Световната икономическа система ще продължи да се разпада

Световният икономически ред, доминиран от Запада, се приближава към края си и положението може да стане още по-лошо. Президентът на САЩ Доналд Тръмп не е единственият виновник, има и други заподозрени.

За щастие световната история няма задна предавка, а носталгията е лош съветник. По този път лесно се зараждат опасни илюзии, които замъгляват погледа към действително възможното.

Застаряващите общества обичат да си пожелават бъдещето да изглежда като нова версия на миналото. Вероятността Британската империя (към която гледат с носталгия мнозина привърженици на Брекзит) да се възроди е също толкова малка, колкото и отново да се появи дойче марката (както все още си пожелават много германци).

Същото важи за доминирания от Запада световен икономически ред от десетилетията след Втората световна война. Преди точно 75 години в Бретън Удс, ски курорт в американския Северозапад, се провежда конференцията, която слага началото на ерата на мултилатерализма.

САЩ, Великобритания и още десетина западни държави за първи път утвърждават световна икономическа система, основаваща се на доверието, правилата и силните институции. Тогава са създадени Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка. Търговското споразумение ГАТТ се появява няколко години по-късно, а през 90-те години от него възниква Световната търговска организация (СТО) – последният триумф на западния световен ред.

Миналото няма да се повтори, за съжаление

Оттогава започва разпадането на световната икономическа система, първоначално едва доловимо, а сега вече с осезаем темп. През десетилетието след 2000 година членките на СТО вече не успяваха да постигнат съгласие за промяна на основните правила и „кръгът Доха“ се провали.

Търговските ограничения в международната търговия със стоки са се умножили многократно през последните години, съобщава СТО. Спорът ескалира и може да прерасне в търговска война.

Все още не се е стигнало чак до там. Схватките, които наблюдаваме в момента обаче, имат потенциала да преминат в много лош сценарий. Отказът на американското правителство да номинира нови съдии за органа за разрешаване на спорове на СТО може на практика да парализира решаването на спорове в рамките на организацията.

Както изглежда на ринга ще бъдат избутани и националните банки – избухването на валутна война като продължение на търговската война изглежда силно вероятно.

Заплашва ни точно този тип широкомащабен икономически конфликт, на който би трябвало да попречи системата от Бретън Удс. ГАТТ и СТО бяха създадени, за да задържат границите отворени, МВФ трябваше да осигури стабилността във валутните отношения.

Мултилатерализмът означава, че борбата за власт между големите сили бива заменена от правила, към които всички се придържат. При тези условия по-малките и по-бедни страни също биха могли да се обърнат към търговските съдилища и евентуално да бъде отсъдено в тяхна полза.

Никога вече да не се повтори хаосът от 30-те години – това бе целта тогава. През десетилетието преди избухването на Втората световна война страните се барикадираха зад все по-високи митнически бариери и манипулираха валутните си курсове, за да си осигурят краткосрочни предимства в износа. В резултат загубиха мнозина. Световната търговия силно се сви, икономическото противопоставяне се задълбочи и това удължи Голямата депресия. Някои историци дори сочат тези тенденции като предвестници на Втората световна война.

Мултилатералната система няма да се повтори

Голямото постижение на САЩ в зенита на силата им след Втората световна война бе в това, че създадоха тази система и сами се подчиниха на нейните правила, процедури и институции.

Със сигурност самите САЩ спечелиха от тази система, която циментира ролята им като хегемон на Запада. Във Вашингтон обаче тогава се признаваше, че е за предпочитане САЩ да са котва на ред, обвързан с правила, отколкото да властват като капризен пълновластен господар.

Сега обаче без съмнение тази ера приключва. Тръмп е по-скоро симптом, а не причина на това развитие. Той е човек на разрушението, един вид върховен представител на разпадането на стария ред. Многостранната световна търговска система няма да се върне, независимо дали догодина той ще бъде преизбран или не.

Конфликти ще продължат да разпалват основно два фактора. На първо място вътрешните противоречия ще се пренесат навън.

Правителствата и централните банки вече почти не разполагат с инструменти за провеждане на икономическа политика. Лихвите са почти нулеви, а дълговете на държавите и компаниите – високи. Политическите системи в много държави са толкова отслабени, че едва ли е възможно да бъдат проведени болезнени структурни реформи.

В тази ситуация има голямо желание собствените проблеми да бъдат прехвърлени върху търговските партньори. Китай залива света със стомана, вместо бързо да намали свръхкапацитетите си. Американците, европейците и други реагират с антидъмпингови мита.

Подобно е положението във валутната политика. Когато президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, който предстои скоро да се оттегли от поста, обяви нов кръг изкупуване на ценни книжа, лесно може да се стигне до мисълта, че така той възнамерява най-вече да понижи курса на еврото, за да стимулира износа. Тъй като лихвите вече са нулеви (или дори по-ниски), то обменният курс вероятно е единственият останал лост, чрез който централните банки могат да окажат влияние на икономиката.

Логично е, че Тръмп възприема тези сметки като неприятелски акт. Неотдавна той заклейми Драги в Туитър като валутен манипулатор. Същевременно упражнява натиск върху собствената си централна банка. Управлението за федерален резерв (УФР) трябва да отпусне юздите на паричната политика, за да отслаби долара и да засили конкурентна позиция на американската икономика, твърди президентът. Това е точно тази динамика, която прави от търговската война странично явление на валутната война.

На второ място, съотношението между световните сили се променя из основи.

Дори ако Вашингтон имаше желание, САЩ вече не биха могли да властват като добронамерен хегемон, тъй като Китай, втората по големина сила в света, преследва собствените си интереси и залага на един вид неоимперализъм. Както показва мегапроектът „Новият път на коприната“, всички пътища (по жп линии и по море) водят към Пекин.

Неотдавна китайският президент Си Цзинпин възхвали многостранния ред. Той обаче не е готов да промени страната си из основи. Кражбата на идеи и затрудненият пазарен достъп за чуждестранни играчи остават обичайна практика.

Старите многостранни рамки не са създадени за страна като Китай. Икономика, организирана като държавен капитализъм с подобен размер – без разделение на властите и надеждна правна система – не е предвидена в разпоредбите на СТО.

Накъде ще продължат нещата? Има три сценария

Първо, догодина ще бъде избран нов президент на САЩ, който ще успее отново да обедини Запада и да създаде нещо като голяма западна зона за свободна търговия. Китай, Русия и другите ще трябва да приемат правилата й или да останат извън нея.

Второ, ще се оформят големи търговски блокове – ЕС, ЮСМКА (USMCA) – предишната НАФТА, Транстихоокеанската зона, които са отворени във вътрешен план, но сравнително затворени във външен.

Трето, досегашните структури на световната икономика ще се разпаднат и няма да бъдат заменени с нищо. Резултатът ще бъде търговска и валутна война на всички срещу всички.

Без съмнение първият сценарий е най-добрият. Аз обаче залагам на втория без никаква носталгия.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.