Барак Обама или стремежът на Америка да се помири със себе си

Кандидатът за президент на Демократическата партия Барак Обама на предизборната си кампания в Ню Хемпшир. Обама загуби първичните избори от Хилари Клинтън само с два процента, но продължава да печели на своя страна все повече млади хора. Снимка: Ройтерс

„Спънал се“ на първичните избори в Ню Хемпшър пет дни след триумфа си в Айова, младият сенатор от Илинойс Барак Обама (46 г.), се изживява като въплъщение на Америка, сключила мир със самата себе си. На среща с разочаровани привърженици в Нашуа, Обама за пореден път успя да наелектризира тълпата, като скандира „Да, ние можем!“ и призова избирателите си все така да вярват в „промяната“ и в крайната победа, която би го направила първия чернокож президент на САЩ.

В Айова той поднесе изненада, като спечели с голяма преднина пред Джон Едуардс и Хилари Клинтън. В Ню Хемпшър Обама събра 37 на сто от гласовете и беше изпреварен от г-жа Клинтън само с два процента. Този относителен неуспех очерта надпреварата по-ясно отвсякога.

Обама е роден през 1961 година на Хаваите от краткия брак между студент кениец и бяла американка от Средния Запад. Отраснал е в Индонезия и Канзас, има диплома по право от престижния Харвардски университет. Днес Обама гради пред публиката имидж, който блести с интелектуално изящество и прямота, макар че не успява да маскира липсата на опит в политиката. Осъзнал обаче тази слабост, твърде широко използвана от неговите съперници, той сполучи да я превърне в свой коз. На срещите с избирателите се представяше като кандидат на „промяната“ и „надеждата“. Заглавието на последната му книга „Дързостта на надеждата“ обобщава цялата му програма.

Близките му без колебание го сравняват с друг сенатор от Илинойс, също без особен опит по времето, когато влязъл в Белия дом. Името му е Ейбрахам Линкълн. Някои отбелязват приликата между Обама и друг президент – Джон Кенеди. „Впечатляват многото общи черти между Джон Кенеди и Барак Обама“, твърди Тиъдър Соренсън, някогашен сътрудник на президента демократ. Той изтъква младостта, привлекателността и красноречието на двамата, „способни да очароват и да вдъхват ентусиазъм у все повече и все по-млади американци“.

Барак Обама сред привърженици в Ню Хемпшир. Чернокожият сенатор успя да превърне липсата на опит в политиката в свое предимство, като се представя като кандидат на промяната и надеждата. Снимка: Ройтерс

Сенатор едва от 2005 година, при това единственият чернокож в САЩ, Обама не беше изправен пред необходимостта да се произнесе за войната в Ирак. Това му дава предимство пред Хилари Клинтън. Самият той припомня, че се е обявил срещу тази война от самото й начало и настоява за изтегляне на американските войски.

Съдбата на Обама се преобръща през юли 2004 година. Тогава участниците в конгреса на демократите в Бостън виждат на трибуната само местен избраник „с чудновато име“, който се стреми да стане сенатор на САЩ. Трийсет минути по-късно ораторът слиза от сцената и делегатите го изпращат с овации, запленени от думите му. „Няма нито лява Америка, нито консервативна Америка, има само Съединени американски щати. Няма черна Америка, нито бяла Америка, нито латино или азиатска Америка – има Съединени американски щати… Ние сме едно цяло“, заявява тогава политикът.

Въпреки стремежа си да стане първият чернокож президент на САЩ, Барак Обама – далечен братовчед на вицепрезидента Дик Чейни, както обича да припомня с усмивка на своите митинги – не желае расовата му принадлежност да е залогът в президентските избори. „В известно отношение Америка живее в миналото – политическото говорене на чернокожите все още твърде здраво е скачено с 60-те години и „блек пауър“. Надали обаче тъкмо това занимава днес повечето черни избиратели. Нито пък повечето бели избиратели“, казва Обама.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.