Пет поуки от парламентарните избори в Гърция

След голямата победа на десницата на гръцките парламентарни избори след четиригодишен период в опозиция, ето пет поуки от този вот:

– Връщането към двуполюсен модел

С близо 40 процента от гласовете за консервативната партия Нова демокрация и 31,5 процента за лявата партия СИРИЗА гръцката политическа сцена се връща към двуполюсния модел около две доминиращи партии. Общо двата основни противника събират над 70 процента от гласовете – процент, който напомня периода преди кризата от 2010 г.

Тогава дуелът се разиграваше между Нова демокрация и социалистите от ПАСОК – две партии, които имаха преобладаващо присъствие на гръцката политическа сцена в продължение на десетилетия.

През 2009 г. тези две партии събраха 77,3 процента от гласовете на фона на почти 80 процента през 2007 г. Но в разгара на гръцката криза, на изборите през 2012 г. те събираха едва 36 процента от гласовете.

„Гърция се връща към нормалното състояние“, изтъкна политическият анализатор Георгиос Флесас пред държавната телевизия ЕРТ след оповестяването на първите резултати.

– Наказателен вот

Победата на десницата на Кириакос Мицотакис се възприема като наказателен вот срещу левицата на Алексис Ципрас, която продължи мерките за икономии през четирите години на своето управление.

Ципрас бе критикуван най-вече от избирателите от средната класа, работници и фирми, заради увеличаването на данъците и следването на политиката на икономии, за която настояваха кредиторите на Гърция – ЕС и МВФ.

И въпреки подема, излизането на страната от международните спасителни програми и помощите, предоставени на лицата с най-ниски доходи, левицата не успя да убеди гърците.

„Избирателите нямат вече идеологически критерий, те гласуват от дясно към ляво и обратно и се интересуват само от подобряване на финансовото си положение“, отбелязва Йоанис Кузис, преподавател по социална политика в университетата Пантеон в Атина.

– Семейно дело

Новият премиер Кириакос Мицотакис, на 51 години, е най-младият представител на една от основните политически фамилии в Гърция.

Баща му – Константинос Мицотакис, бе премиер от консервативната партия от 1990 до 1993 г., сестра му – Дора Бакояни, която по баща е Мицотакис, бе министър на външните работи и кмет на Атина в периода след 2000-та година. И новият кмет на гръцкатка столица Костас Баокянис, който бе избран в началото на юни, е негов племенник.

Веднага след победата си той благодари на семейството си и спомена „подкрепата на своите родители“. „Но аз произхождам от едно политическо семейство и съм много горд от моето наследство“, обясни той за АФП. Но „съдете за мен по моето CV, а не по името ми“, добави той.

– Провалът на Златна зора

След като разполагаше с 18 депутати в досегашния парламент, неонацистката партия Златна зора изчезва напълно от състава на новия парламент – за първи път от 2012 г., след като не успя да събере необходимите 3 процента, за да спечели депутатско място.

Златна зора бе доскоро трета партия в Гърция. Нейният лидер Никос Михалолиакос и няколко ключови членове са съдени от четинри години за убийство и създаване на престъпна организация в дълъг процес.

Нейният електорат несъмнено подхранва редиците на една нова формация – крайнодясната партия Гръцко решение, ръководена от бившия журналист Кириакос Велопулос, която спечели от първи път 10 депутати.

– Неучастие в изборите заради летни почивки

За тези парламентарни избори, организирани за първи път през лятото от 1928 г. насам, кандидатите се опасяваха от голямо неучастие в изборите заради започващите пътувания за лятна почивка и високите температури.

Кириакос Мицотакис и Алексис Ципрас не престанаха да призовават избирателите. „Вие имате време да отидете на плаж и след това да отидете да гласувате“, скандираше консервативният лидер по време на предизборната кампания.

Но при участие от 42 процента, неучастието в гласуване на този 7 юли се обяснява в действителност с умората на гърците, които бяха призовани да застанат пред урните за трети път за период от месец и половина. То е само с една степен по-високо от това европейските избори и на първия тур от местните избори на 26 май.

Преди десет години неучастието бе едва 29 процента, но то не престана да расте в резултат на кризата и дискредитирането на политическата класа. В Гърция се произведоха за десет години пет пъти избори и имаше толкова правителства. Гласуването е задължително в Гърция от 17 до 70-годишна възраст, но санкциите никога не се прилагат.

БТА