Борис Джонсън ще се предаде пред ЕС като Ципрас
На пръв поглед новият британски премиер има очевадни прилики с американския президент. Но дали Борис Джонсън ще стане британският Доналд Тръмп, който общо взето прави онова, което казва, или ще се превърне в британския Алексис Ципрас, който прави обратното на онова, което обещава?
Дали новият британски премиер ще извади страната си от ЕС на 31 октомври, както твърди, и то дори без сделка, ако се налага, или след като е вдигал пара цяло лято, той ще се снижи и ще приеме договореното споразумение с Брюксел, чийто условия той критикува остро? Това е въпросът. Бившият британски премиер Тони Блеър вече отговори на него. Той каза, че Джонсън или ще подпише сделката с Брюксел, или ще насрочи нов референдум за Brexit. Следователно излиза, че Джонсън ще е британски Ципрас.
Джонсън е от добро потекло, получил е най-доброто образование, което Великобритания може да предложи на хората от неговата висша класа, той е много интелигентен, харизматичен оратор, забавен е и има остър политически нюх. Но това са все качества, притежавани за жалост от човек, който казва винаги едно нещо и после прави противното. Джонсън беше привърженик на оставането в ЕС, преди са стане защитник на Brexit.
Мисълта му е отражение на вида му – изкривена вратовръзка, разрошени коси, различни чорапи. Думите му също са толкова странни. Така например, когато полицията пристигала в дома му на 21 юли по сигнал на съседи заради шумна разправия на Джонсън с приятелката му, Джонсън започнал да разправя на полицаите, че когато бил кмет на Лондон, той наложил в столицата да се движат нови двуетажни автобуси с отворен втори етаж противно на мнението на властите в Брюксел, които смятали, че те били опасни за здравето на хората. „Ние обаче успяхме да го направим“, разказал гордо на полицаите Джонсън.
Това е типично за Джонсън, написа тогава Financial Times, разказвайки за случилото се. Джонсън се опитва да отклони по един смайващ начин вниманието с нещо напълно измислено, допълва британското финансово издание. Няма никакъв автобус без покрив, който да се движи сега из Лондон и битката на Джонсън с Брюксел по този въпрос никога не се е състояла. Дали Джонсън е просто инфантилен или ексцентричен? Това са все таланти, с които можеш да съблазняваш хората, но дали са подходящи за премиер?
Историята с автобуса напомня и друга история. По време на кампанията за референдума за Brexit през 2016 г. Джонсън нае автобус и го прати на обиколка из страната, след като написа върху него с много големи букви, че излизането от ЕС ще донесе 350 милиона лири седмично на страната, които биха могли са отидат в касите на социалната сигурност. Истината по въпроса британците откриха, като започнаха разговорите за Brexit и тя е, че излизането от ЕС ще струва пари на столицата и няма да донесе нищо в лондонските каси.
Това са все примери, за да се илюстрира, че Борис е способен на всичко, в това число и след направени промени, които не са по същество, а само по форма, да обясни, че охуленото споразумение за Brexit на Тереза Мей, не е в крайна сметка толкова лошо, защото той го е сключил. А защо ще направи подобно нещо? Защото той просто няма избор. Липсата на споразумение ще постави Обединеното кралство на пързалката към ада и всеки обитател на Даунинг стрийт 10 си дава сметка за това. Борис Джонсън, който твърди, че черпи пример от Уинстън Чърчил, със сигурност не иска да остане в спомените на идните поколения с образа на човек, довел до затъване на икономиката на страната си, подновил драмата в Ирландия и тласнал Шотландия към скъсване с Англия. Джонсън няма да посмее да направи това и ще бъде Ципрас.
Преди четири години в Гърция Ципрас беше избран за премиер, след като се противопостави категорично на мерките за строги икономии, наложени от Тройката в замяна на помощта за Гърция. Той поиска народът да изрази мнението си по въпроса на референдум. Победи в референдума, защото народът подкрепи виждането му за мерките за икономии. И на следващия ден отиде в Брюксел и се предаде на лошите европейци. Просто защото нямаше избор. Защото като дойде на власт и като видя състоянието на гръцките държавни сметки, Ципрас осъзна, че „Грекзит“ би причинил още по-големи страдания на народа. И оттогава Ципрас стана черната овца на цялата крайна левица и накрая електоратът го изгони от власт. Но през мандата му икономиката на Гърция потегли нагоре и равносметката от управлението му е общо взето добра.
Тук идва въпросът защо Джонсън не може да бъде Тръмп, който прави каквото му хрумне? Просто заради размерите на САЩ, заради долара и заради независимостта на американската икономика, която е само слабо отворена към вноса и износа, там където европейските страни са интегрирани от три десетилетия в единния пазар. Между впрочем засега Тръмп прави каквото си иска, но бързо ще настъпи момент, в който инвеститорите ще започнат да се съмняват в ефекта на неговата протекционистка политика, тоест на неговия своеобразен „Америкзит“.
Така че Джонсън, който говореше какво ли не и се перчеше, за да победи в надпреварата в Консервативната партия и да си осигури премиерския пост, сега ще трябва да оправи вратовръзката си, за среши косата си и да сложи еднакви чорапи, защото този път нещата са сериозни.
БТА