Демокрацията в екссъветските републики е възможна

Поддръжници на опозиционния кандидат-президент Леван Гачечиладзе на митинг в Тбилиси. Въпреки че Саакашвили смаза ноемврийските протести със сила, днес страната му е по-свободна и се сбогува с лошото наследство от съветското управление. Снимка: Ройтерс

Според емоционалната опозиция в Грузия на изборите този месец президентът Михаил Саакашвили се е проявил като арогантен деспот – не кой знае колко по-добър от руския президент Владимир Путин, казват те, като преувеличават. След като подрязаха крилете на своя президент, враговете на Саакашвили се надяват да спечелят мнозинството в парламента на другите избори, които са по-късно тази година.

В същото време в Украйна друг изтъкнат приятел на Запада – Юлия Тимошенко – убеди един идеално балансиран парламент да я одобри отново за министър-председател. Съперникът й – проруски настроеният Виктор Янукович, когото тя измести – направи мрачна прогноза за „несгоди… криза и скандал“. Не е изключено и той да се завърне.

С други думи, новините са доста добри. Демокрацията, ожесточените дискусии и откритото съревнование са „живи и здрави“, и вървят напред в поне две страни, където уличните протести по забележителен начин взеха връх над лошото постсъветско управление. Последиците от „цветните революции“ (грузинската от ноември 2003 г. беше обагрена в цвят на рози, а тази в Украйна година по-късно имаше оранжев оттенък) и в двете страни бяха противоречиви. Тази противоречивост раздразни както идеалистите, за които уличните драми бяха битка между светлината на Запада и тъмнината на Изтока, така и скептиците, отстояващи тезата, че никога нищо не може да се промени там, където злоупотребата с власт е дълбоко вкоренен навик. Но в сравнение с онова, което биха представлявали без революциите си, Грузия и Украйна са си направо добре.

Онези, които се възхищаваха на смелите хора, изпълнили мразовитите улици на Киев, бяха изумени от случилото се няколко месеца по-късно: водачите на прозападния лагер (Юлия Тимошенко и президентът Виктор Юшченко)

Юлия Тимошенко се радва, след като на 18 декември беше избрана от парламента за министър-председател. След оранжевата революция Украйна стана по-демократична, въпреки скептичното отношение на Запада. Снимка: Ройтерс

се скараха публично, като позволиха на Виктор Янукович, определен като главния злодей по време на най-тежките мигове на революцията, временно да се завърне в правителството. Оказа се, че това беше отстъпление, но не и трагедия.

Разочарованието в Грузия настъпи по-бавно, но пък се оказа по-дълбоко. Миналия ноември доброжелателите на Михаил Саакашвили бяха ужасени, когато той позволи да бъдат употребени срещу продължилите доста време улични протести сълзотворен газ и полицейски палки. През последните дни обаче той положи доста усилия, за да възвърне доброто си име, като проведе избори, които, макар и да не бяха идеални, със сигурност бяха доста оспорвани.

Добре е онези, които все още се питат дали бунтовете с цвят на рози и в оранжево са донесли някаква дълготрайна полза, да направят сравнение между обстановката в Украйна и Грузия и в други бивши съветски републики. Там старата гвардия е затвърдила позициите си или се бори със зъби и нокти, за да си върне властта. (Една лоша новина дойде неотдавна: Киргизстан, чиято „революция на лалетата“ през 2005 г. беше истински преврат, сега ще има еднопартиен парламент след зле произведени избори.)

На пръв поглед между Москва и Киев, където съветските паметници съжителстват заедно с белезите на бърз, макар и неравномерен икономически растеж, има прилики. Но ако прекараш ден-два и на двете места, контрастът става очевиден. В Москва скритото чувство на страх говори за неприятностите, които могат да сполетят всеки, представляващ истинска заплаха за президента Путин. В Киев такова нещо не се усеща. Вярно, че след ноември, когато Михаил Саакашвили прибегна до твърде крути мерки, улиците на Тбилиси станаха свидетели на страшни мигове. Но в сравнение със съседен Азербайджан Грузия си остава дисидентски рай за политици и журналисти.

Тъй като Русия все пo-малко се съобразява със световното мнение, някои западни кръгове са склонни да отписват демокрацията и човешките права като загубена кауза – не само в Русия, а и в други части на бившите й владения. Но въпреки цялата им противоречивост, все пак резултатите от Революцията на розите и от Оранжевата революция предлагат достатъчно доказателства срещу подобно пораженческо мислене.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.