Уил Смит: Герой съм само на екрана

Уил Смит. Снимка: Ройтерс

Феновете на Уил Смит могат да бъдат доволни – в петък по българските екрани тръгна най-новият филм с негово участие „Аз съм легенда”. В него той играе ролята на учения Робърт Невил, който остава единствения оцелял в Ню Йорк, след като неизвестен вирус избива 90% от населението на земята, а останалите превръща в зомбита. През повечето време героят на Уил Смит се крие от тях и търси лекарство срещу заразата, разговаряйки само с кучето си Сам.

Сюжетът на „Аз съм легенда” е по едноименния роман на Ричард Матисън. Режисьор е Франсис Лоурънс („Константин”), а в другите роли са Алис Брага, Сали Ричардсън, Даръл Фостър и 7-годишната дъщеря на Уил Смит – Уилоу.

Актьорът, който през септември ще навърши 40 години, се снима в киното от 1992 г. Сред по-известните филми, в които е участвал, са двете част на „Лоши момчета”, двете части на „Мъже в черно”, „Денят на независимостта”, „Обществен враг”, „Али”, „Аз, роботът”, „Хитч” и „Преследване на щастието”.

Пред киносайтовете moviesonline.ca и collider.com актьорът говори за „Аз съм легенда”, новите си филми и децата си.

– Трудно ли беше да направите Ню Йорк да изглежда като напълно обезлюден град?
– И още как! Никога по време на снимки минувачите не са ми показвали толкова средни пръсти. (смее се) Казвах си: „Какво става, мислех, че хората ме харесват.” Отдавна е казано – „Ню Йорк е градът, който никога не спи.” Наистина е така. Беше истински кошмар да направим така, че да изглежда все едно няма хора.
– В първата половина на филма ти си единственият герой, като изключим кучето. Сигурно ти е било много странно по време на снимките.

В кадър от филма. Снимка: Ройтерс

– Така е. Но това си имаше и хубави страни. Беше някакво опознаване на самия мен. Научих неща за себе си, които дори не съм си и представял. За да се подготвя за ролята, разговарях с няколко затворника, които са прекарали години в единична килия. Като актьор се чувствам добре, че успях да се справя със сцените, в които няма абсолютно никакъв диалог. Осъзнах, че има неща, които са извън езика. Често, когато съм бил ядосан, съм се чудел какво би било всички да изчезнат и да ме оставят на спокойствие. Вече знам! (смее се)
– Как се сработи със Сам – кучето на твоя герой?
– Нейното истинско име е Аби. Когато бях на 9, имах куче Трикси. Сгази го кола и тогава се зарекох да не се сближавам с никакви животни. И после на снимачната площадка на „Аз съм легенда” доведоха Аби и аз направо се влюбих в нея. Толкова е умна. Сигурен съм, че усещаше кога съм си забравил репликите, защото ме гледаше някак особено. Когато приключихме снимките, отидох при собственика и му казах: „Моля те, дай ми Аби. Тя трябва да живее с мен. Моля те!” Той отговори: „Няма да стане. Тя ми докарва много пари.” А аз продължих да настоявам: „Кажи ми какво искаш? Пари? Голяма къща? Каквото кажеш, твое е.” В крайна сметка се уговорихме да ми води кучето всеки уикенд.
– Във филма участва и твоята дъщеря Уилоу. Как беше да работиш с нея?
– Аз не работих с нея, а за нея. (смее се) Беше интересно. На нея много й хареса. След като брат й Джейдън се снима в „Преследване на щастието с мен”, Уилоу реши, че на всяка цена трябва да го направи и тя. Когато й съобщихме, че има роля за нея в „Аз съм легенда”, тя веднага се обърна към брат си и се усмихна тържествуващо.
– Кой от двамата повече обича киното?

С децата си на премиерата на „Аз съм легенда“ в Ню Йорк. Снимка: Ройтерс

– С жена ми Джейда имаме една шега, че Джейдън е като Джони Деп. Той иска да се снима във филми и да се справя добре, без значение колко пари печели и дали хората го харесват. А Уилоу е като Парис Хилтън. (смее се) Просто иска да я дават по телевизията. Настоява за дрехи, подаръци и изненади. Джейдън се радва най-много, когато сме всички заедно вкъщи.
– Кое е най-важното нещо, на което двамата със съпругата ти искате да ги научите?
– Когато пътуваме, често ги взимаме с нас. Били сме в Южна Африка, в Азия, в Европа. Искаме да опознаят света, да видят как живеят другите хора. За нас е много важно да ги научим, че са част от едно цяло и тяхна отговорност е да имат позитивно влияние върху това цяло.
– Вярно ли е, че си приел сциентологията като твоите приятели Том Круз и Кейти Холмс?
– Не, откъде ви хрумна това?! Аз не изповядвам никаква религия. Родителите ми са баптисти, ходих в католическо училище, живях в еврейски квартал и няколко пъти бях влюбен в страхотни мюсюлмански девойки. Том ми е говорил за идеите на сциентологията. Но аз съм по-скоро ученик на световната религия, ако мога да се изразя по този начин. За мен е важно да разбирам хората – мислите и действията им. Не вярвам, че християните разполагат с всички отговори, нито мюсюлманите, нито евреите. Обичам моя собствен Бог, моята собствена висша сила.
– Във филмите си често спасяваш света…
– Така ли? Не съм забелязал. (смее се)
– Но мислиш ли, че би се справил с някаква голяма опасност в реалния живот?
– Иска ми се да кажа, че бих се справил. Но истината е, че не знам. В живота не съм герой. Само на екрана.

Смит оставя отпечатъци от ръцете си пред Китайския театър в Холивуд. Снимка: Ройтерс

– След „Аз съм легенда” иска ли ти се да участваш в някоя комедия?
– Да.
– Какво следва за теб оттук нататък?
– През март ще е готов филмът „Seven Pounds”, в който играя с Уди Харелсън и Росарио Доусън. А на 4 юли е премиерата на „Hancock” с Чарлийз Терон и Джейсън Бейтман. Режисьор е Питър Бърг, а аз и Майкъл Ман сме продуценти.
– За какво се разказва в „Hancock”?
– За един супергерой алкохолик. Филмът е много странен. Представяте ли си – Майкъл Ман е измислил филм за супергерой алкохолик!