформата Kickstarter през 2009 г. Въпреки че не е първата по рода си платформа за краудфъндинг, тя бързо се превръща в най-голямата и най-влиятелната. След стартирането си, Kickstarter е подпомогнал финансирането на повече от 14 000 издателски проекти, на стойност около 134 милиона долара. Десетте най-финансирани издателски проекта на Kickstarter са привлекли повече от 6 милиона долара финансиране, като след това са получили много повече от продажбите след публикуването.
Една от най-емблематичните истории на книга, издадена чрез платформата Kickstarter е „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“. Проектът стартира през 2016 г. и бързо разбива всички рекорди за финансиране на книги, като събира 1.2 милиона долара от кампаниите си в Kickstarter и IndieGogo. След реализирането си книгата се продава в над 1 милион копия по целия свят. „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ се превръща в нова, собствена търговска марка. Издателят Timbuktu Labs стартира „Истории за лека нощ за момичета бунтарки 2“ през 2018 г., като получава приходи от 866 000 долара още в предварителните продажби. Елена Фавили, съоснователка на Timbuktu Labs, описва издателството по този начин: „Когато мисля за „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ и за цялото движение, и за цялата общност, която се е образувала около нея… бих казала, че днес ние сме дигитална търговска марка и че сме направили това, като сме започнали с физически обект, и дори много традиционен такъв, а именно детската книга“.

Имейлът: от голямо значение за автора

През 2014 г. The New York Times са имали 6,5 милиона абонати на своите имейл бюлетини. До 2017 г. това число се е удвоило. Компании като Mailchimp предлагат бюлетини от почти две десетилетия, но те никога не са били толкова популярни, колкото са сега.
В отговор на този феномен, стартъп компанията Substack е основана през 2017 г. като платформа за публикуване на бюлетини. Повечето такива платформи не се интегрират лесно. Таксуването за достъпа може да се окаже затрудняващо. Чрез системата Substack обаче издателят може лесно да настрои бюлетин с абонаментна такса.
В днешно време почти всеки по-известен писател има бюлетин. Един от начините да разберем този феномен е, че енергията, която някога е била влагана в блоговете, сега е прехвърлена към електронна поща.

Според Робин Слоун, всеки артист, учен или значителна личност като цяло в света в днешно време, трябва незабавно да си направи бюлетин ако вече няма такъв. Той смята, че ние просто везе не можем да се доверяваме на социалните мрежи, или на някаква централизирана търговска платформа. Имейлът не е идеален, но той е децентрализиран, надежден и не се променя.

Бюлетинът като книга

Проблемът с категоричните дефиниции за това, кое е или не е книга е, че понякога нещо, което не е оформено като книга, може да се окаже много подобно на нея.
През 2008 г. технологът Кевин Кели прогнозира, че Интернет и електронната поща ще позволят на създателите на съдържание да бъдат независими. Той го нарича Теорията за изграждането на пазара на 1000 истински фена.
Авторът Бен Томпсън на пример публикува бюлетин, наречен Stratechery, чиято цена е 100 долара годишно. Stratechery е архетипичен пример за теорията на Кели, приложена на практика.
Хора като Бен Томпсън пишат и книги. Ако вземем съдържанието от една година от неговия бюлетин, и го редактираме, ще имаме отлично издание. Stratechery, под формата на платен бюлетин се доближава до лимитирано издание на Kindle по своята същност.
Имейлът е проста и стара технология. За разлика от социалните мрежи, в имейлите все още не са приложени алгоритми. Освен това никой външен човек не може да отнеме абонатите не друг или да му попречи да общува с тях.
Социалните медии обаче не са предвидими. Алгоритмите и продуктовата функционалност контролират съдържанието, фирмите постоянно поменят и усъвършенстват начина, по който ангажират потребителите си. Това означава, че инвестицията в социалните медии може да се възвърне чак след няколко години.
От друга страна, има някаква стабилност в електронната поща, която съществува извън нормалния поток на технологичния прогрес. Тя работи надеждно, в продължение на десетилетия. Няма централна електронна поща. Повечето книжници я използват.
Ако някой издател ще добавя към имейлите си и активност в социални мрежи, Instagram е най-подходящата. Книгите по своята същност са визуално съдържание, а дизайнът на кориците е в своята златна ера в момента с дизайнери като Алисън Форнър, Грей318, Родриго Коррал, Сюзан Дийн и много други, които постоянно представят нови и силни проекти.

Увеличете аудиото

Книги в аудио формат се разпространяват от 1969 г. насам, но през последните години аудиокнигите придобиха значителен дял от пазара. В началото се продаваха на физически носители, вече са почти изцяло цифрови и краткотрайни.
Оказва се, че смартфоните не са най-удобните цифрови устройства за четене на книги, побират цели аудио библиотеки и лесно се побират в джобовете на читателите. Подкастите засилиха слушането на аудио книги и на нехудожествено съдържание.
Техническите подобрения, които направиха аудиокнигите страхотно преживяване, бяха въведени през последните няколко години: по-високо качество на аудиозапис, по-дълъг живот на батерията на устройствата, по-достъпни Bluetooth слушалки. А каналите за разпространение на аудиокниги са достъпни за всеки, който има ACX (Audiobook Creation eXchange) файл за качване.
Това засилване на аудиокнигите се дължи на промяна във възприятията на идеята за тях през последните десетилетия. През 2005 г. The New York Times обявява, че слушането на книги е приблизително същото като четенето им. Тогава за да се сдобиеш с една аудиокнига се е изисквало много старание – закупуване на физически носител („Властелинът на пръстените” е записан на 12 касети), пътуване до библиотеката, зареждане на батериите на касетофона. Сега нашите постоянно свързани с Интернет, винаги заредени смартфони, таблети и лаптопи правят слушането на аудиокнига много по- лесно и достъпно. Толкова много, че “Ню Йорк таймс” пуска малък списък с бестселъри, издадени като аудиокниги.

Пълен пакет

Анимираните изображения често се възприемат като основна част от книгата на бъдещето. Може да се срещат рядко в iBooks или Kindle форматите, но те съществуват. Ако искате да се научите да свирите на укулеле, не търсите в Amazon книга за това, която да четете на Kindlе-а си, а ти отивате в YouTube, където има часове с уроци, спирате ги, когато ви е удобно, връщате се назад в урока, колкото е необходимо, обучавате се със собственото си темпо.
В „Пясъчна книга“ Борхес описва една безкрайна книга, която напомня за днешните социални мрежи.
Нашата книга на бъдещето се състои от имейли, туитове, видеоклипове в YouTube, списъци с имейли, кампании за краудфандинг и много достъпни офсетни принтери в големи градове като Хонг Конг.
Все пак книгата е крайна цел и крайна точка в системата на една сложна инфраструктура, която става все по-достъпна. Дори ако крайната точка остане твърдо една и съща – печатната книга – вселената, която произвежда и подкрепя книгите, се променя по положителен начин, с всяка година. Книгата на бъдещето е тук и тя продължава да се развива. Вълнуващо е и не бива да възпираме естественото й развитие.

По Wired

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.