Барак Обама или стремежът на Америка да се помири със себе си
„Спънал се“ на първичните избори в Ню Хемпшър пет дни след триумфа си в Айова, младият сенатор от Илинойс Барак Обама (46 г.), се изживява като въплъщение на Америка, сключила мир със самата себе си. На среща с разочаровани привърженици в Нашуа, Обама за пореден път успя да наелектризира тълпата, като скандира „Да, ние можем!“ и призова избирателите си все така да вярват в „промяната“ и в крайната победа, която би го направила първия чернокож президент на САЩ.
В Айова той поднесе изненада, като спечели с голяма преднина пред Джон Едуардс и Хилари Клинтън. В Ню Хемпшър Обама събра 37 на сто от гласовете и беше изпреварен от г-жа Клинтън само с два процента. Този относителен неуспех очерта надпреварата по-ясно отвсякога.
Обама е роден през 1961 година на Хаваите от краткия брак между студент кениец и бяла американка от Средния Запад. Отраснал е в Индонезия и Канзас, има диплома по право от престижния Харвардски университет. Днес Обама гради пред публиката имидж, който блести с интелектуално изящество и прямота, макар че не успява да маскира липсата на опит в политиката. Осъзнал обаче тази слабост, твърде широко използвана от неговите съперници, той сполучи да я превърне в свой коз. На срещите с избирателите се представяше като кандидат на „промяната“ и „надеждата“. Заглавието на последната му книга „Дързостта на надеждата“ обобщава цялата му програма.
Близките му без колебание го сравняват с друг сенатор от Илинойс, също без особен опит по времето, когато влязъл в Белия дом. Името му е Ейбрахам Линкълн. Някои отбелязват приликата между Обама и друг президент – Джон Кенеди. „Впечатляват многото общи черти между Джон Кенеди и Барак Обама“, твърди Тиъдър Соренсън, някогашен сътрудник на президента демократ. Той изтъква младостта, привлекателността и красноречието на двамата, „способни да очароват и да вдъхват ентусиазъм у все повече и все по-млади американци“.
Сенатор едва от 2005 година, при това единственият чернокож в САЩ, Обама не беше изправен пред необходимостта да се произнесе за войната в Ирак. Това му дава предимство пред Хилари Клинтън. Самият той припомня, че се е обявил срещу тази война от самото й начало и настоява за изтегляне на американските войски.
Съдбата на Обама се преобръща през юли 2004 година. Тогава участниците в конгреса на демократите в Бостън виждат на трибуната само местен избраник „с чудновато име“, който се стреми да стане сенатор на САЩ. Трийсет минути по-късно ораторът слиза от сцената и делегатите го изпращат с овации, запленени от думите му. „Няма нито лява Америка, нито консервативна Америка, има само Съединени американски щати. Няма черна Америка, нито бяла Америка, нито латино или азиатска Америка – има Съединени американски щати… Ние сме едно цяло“, заявява тогава политикът.
Въпреки стремежа си да стане първият чернокож президент на САЩ, Барак Обама – далечен братовчед на вицепрезидента Дик Чейни, както обича да припомня с усмивка на своите митинги – не желае расовата му принадлежност да е залогът в президентските избори. „В известно отношение Америка живее в миналото – политическото говорене на чернокожите все още твърде здраво е скачено с 60-те години и „блек пауър“. Надали обаче тъкмо това занимава днес повечето черни избиратели. Нито пък повечето бели избиратели“, казва Обама.
По БТА