Валентин Кънев: Петролопроводът “Бургас – Александруполис” може да остане празен

Русия още не е договорила каспийския нефт за тръбата. Тенденцията да се използва максимално Босфора отлага петролопровода-байпас

Валентин Кънев. Снимка: авторката

Валентин Кънев е изпълнителен директор на Балканската и Черноморска петролна асоциация. Завършил е приложна геология в Санкт Петербургския университет. Доктор по геология в областта на нови методи за проучване на нефт и газ. Работил е в Института по полезни изкопаеми към бившия Комитет по геология. Работил е в „Бритиш газ“.
При посещението на Владимир Путин в София, на 17-18 януари, се очаква да се подпишат сериозни енергийни договори. В същото време съпротивата срещу петролопровода “Бургас – Александруполис” ескалира в страната и извън нея. Готви се алтернативен проект Самсун-Джейхан, в който освен турския “Челик холдинг”, участват италианската “Ени” и холандската “Шел”. Тръбата ще свързва две турски пристанища на Черно и Средиземно море.
Твърди се, че петролопроводът “Бургас-Вльора” щял да бъде екологично по-безопасен, защото танкерите ще зареждат тръбата чрез платформа навътре в морето, докато при “Бургас – Александруполис” – от нефтеното пристанище на Бургас. По всички тези проблеми e-vestnik потърси за коментар г-н Валентин Кънев.
– Г-н Кънев, бихте ли коментирали ситуацията с петролните и газовите проекти на Балканите към момента. 15 години се говори за проекта “Бургас – Александруполис”, чак сега ли се видя, че е опасен за Черноморието и за туризма?

– За съжаление проектът “Бургас – Александруполис” вече губи скорост. Не заради засилената активност на природозащитниците в последно време. Макар че екологичните последствия ще бъдат по-големи в крайната точка на тръбата отколкото в началната при Бургас.

– Защо?

– Технологично при разтоварване на нефта от танкерите има по-малка възможност от замърсяване, отколкото при товаренето му на танкери в края на тръбата. Но проектът носи своите екологични рискове. Не може да смятаме, че той е напълно безопасен във всяко отношение, въпреки че ще бъде изпълнен по всички правила и последни стандарти на световната нефтена индустрия. Смятам, че ще бъдат взети абсолютно всякакви мерки, използвани най-нови технологии при транспортирането на нефта с танкерите.

– Като се увеличат танкерите в Черно море, ще нараснат ли и разливите?

– Действително има проблеми с безопасността на танкерите. Но инциденти стават често с малките танкери, които превозват най-вече петролни продукти. Те не са обезопасени и върху тях контролът е занижен. Те нямат нищо общо с големите съвременни танкери за транспортиране на суров петрол. Но има друг момент. Целта на проекта “Бургас – Александруполис” е да се избегне Босфорът. Но трафикът през пролива през последните няколко години се подобри. С подкрепа от големите нефтени компании бяха въведени съвременни навигационни системи, които подпомагат движението през Босфора, и рисковете за танкерите, които пренасят нефт през пролива, са намалени значително. В момента опасност при трафика през Босфора предизвикват по-скоро малките танкери, които превозват петролни продукти, и корабите, които не са свързани с пренос на нефт. Тенденцията сега е да се използват максимално възможностите на Босфора, като се окрупнят превозите на горива. Тоест да не се преминава все още към строителството на байпас, какъвто е “Бургас – Александруполис”.

– Как да се окрупняват?

– Да се използват по-големи кораби, за да се улеснява трафикът. Нали ви казах, че има система за регистриране на трафика, която следи движението на всички кораби, които минават през Босфора. Не е възможно толкова просто някакъв кораб да мине без да се знае местоположението му преди, по време и след преминаването му през Босфора. И тази система е подобрила много преминаването на танкерите през протока. Това вероятно ще продължава и в бъдеще.

– Тогава необходим ли е “Бургас – Александруполис”? Да не е инерция стремежът ни на всяка цена да строим тръбата?

– Инерция разбира се има. Проектът съществува, защо да не бъде реализиран? Но се видя, че той няма да има кой знае какви големи изгоди по отношение на транзитните такси, както се твърдеше. Особено като се има в предвид, че количествата нефт, които трябва да пълнят провода, не са съвсем договорени с каспийските производители. Поне лично за мен има една голяма въпросителна по отношение на договарянията на нефта.

– Имате предвид, че Русия притежава само 6% от световните нефтени запаси?

– Проблемът не е толкова в запасите от нефт на Русия, колкото каква част от руския нефт ще бъде пренасочен насам. Всъщност точно обратното – стратегията на Москва за преките доставки е насочена към Балтийско море. Допълнителните количества руски нефт, които се експортират, по-скоро ще тръгнат на Север към Балтийско море отколкото към Черно море. Руската компания “Транснефт” се надява допълнителното количество каспийски нефт да потече към “Бургас – Александруполис” след като го договори на базата на собствеността й върху тръбопровода. Така че въпросителната за нефта за петролопровода е голяма. Наистина има някакви количества руски нефт, но те едва ли са достатъчни, за да напълнят тръбата поне в близките години.

– А защо Русия бърза сега, след като толкова години протака придвижването на проекта?

– Защото има проблем с възможността на износ на нефт от Казахстан. Нефтените компании, които добиват нефт в Казахстан, особено от находището в Тенгиз, в момента разработват и други възможности.

Валентин Кънев. Снимка: авторката

– Какви?

– Например до Азербейджан и след това по петролопровода “Баку – Джейхан”. Тоест да се удвои капацитетът на съществуващата тръба от Азербайджан за Турция, така че да поеме допълнителни количества петрол. Нефтопроводът “Самсун – Джейхан” също е вариант, който се разглежда като възможност от износителите от Казахстан.

– Руски медии коментират, че който проект изпревари, неговата тръба ще транспортира каспийския петрол. Другият щял да стане излишен?

– Който построи тръбопровода, без да си е договорил количествата нефт, рискува да губи.

– А петролопроводът “Бургас – Вльора” реален ли е? Или и за него само говорим?

– Този проект също се намира в обсега на вниманието на нефтените компании, които добиват нефт в Казахстан. Преди няколко седмици Тед Фергюсън, президент на компанията АМБО, ми каза, че има предварителни договорености с американските добивни компании в каспийския регион, които поизвеждат нефт в Тенгизкото нефтено находище в Казахстан, да използват за транспортиране нефтопровода АМБО (Бургас – Вльора). Това означава, че този проект не е излязъл от дневния ред сред трансбалканските петролопроводи и е наравно с “Бургас – Александруполис”.

– Прогнозата ви кой ще бъде построен пръв?

– Натискът на “Транснефт”, да не кажа на Русия, е много силен и той се прехвърля върху нефтените компании, които участват в експлоатацията на Тенгизкото находище. Въпросът е дали те ще приемат тази игра и натиск и ще отговорят по някакъв начин. Или ще продължат да търсят други възможности за транспорт на нефта от Казахстан.

– На какво се дължи самоувереността на Москва да ги притиска така?

– Причината е много проста – петролопроводът, който свързва тенгизкото находище с Новоросийск, минава през Русия. И разширяването на капацитета му трябва да бъде съгласувано с Москва.

– Друг начин няма ли?

– Разширяването на капацитета на петролопровода до Новоросийск е най-лесният начин. Увеличаването на капацитета на тръбата до Новоросийск може да е изгодно икономичеки, но това не е достатъчно. Липсата на икономическа свобода може да се окаже по-важна, отколкото конкретните цифри по цени и количества.

– А за България икономическата свобода не е ли важна? Русия би могла и с Турция да се договори за проект, алтернативен на “Бургас – Александруполис”?

– Предполагам, че са водени разговори за тръбопровод, паралелен на “Бургас – Александруполис”, от другата страна. Но все пак проектът през България и Гърция е европейски.
– А как ще коментирате състезанието между проектите за газопроводите “Набуко”(Черно море, Турция, България, Румъния, Унгария, Австрия) и руския “Южен поток” (Черно море, България, Румъния или Сърбия, Австрия, Италия)?
– Британската компания, която е избрана с търг да управлява проекта “Набуко”, е много сериозна. Проектът има своята политическа подкрепа и чадър от Европейската комисия. Има конкретни ангажименти на ЕК, че “Набуко” ще бъде осъществен.– Но Иран, откъдето чакаме газ за тръбата, спря природния газ на Турция?

– Защото Туркменистан спря газа на Иран.

Снимка: авторката

– Каква е интригата? Нали уж Иран има най-богатите залежи на газ. Сега Турция е принудена да иска от Русия допълнителни количества…

– Откъдето могат – искат. Защото пак са изпаднали в трудно състояние и в тези зимни месеци сигурно няма да им е много лесно… Нека да е ясно, че Иран има най-големи запаси, но сумарно внася газ. Внася от Туркменистан по-големи количества, отколкото изнася за Турция. Това е парадоксът. В същото време искат да развиват ядрена енергетика, което е доста нелогично при положение, че имат толкова много газ и могат да бъдат много богати, изнасяйки, както прави Русия.

– „Газпром“ имал ужасни дългове, нямал капацитет да инвестира в нови разработки на находища?

– Това е голям въпрос – какво става в Русия. Виждаме, че тя става все по-голям международен фактор. Но дали това не е за сметка на природните, а не на вътрешните ресурси на страната да се развива. И по-добре ли е една държава да разчита на вътрешните си ресурси за развитие на собствения икономически потенциал или да ги използва за енергийна експанзия в чужбина? В последните години виждаме, че благоденствието на Русия зависи от това, колкото може повече да ограничава възможността на други износители да увеличават своя износ на енергийни суровини. От друга страна природният газ е евтин в Русия. Ако „Газпром“ го продава за над 300 евро в Европа, на вътрешния й пазар цената е около 50 долара за 1000 куб. м. Това също е въпрос, над който човек трябва да се замисли. Дали пътят на абсолютна зависимост от износа на ресурси, като се ограничават другите доставчици и конкуренцията, е за да се осигури вътрешен комфорт?

– Чрез акумулираните средства от експанзията на петролните и газови пазари Русия може да изкупи големите световни находища на нефт, газ, уран. Както се гласи да направи в Нигерия, Австралия?

– Интересно е дали това спиране на доставките на природен газ от Туркменистан за Иран не е сигнал за нещо друго? Дали в един бъдещ етап няма да се очакват обратни доставки от Иран към Туркменистан, а след това към Русия? Тоест да се ограничат доставките на Иран на газ за Европа през Туркменистан.

– Защо?

– Защото Туркменистан е част от монолитното доставяне на газ на „Газпром“. Доста неопределена схема. Светът доказва, че монолитните и монополизирани структури както в политиката, така и в икономиката , не издържат много време.

– Как Европа хем се страхува от енергийната експанзия на Русия, хем я приема? Каква е нормалната политика на една държава, която няма петролни и газови ресурси? Не сме ли много зависими от Русия?

– Ние сме зависими, но Европа не е. Средно за петрола и природния газ руският внос е под 40%. Така че тя може да си позволи допълнителни доставки от Русия.

– Интересна е политиката на Испания в това отношение. Природният газ там бил страшно евтин?

– Последната информация беше, че Испания е лимитирала количеството газ, което може да бъде внесено от една страна, максимално до 40% от целия внос. Например от Русия може да се купят 40%, но не повече. В Испания са разбрали, че за да развиват газовата промишленост, изключително важно е да имат диверсификация на доставките…

– Географското положение не позволява на България да внася втечнен газ, както прави Испания, за да разнообрази доставките си?

– Така е. Ние сме вързани с Босфора. Втечненият газ е много опасен товар.

– Тогава единствената ни възможност за диверсификация на доставките на газ е проектът “Набуко”?

– „Набуко“ е една възможност, другата е да откриваме нови находища. По всякакъв начин трябва да се стремим да привличаме компании, които да разработват нов потенциал.

– Неусетно „Газпром“ завзе българския вътрешен пазар на природен газ чрез „Овергаз“, в която държи 50%. Значи дори да внесем синьо гориво от другаде – количествата пак ще минават през газоразпределителните фирми на българо-руската компания. Имал ли измъкване от хватката на „Газпром“?

– Като разгледаме енергийния пакет на Европейската комисия, където се поставят основните моменти на бъдещата енергийна политика на ЕС, се вижда, че трябва да се внимава с достъпа на монополизирани доставчици в ЕС и придобиване на активи в инфраструктурата от тях.

– За кога да внимаваме, като за България навлизането им е вече е факт. Ако се пуснат 20-30 % от “Булгаргаз холдинг” на борсата, може акциите да бъдат изкупени от “Газпром”, дори чрез други компании?

– Да. Затова трябва да бъдат малки процентите, които ще се продават на борсата. Така че набраните от тях средства да послужат само за набиране на инвестиционен капитал. Но иначе трябва да се мисли за стратегически инвеститор… Лично аз смятам, че придобиването на дялове от „Булгаргаз“ от чужди компании трябва да се обвърже с осигуряване на допълнителни количества гориво за газопровода “Набуко”, например. Тоест тези компании да бъдат заинтересовани да развиват проекти като “Набуко”.

– Но борсата е свободен пазар. Чешката “Шкода Машиностроене” например се оказа изкупена от “Газпром”. Пък и продажбата чрез търг също може накрая да доведе до същия собственик – защото не можеш да предвидиш на кого купувачът ще препродаде компанията след време?

– Всъщност нищо лошо няма някой да изкупува някого по принцип. Но трябва нещата да бъдат поставени в добра конкурентна среда и оттам нататък да има саморегулация на пазара. В този смисъл трябва много да се внимава, защото в конкретна обстановка една компания би могла много бързо да изкупи всички и да блокира развитието на пазара. Затова трябва да се създават специални условия за диверсифициране на доставките и за привличане на допълнителни участници, акционери в случая.

– Преди 5 дни световни медии обявиха, че петролът ще стигне цена 200 долара за барел. Какви са вашите прогнози?

– Преди година прогнозите ми бяха, че няма да се стигне толкова бързо цена от 100 долара, а ето че се стигна. Проблемите с доставките и количествата нефт съществуват и в бъдеще те ще оказват тежест върху цената. Търсенето явно ще изпреварва предлагането, което ще се отразява върху все по-нарастващите цени на петрола. Особено проблемни са краткосрочните доставки. По-дългосрочно погледнато се изчерпват така наречените лесни запаси. В Северно море, в САЩ спадат добивите. Новите количества трябва да дойдат от страни със засилена националистична политика по отношение на проучване и доставяне. Цените ще зависят и от това дали тези страни (Русия, арабските държави, Иран, Нигерия) ще отговорят на очакванията за увеличаване на добива или нарочно ще задържат новите проучвания и получаване на допълнителни количества нефт.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.