Бих подкрепил прокурорите, ако…
Бих подкрепил единната воля на всички прокурори, ако:
– бяха установили кой открадна семейната ни кола и поне го бяха обвинили в съда;
– бяха установили кой нахлу в дома ни и ни обра, и поне го бяха обвинили в съда;
– бяха установили кой хакна служебната ни поща и разпространи информация от нея и поне го бяха обвинили в съда;
– бяха установили кой заплашваше мен и колегите по телефона и поне го бяха обвинили в съда;
– ако не бяха ми обяснили как взривените 2 декара морени на Витоша ще се самовъзстановят за 2 години;
– ако бяха осъдили тези, които фалираха ред български банки и обезцени всичките спествявания на баща ми, така че да не може със спестяванията си от 35 години труд да си купи лекарствата си за един месец;
– ако бяха установили кой обираше две години систематично и практически разруши вилата на родителите ми;
Това са само личните ми основания за да (не)подкрепя техния избор, защото очакванията ми за справедливост няма как да започнат от октомври 2019, и защото тези трийсет години не мога да ги забравя, колкото и да ми/им се иска.
Мога да простя, но това няма да стане със заплахи.
Всъщност не намирам за смислено служебни лица, дето се хранят от данъците на гражданите, да ги заплашват.
Защото законите важат и за гражданите, и за магистратите.