Път към властта или чаша с отрова: Протежето на Меркел поема министерството на отбраната

Анегрет Крамп-Каренбауер. Снимка: от тв екрана

Протежето на канцлерката Ангела Меркел, Анегрет Крамп-Каренбауер, пое в сряда поста на министър на отбраната. Влизането й в правителството може да засили, но и да погребе шансовете й да наследи своята менторка като лидер на Германия през 2021 г.

Издигането на Урсула фон дер Лайен за председател на Европейската комисия оваканти поста във военното министерство и Крамп-Каренбауер, стремяща се да обогати своя опит и да подплати претенциите си за канцлерския стол, веднага го сграбчи.

Решението бе взето с благословията на Меркел. Канцлерката, която навърши 65 г. в сряда, цели да режисира постепенното си излизане от политиката и предаването на властта на Крамп-Каренбауер, която я смени като председател на техния Християндемократически съюз (ХДС) през декември.

Политическите перспективи на Крамп-Каренбауер доста помръкнаха след поредица от гафове тази година и портфейлът на министър на отбраната трябва да укрепи нейните позиции. Но този ход рискува да има обратен ефект, тъй като тя наследява задачата да възроди един деморализиран и недостатъчно снабден с модерна бойна техника Бундесвер, засегнат от скандали и десен екстремизъм.

„Министър и партиен шеф – дали такова съвместяване изобщо е възможно?“, попита в сряда масовия вестник „Билд“. Карстен Никел, заместник-директор по изследванията в консултантската компания „Тенео“, смята, че е възможно. „Тя ще изпълнява една от най-сложните длъжности, но получава и възможността да расте извън партийното политиканство и да придобива позиции в европейската и глобалната политика“, каза той.

Нейните поддръжници чувстват, че председателският пост в ХДС няма да й даде достатъчна платформа за изява. Но 56-годишната Крамп-Каренбауер, чийто управленски опит се свежда до премиер на малката провинция Саар, обеща по-рано този месец да остане извън правителството, казвайки, че „има достатъчно какво да се прави в ХДС“.

В сряда, на фона на несигурността относно бъдещето на канцлерката, вероятната наследничка на Меркел каза пред журналисти, че с нетърпение очаква новата си роля. Тя поема министерство, което се е оказало чаша с отрова за няколко неотдавнашни предшественици, изправени, освен всичко друго, и пред допълнителния натиск от президента на САЩ Доналд Тръмп върху Германия да увеличи военния си бюджет.

БОРЕЙКИ СЕ ЗА КАУЗАТА НА ВОЕННИТЕ

На Крамп-Каренбауер й липсва опит в сферата на отбраната, но тя идва с друг опит, макар и кратък, по прокарване на исканията на военните. През март тя заяви, че доверието към Германия сред партньорите по НАТО е изложено на риск, ако тя не увеличи разходите си за отбрана.

Новият й пост изисква първокласна политическа проницателност: без да изглежда, че отстъпва пред Тръмп, тя трябва да настоява за по-големи разходи, каквито коалиционните партньори на ХДС – социалдемократите, искат да ограничат. И в същото време трябва с по-здрава ръка от своята предшественичка да прочиства въоръжените сили и да укрепва морала и бойната готовност.

С министерския си пост в отбраната тя се обвързва с лоялност към кабинета, докато като председател на ХДС тя ще трябва да продължи да разработва стратегията на партията за предстоящите наесен регионални избори в три източни германски провинции, успехът в които е от ключово значение за нейните перспективи.

Междувременно възникна дебат между някои християндемократи дали Меркел не трябва да предаде властта на Крамп-Каренбауер по-рано от 2021 г. Дебатът се разгоря след няколкото пристъпа на треперене на канцлерката, която е на този пост от 2005 г., наблюдавани по време на публични церемонии през последните седмици.

Източници в консервативния лагер на Меркел обаче казаха, че нито тя, нито Крамп-Каренбауер искат промяна в графика, според който Меркел ще остане канцлер до следващите редовни избори във федералната република.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.