С рекорден излишък, но взима нови заеми, на дъното по бедност и неравенство – абсурдите на България

Коефициентът „Джини“ за неравенство в доходите в Европа. 0 е максимално равенство, 100 – максимално неравенство. България е страната в Европа с най-голямо неравенство, с коефициент 40,2.

Новият държавен дълг от 400 милиона, който изтегли правителството, няма логично обяснение.
Много финансистите се чудят. Това става на фона на свръхизлишък от близо 3 млрд. лв. в бюджета от началото на годината.

В рамките на два дни от правителството се чуха противоречиви обяснения. Според зам.-министърката на финансите Росица Велкова правителството ще договори нов държавен дълг до 1 млрд. лева, а част от средствата ще бъдат използвани за плащане на американските изтребители Ф-16. Искането е плащането да стане наведнъж, уточнява г-жа Росица Велкова.

На другия ден пред журналисти в Брюксел премиерът Борисов каза, че самолетите Ф16 ще струват 2,2 млрд. лева и ще бъдат платени от „резерва, който имаме“. Тъй като тези пари ги няма в бюджета, той ще бъде актуализиран, след като цената бъде уточнена, каза премиерът.

 

За какво тогава ще бъде похарчен излишък от 3 млрд. лв.,

 

натрупан за половин година? И защо правителството планира така бюджета, че да формира излишък? Най-простото обяснение е, че излишъкът може да се харчи от правителството както намери за добре, без да спазва приетият със закон бюджет. Има примери, че премиерът решава еднолично да даде пари за едно или друго – от излишъка, иначе би нарушил гласувания в парламента бюджет.

И все пак новият заем, който ще достигне 1 млрд. лева, е трудно обясним. Може би просто няма излишни пари в бюджета, а всичко е шменти капели? Излишък може да се формира и със счетоводни и финансови хватки.

А може би във фискалния резерв няма толкова пари, колкото официално се твърди – над 10 млрд. лв.?

Възможно е да има скрити причини. Примерно, някоя банка се нуждае от подкрепа. Или заради чакалнята на еврото? Заради банковия съюз?

Много въпроси – няма отговори.

Защо правителството не мисли за реформи, за да бъдат преструктурирани дълговете, а ги увеличава с нови?

Емитирането на дълг е лош сигнал за пазарите като цяло. Може да възпре и без това отдръпналите се инвеститори – преките чужди инвестиции са на най-ниските нива за последните 10 години, до 10 пъти по-ниски в сравнение с 2008-2009 г.

В същото време пропастта между бедни и богати в България е най-високата в Европейския съюз. Авторитетни международни изследвания да предупреждават за рисковете, които крие неравенството, а управляващите в последните години не предприемат никакви мерки за намаляване на разликата между богати и бедни, която непрекъснато се увеличава.

Сега съотношението между 20-те процента от населението с най-високи доходи към 20-те процента от населението с най-ниски е 8,2 към 1, като се увеличава непрекъснато в последните години. За 2018 страната е първа по неравенство в ЕС. Средното съотношение в ЕС по този показател е 3,7 към 1.

 

Нови дългове може, а борба с неравенството – не

 

А бюджетните излишъци показват, че съставителите на бюджета преследват скрити цели, които в най-скромния случай са да се обезпечи свобода на действие за изпълнителната власт за предизборни политически подаръци.

Държавата има излишък, а над половината общини тънат в дългове.

Но освен трупането на нови дългове, риск се крие и в изплащането на стари пасиви. През тази, и през следващата година рисковете за икономиката на България остават. Нужни са мерки за насърчаване на инвестициите, както и за оттласкване от дъното чрез образование, инфраструктура и иновации.

В България коефициентът на Джини за миналата година е 40,2 – най-високият в цяла Европа, не само в ЕС! (бел. ред. – коефициентът „Джини” показва неравенството в доходите в една страна).

Големият проблем на България е, че тя е сред първите във всички възможни индикатори за бедност и неравенство. Когато бедността и неравенството са само в едно измерение, може да го считаме за по-малко рисково. В България обаче това е тотално: ние сме с най-високи нива на монетарна бедност, с най-високо ниво на социална депривация, ние сме „първенци” по коефициент на Джини, ние сме първи по съотношение на дохода на горните и долните 20% от населението в ЕС. Всичко това става на фона на честите изявления на Борисов как българите са забогатели.

Основните постъпления идват от данъци, свързани с потреблението, като ДДС и акцизи, което генерира допълнителни неравенства. Неравенството е фундаментален проблем на българското общество.

В България механизмите за преразпределение, които се използват обичайно в модерните държави, в голямата си част са блокирани, пример е данъчната ни система. Всички видове важни обществени услуги трябва да намаляват неравенството, а в България го увеличават.

Данъчната ни система е една от причините за монетарната бедност в България.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.