Защо не предизвика въодушевление кандидатът на Демократична България за кмет на София?
Защо не се приема с възторг кандидатурата на Демократична България за кмет на София?
Изглежда странно, въпреки че техният кандидат, архитект Борислав Игнатов, е по-подходящ за кмет от Фандъкова и Мая Манолова. Той е архитект и професионално превъзхожда двете потенциални фаворитки за поста.
Откъде идва тогава недоволство и разочарование?
Усещането е, че от пръв поглед създава впечатлението за неизбираем, който участва на принципа на Кубертен в Олимпийските игри – не е важна победата. Кандидатура, напълно в профила на капсулирана малка градска прослойка.
Архитектът, който имал и професионален опит по света, го разнасят из интернет с нелепия му проект за преобразуване на паметника на Съветската армия, като вместо фигурите с шмайзерите, отгоре да се сложи гигантски шарен тулум, с изображението на герба на България от две страни, в който на кръгъл час ще бие камбана (виж илюстрацията по-долу).
Толкова нелепи паметници и при соца не са предлагали. Нито една художествена комисия навремето нямаше да допусне такова нещо. Проектът представи самият архитект преди два месеца, с уговорката „ако бях кмет на София”.
Като че ли това е смисълът на цялата дейност на кандидата, венец на всичките му способности. Така оставя съмнение, че едва ли не като кмет от него могат да се очакват такива нелепи проекти.
И така напълно се вписва в представите на онези привърженици на Демократична България, за които идеологическите абракадабри са на преден план. И заради които те не могат да наберат достатъчно широка подкрепа в обществото.
Разочарованието идва и от това, че се попарват надеждите, че някой някога вдясно може да изправи сериозен конкурент срещу Фандъкова, че Демократична България може да намери по-адекватна личност, с по-широка социална подкрепа.