Дигата между умерената и крайната десница в Германия започва да се пропуква

Плакат срещу Алтернатива за Германия

Досега табу в Германия, идеята за политически съюз между консервативната партия на Ангела Меркел, която се намира в трудна ситуация, и крайната десница, която е в пълен възход, започва да предизвиква дебати и да сее раздори.

Като признак за обстановката на нервност, председателката на християндемократическото движение (ХДС) на канцлерката, Анегрет Крамп-Каренбауер, наричана АКК, снощи обяви, че иска да забрани в партийните редици всеки слаб намек за сътрудничество с крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ).

Според нея това не може да бъде въпрос за обсъждане, след като един от нейните местни политици, обявил се в подкрепа на мигрантите, неотдавна беше убит, а полицията подозира неонацистки активист.

„Ще поискам от ръководството на партията разрешение (…) да проуча всички средства за реално предотвратяване на всякакво сближаване или сътрудничество с АзГ“, каза тя по телевизия А Ер Де (АRD).

Защото дебатът за вероятен съюз по подобие на този в съседна Австрия, немислим само допреди няколко години, сега е открит.

Той се подхранва от три ключови регионални вота, които са насрочени от септември нататък в Източна Германия, където АзГ може, според допитванията, да излезе начело и да усложни силно създаването на местни правителствени коалиции.

„Не трябва да изключваме възможността за коалиция“ с АзГ: думите на високопоставен член на ХДС в Саксония Анхалт – една от провинциите на бившата ГДР, предизвикаха тази седмица ефекта на малка бомба.

„Това не е възможно сега, но не знаем каква ще е ситуацията след две или пет години“, добави Улрих Томас във в. „Мителдойче цайтунг“.

Друг лидер на ХДС в Саксония Анхалт – Ларс-Йорн Цимер, подчерта, че избирателите на неговата партия и тези на АзГ са имали едни и същи цели и са допринесли за „консервативно мнозинство“ в Германия.

Малко по-рано бившият ръководител на вътрешното разузнаване Ханс-Георг Маасен, член на най-дясното крило в ХДС, не изключи съюз на национално равнище.

„Човек никога не знае“, каза той.

Този дискретен призив беше повторен от зам.-председателя на АзГ Георг Пацдерски, който вчера изрази задоволство, че „обединеният фронт (срещу неговото движение“) започва да се разпада“.

„По-специално, членската маса на ХДС, която беше силно разочарована от собствените си лидери, не успява да реши, че партията трябва да е по-близо до левицата отколкото до АзГ“, заяви той пред в. „Велт“.

Движението а канцлерката е под натиск: след разочароваща победа на парламентарните избори през 2017 г., партията продължава да губи позиции в социологическите анкети.

Проучване за телевизия Ер Те Ел (RTL) за нагласите за гласуване, публикувано през почивните дни, я поставя на второ място с 24 процента от гласовете, след Зелените, които достигат връх от 27 на сто, и преди крайнодесните – с 13 процента.

Началото на политическата година след ваканцията се очертава като много бурно заради регионалните избори от септември нататък в Бранденбург, Тюрингия и Саксония, крепостите на АзГ в бившата ГДР. Тази партия може дори да стане първа политическа сила там.

Но германската екологична партия, която бележи силен ръст в сондажите и е вероятен съюзник на консерваторите в бъдещо правителство, отправи предупреждение.

Сътрудничество с крайната десница „би било пробив в демократичната преграда и това изведнъж ще увеличи разстоянието, което ни разделя“ от ХДС, предупреди в петък един от техните лидери – Михаел Келнер.

Този зараждащ се дебат, който ще се засилва в идните месеци, представлява допълнителна трудност, с която трябва да се справи партията на Меркел.

„АКК“, предполагаемата наследничка на канцлерката, вече е все по-често оспорвана вътре в партията, след тежкия изборен неуспех на Европейските избори.

Тя е критикувана също за това, че е организирала зле полемика с потребители на ЮТюб за климата и е създала образ на партия, която не се интересува от безпокойствата на младите избиратели.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.