Маратонката от соца до днес…

Маратонки втора ръка от различни епохи се продават на битака. Снимка: e-vestnik

Днешният тинейджър знае по-малко от баща си какво е маратонка. Нищо че се вълнува от разните космически модели, познава ги с подробности, нарича ги „сникърси” и т. н. разновидности.

Като застанеш в един магазин за маратонки, наредена e цяла стена, шарени, с цветове електрик, със светлоотражателни части по тях, дебели изпльокани подметки или пък по-тънки.

По соца пуснаха маратонки „Ромика”, за които отначало почнаха опашки, бой. Дотогава имаше мода с китайски кецове. А „Ромика“ бяха солидни, от кожа, с дебели бели гумени подметки. Траеха много. Наш завод започна да ги произвежда, за да отговори на търсенето. До 80-те такива обувки не бяха масова мода не само у нас, а и на Запад. Понеже веднага ще скочи да възразява някой претендент за автор на учебниците по история, да уточня, пък който иска да проверява.

Модата на маратонките избухва истински с Майкъл Джордан 1984 г., когато той подписва договор с „Найки” и се прочуват специалните му обувки „Еър Джордан”. Производители от цял свят почват да правят подобни за масово потребление. Става мода. И преди това сред младите полека лека се разпространява стилът да се носят кецове и спортни обувки, особено след като през 70-те става мода тичането за здраве в големите градове на Запад. Но звездният миг на маратонките идва с Майкъл-Джордановите.

Модата у нас предизвикваше едни големи опашки сутрин (като пуснат „Ромика”) в модерните тогава няколко магазина за спортни стоки в София. Единият в центъра беше до хотел „Рила”, в тясната част на „Позитано“, до епархията. Там и австрийски ски-обувки продаваха, това-онова вносно, екипировки.

„Ромика” имаше чисто бели, сиви, тъмносини. Пазарът се понапълни с тия маратонки, почнаха да ги носят с дънки, като всекидневно облекло, официално и всякак. Така ходеха и на работа, и т. н. Мода… Появиха се още марки – „Тренинг“, „Лотто“.

И един ден, обут в маратонки „Ромика“, минавам край тоя спортния магазин до хотел „Рила” и гледам голяма опашка. „За какво, бе?” – питам. За маратонки „Адидас”, казват. Някакви

хора с щастливи физиономии

излизат с кутии с адидаски, от онези старите бели, кожени, с черни или тъмносини линии отстрани. „Спортпром“ започна тогава да произвежда и „Адидас“ по лиценз. Впечатлих се от опашката и чак се вдъхнових да напиша шеговита дописка как се бият за маратонки.

По подобен начин колегата Софрониев от „Стършел” беше написал антрефиле за новооткрития тогава магазин на „Хъш пъпис” на „Дондуков”, с онова хубаво куче на витрината. Той видял в 7,00 сутринта пред него опашка от 30 души и рязко се разсънил. Тогава, макар че псувахме дефицита, някак иронизирахме вещоманията, като нещо не толкова духовно възвисено.

А докато някои се правехме на духовно възвисени, нашенци завъртяха бизнес с маратонки. Във великия СССР нямаше никак. Там им викаха „кросовки”. Нашенецът, като иде натам на екскурзия, на гости или по работа (имаше много наши работници в Тюмен и др.), носеше по 3-4 чифта маратонки в куфара. Някои слагаха и по 3-4 чифта дънки от „Кореком. Там маратонките се продаваха за по над 100 рубли чифт. У нас струваха 26 лева. Обменният курс беше едно към едно. Алъш веришът вървеше…

Соца си отиде,

всеки започна да внася у нас и да продава какво ли не. Модата на маратонките са развиваше към все по-шарено, лъскаво и бляскаво, заедно с това през 90-те почна и бурно развитие на подметките, с клетки, с въздух, специални конструкции, материите отгоре ставаха все по-високотехнологични. Стана мода да взимаш новия и новия модел, а те все по-скъпи.

У нас някои си доизносваха старите „Ромика“ до края на 90-те. През 1998 г. бяхме трима колеги на една командировка в Щатите, в Солт Лек Сити, и там се появи наш емигрант, с маратонки „Ромика“, здрави, запазени… Доизносва си ги човекът, нищо че отишъл в царството на маратонките. Впрочем, оказа се, че и днес една фирма у нас произвежда маратонки „R“, същия модел като „Ромика“, кожа, дебела подметка, наричат ги ортопедични спортни обувки. Изглежда има търсене на тези стари модели.

И днес фирма у нас произвежда маратонки по същия модел като някогашните „Ромика“ от края на 80-те години, види се още се търсят старите кожени маратонки. Снимка: от производителя

Преди години, пак в Щатите, бях на гости в Ню Йорк, моят домакин там ме вика да тичам с него из Сентръл парк. И аз нямам маратонки, първия ден отидох с него с едни леки обувки. И се засрамих, едни баби тичат там около езерото „Жаклин Кенеди резервоар”, с едни нови маратонки, разтягат се преди тичане, а аз с някакви еспадрили. Същия ден се набутах в един магазин в Манхатън и купих едни маратонки „New Balance”, намалени за около 60 долара. Сиви, с дебела подметка. Носих ги, срам ме е да кажа –10 години. Даже няколко години по-късно ходих пак до Щатите и пътувах с тях. Когато ги изхвърлих, прокъсани отгоре, ходех с тях само за гъби. Можеха още да се носят, ама викам – айде, стига, ще намеря нови.

И взех да търся пак същата марка, подобни. Да, ама не. Като застанеш

пред стена от шарени маратонки в магазина,

няма нито един чифт такива, независимо дали същата марка или друга. Нещо са се променили, не е само до шарения. Ако не искаш шарени, основният избор е черни. И няма като предишните. В сравнение с онези, които носих 10 години, сегашните „New Balance” приличат на ментета от пазара в Илиенци. Търсих и по сайтове – няма такива.

Затова не само тинейджъри, и пенсионери вече носят такива лъскави маратонки. На едно винено изложение приказвам с една леля в предпенсионна възраст, съсобственичка на изба в Сицилия. Сериозна жена, строго облечена. Говорихме какво що, по едно време се сбогуваме, жената става иззад масата да ме изпрати и се оказа с едни ярки маратонки, с най-дебели разпльокани подметки, със светлоотражателни части и т. н., всички екстри. Чудя се – „Глей тая жена какви маратонки си е избрала”.

Ама аз не се примирявам, не искам да обуя подобни. Избирам, избирам, и се оказва, че има изобилие, но няма голям избор. Не е въпрос на модерност, мода, носталгия по старите неща. Просто всички производители са минали на нови материали, изкуствени, по-евтини. Кой ще ти прави маратонки, които да траят 10 години. За толкова време трябва да смениш 5 чифта. Даже има направени от пластмасови отпадъци, събрани от плажове и от морето – те са по-скъпи, да поощряват екологичната индустрия. И сегашните по-нови форми на маратонките сигурно и те ще излязат от мода един ден…

Добре де, някой ще възрази, че сега имало всичко и т. н. Абе, не съм съвсем съгласен, ама не е болка за умиране. Маратонката да ни е проблемът…