Нови АЕЦ събуждат призрака на Чернобил
До 2050 г. на Земята ще бъдат построени 200 нови ядрени реактора
Заради глобалното затопляне и стремително покачващите се цени на петрола ядрената енергия отново излиза на мода, а демонизираната някога заради Чернобил промишленост вече се очертава като светла надежда за чиста енергия. Най-новата държава, завърнала се към този източник на енергия, е Великобритания. През миналата седмица правителството заяви своята подкрепа за построяването на нови ядрени електроцентрали. АЕЦ произвеждат около 20 на сто от електричеството в страната, но е предвидено до 2023 година всички с изключение на една да бъдат затворени.
Някои държави обаче, които искат да залагат на ядрената енергия, се представят катастрофално по отношение на безопасността и прилагат корупционни практики, които карат мнозина да се замислят. Китай например разполага с 11 ядрени централи и планира да въведе в експлоатация над 30 нови до 2020 г. А според доклад на Масачузетския технически институт може да се наложи до 2050 г. да бъдат построени 200 нови реактора.
От над 100-те реактора, които в момента се изграждат, планират или поръчват по целия свят, около половината са в Китай, Индия и други развиващи се държави. Аржентина, Бразилия и Република Южна Африка възнамеряват да разширят обхвата на сегашните си програми. Виетнам, Тайланд, Египет и Турция са сред страните, които обмислят да построят първите си реактори.
Безпокойствата едва ли се свеждат само до развиващите се държави. Японската ядрена енергетика все още не се е съвзела напълно от направените преди пет години разкрития за десетки случаи на неверни доклади за инцидентите в местните атомни централи. Миналото лято шведските оператори на германски реактор бяха подложени на ожесточени критики за това, че със закъснение информираха обществеността за пожар в обекта. А през 2006 г. една потенциално катастрофална повреда в механизма за аварийно спиране на българска ядрена електроцентрала остана скрита в продължение на два месеца (б. р. – статия в „Уол стрийт джърнал“ нарече инцидента, за който министър Овчаров каза, че нищо не се е случило, безпрецедентен в историята на ядрената енергетика – виж тук).
Прозрачността в ядрената енергетика ще бъде още по-голям проблем за страни като Китай, в които правителството контролира строго информацията. Онези, които изпитват недоверие към сегашното съживяване на ядрената енергетика, все още се стряскат от спомена за разтопилия се реактор в Чернобилската атомна електроцентрала и от опитите на Съветския съюз да скрие реалните измерения на катастрофата. Всички си спомнят и за частичното разтопяване на реактор в централата в Три майл айланд, Пенсилвания, през 1979 г.
Според прогнозите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) до две десетилетия ядрената енергетика може да нарасне почти двойно – до 691 гигавата или 13,3 процента от общото количество произвеждано електричество. “Изправени сме пред ядрен ренесанс“, заяви на енергийна конференция главният изпълнителен директор на френската енергийна компания „Арева“ Ан Ловержон. „Ядрената енергия вече не е дяволът. Дяволът са въглищата.“ По този начин Филип Жаме, директор на МААЕ по въпросите на безопасността на ядрените инсталации, определи този източник на енергия като най-сигурния от всички. Но, предупреждава Жаме, новите или обучаващите се в използването на ядрената енергия страни има още какво да учат и ще се учат от грешките си.
Базираната във Виена МААЕ – институция под шапката на ООН – беше създадена през 1957 година главно с цел да ограничи практиката „да се учим от грешките“.
Тя осигурява контрол на качеството и експертна помощ на страни с ядрени програми. МААЕ контролира спазването на договори, обвързващи тези държави с високи стандарти за безопасност. Агенцията обаче вече е претоварена с контрола на предполагаемите ядрени оръжейни програми на Иран и Северна Корея. Генералният й директор Мохамед ел Барадей казва, че организацията не може да е главният гарант за безопасността. Основната отговорност според Барадей продължава да пада върху операторите на ядрените обекти и техните правителства.
Развиващите се страни настояват, че са готови за предизвикателството. Остава обаче тревогата, че е възможно лошите навици от миналото да се отразят на безопасното експлоатиране на ядрените обекти. В Китай например всяка година хиляди хора намират смъртта си в най-опасните въгледобивни мини в света, а хиляди други – при пожари, експлозии и други нещастни случаи. Често вината за инцидентите се хвърля върху недостатъчното оборудване, невъзможността да се постигне по-високо равнище на сигурност и пренебрегването на правилата от страна на работниците. В събота китайските държавни медии съобщиха, че през миналата година при нещастни случаи в мини са загинали близо 3800 души. И макар че това е с около 20 на сто по-малко в сравнение с предишни години, според тази статистика китайските мини остават най-смъртоносните в света.
През 2005 г. финландско изследване установи, че смъртността при трудови злополуки в Индия е 11,4 на 100 000, като 8700 на всеки 100 000 работници претърпяват нещастен случай. Като изключим Китай и Индия, смъртността при трудови злополуки в азиатските страни е 21,5 на 100 000 души, твърди докладът, изготвен от Техническия университет в Тампере. За сравнение изследването отчита смъртност от 5,2 на 100 000 души в Съединените щати и 3 на 100 000 във Франция.
Държавите с АЕЦ са длъжни да докладват за всички инциденти на МААЕ. Според изследването обаче повечето азиатски правителства масово представят на Международната организация по труда (МОТ) занижени данни, като Китай сигнализира за по-малко от един процент от тези случаи.
Китай и Индия си поделиха седемдесетото място в обхващащия 163 държави индекс за разпространение на корупцията на неправителствената организация „Трансперънси интернешънъл“. Виетнам и Индонезия, които имат амбиции да построят ядрени реактори, бяха класирани съответно на 111-о и 130-о място. „Има ли конкретни безпокойства за развиващия се свят? Отговорът е категорично да“, заяви Карл Теър, експерт по Южна Азия в Австралийската военна академия. Корумпирани чиновници в лицензиращите и контролните агенции в региона могат да подкопаят и най-добрите указания и надзор на МААЕ, предупреди той.
Освен това нещата може да опрат и до национална гордост. Базиран във Виена дипломат, който се занимава с ядрените въпроси, каза, че през 90-те години канадското правителство предоставило на Индия тревожна информация за ядрените й реактори, но тя не поискала и да чуе за нея. Този източник, пожелал да запази анонимност, добави: „Това беше отражение на схващането, че националната гордост е по-важна от безопасността.“
Постоянното съхранение на радиоактивните отпадъци, които могат да останат токсични в продължение на десетки хиляди години, е друг основен проблем. Проблематично е и затварянето на атомните централи, които не са безопасни. До 2040 г. в Китай едва ли ще има депа за отпадъци, сочи доклад на американското министерство на енергетиката. Така че засега Китай, подобно на Индия, съхранява отпадъците си на временни площадки, обикновено в близост до реакторите, където има по-голям риск да бъдат откраднати и представляват по-голяма опасност за околната среда.
Защитниците на ядрената енергия твърдят, че новото поколение реактори, които се планират в момента, ще се отличават с по-добри защитни механизми и по-малко подвижни части. Но дори и някои от тези поддръжници са настроени скептично към създаването на безопасен реактор. Ханс-Холгер Рогнер, директор на отдела на МААЕ за планирането и икономическите изследвания, обяснява, че не вярва на твърденията на някои, че „следващото поколение реактори ще бъдат по-сигурни от онези, които имаме в момента“.
По БТА