Овцете изядоха хората, хората изпиха уискито – да се разходиш из Шотландия
Шотландия накратко е …овце и уиски. Те пасат кротко, навсякъде от юг до север.
„Овцете изядоха хората”, казал Томас Мор в началото на XVI век за събитията на Острова. Те пак са тук, по зелените ливади. Впрочем, тук зелените ливади не са просто зелени ливади, а много зелени ливади. Вали по 3-4 пъти на ден. Ръсне, колкото да намокри, после изгрява слънце, после пак ръсне, пак слънце. И т. н. Зимно време сигурно е по-мрачно и слънце по-рядко се показва, но сега е лято. И овцете са добре остригани, до кожа. Вълната им очевидно се изкупува и влиза в употреба. Защо споменавам този очевиден факт ли? Ами, огледайте се в България. Рядко се виждат остригани овце. Овцевъди, колкото ги има въобще, се оплакват, че у нас не изкупуват вълна.
С Великобритания имаме обратна история. Там овцете изяли хората през XVI и XVIII век. У нас хората изяли овцете в края на XX век. В числа изглежда така – населението на Острова намаляло с около 2 млн. души, след като ленд лордовете започнали да завземат земята, за да развъждат все повече овце. Те били най-удобният източник на печалба – вълна, кожа, месо – и имало нужда от нови и нови пасища, за да печелят повече. Останалите без земя и средства за прехрана селяни започнали да умират от глад. През XVIII век вече не умирали, а започнали да емигрират в Америка, Австралия.
В България в края на XX век българите направили земеделска реформа и от 10,5 млн. овце през 1989 г. останал около половин милион към 1992 г. Хората изяли овцете. Или поне изклали 10 млн. Впрочем, изклали и кравите. И за следващите 30 години до началото на XXI век българите успели да развъдят само 1,3 млн. овце. Останали без прехрана и започнали да емигрират.
В Шотландия днес овцете сега са малко под 7 млн., с милион и половина повече от населението. А общо на Острова има 23 млн. овце. Остава ни гордостта, че преди 30 години сме имали повече овце от шотландците.
Всъщност, в тоя пътепис няма да става дума за овце, а за уиски. Което е поводът да се разходя из Шотландия от столицата Единбург, до столицата на уискито Дъфтаун и прочутия уиски остров Айла.
И така, първата спирка е Единбург, където ни изсипва самолетът заедно с Миро, изследовател на уискито като мен. Тук взимаме предварително запазената кола под наем (Предупреждавам, ако някой тръгне за Шотландия, да внимава със запазването на кола по интернет. По-скъпо е от Европа и САЩ, офертите за 35-40 евро на ден на място се оказват двойно като поискаш да платиш за втори шофьор и др. И любезно те лъжат в очите колко ще струва). Но по-добър начин да видиш Шотландия няма. Разни платени турове по спиртоварните за по 5-7 дни са от 1500 паунда нагоре.
Единбург и Хари Потър
Единбург, както може да се очаква, е стар средновековен каменен град. В неделя булевардите в стария град са затворени за коли. Пълно е с народ, не можеш да се разминеш. Играят представления на улицата, тук-там младеж в национална носия свири на гайда, навсякъде ти пъхат листовки в ръцете за театрални спектакли, концерти, събития, включително за фестивал на криминалните автори (все пак сър Артър Конан Дойл е родом от Единбург).
И не се виждат чалми и фереджета като в Лондон. Хич. Може да видиш заведение „Кебап”, но мюсюлманите са рядкост, макар в града да има джамия за 1000 души, построена 1998 г. Впрочем, в няколкото по-големи града в Шотландия има джамии, но те са построени по-скоро да маркират територията, с пари на богатите арабски спонсори от петролния бизнес.
За сметка на това из града по-често се виждат азиатци, вероятно повечето са китайци. На 100 души в града, 5-6 са азиатци, казва статистиката.
Липсват и чернокожи. Политкоректните блюстители нека не подскачат възмутено. Просто така изглежда градът. Ако дойдеш тук от Лондон или Париж, разликата е забележителна. Все едно си попаднал някъде в Източна Европа. Всички онези чернокожи жители от островите, владени от Британската империя, които се преселват в метрополията, изглежда избягват Шотландия. Както и арабите. Дали им се вижда студено тук, но рядко се срещат.
Грамадният замък в старата част на Единбург е заобиколен със стръмни улици и красиви каменни сгради, с цветя по фасадите и кафенета в приземните етажи, от които половината претендират, че в тях са написани романите за Хари Потър. Да, Джоан Ролинг е живяла и писала тук поредицата си, но само 3-4 кафенета могат да се похвалят с нейното постоянно присъствие, където е седяла с часове и е пила по 8-9 чаши чай на ден, по собствените й признания. Някои заведения тук са самозванци, претендират за съавторство на Хари Потър. А има и оригинални кафенета, където гордо са сложили табела „Хари Потър” НЕ Е написан тук”.
Присъствието на уискито е навсякъде. Неизменна част от шотландската идентичност и култура. И магнит, който притегля туристи от цял свят.
Виждат се магазини с табели и обяви с тебешир върху дъски, които канят за дегустация, обещават всички видове малцове на Шотландия, най-ниски цени (които в повечето случаи са като у нас или по-високи, а от нашенското „Метро“ със сигурност. Но тук пък разнообразието е голямо).
В някои магазини има и бъчви, стъкленици с надписи на ръка с отбрано от не знам си коя бъчва от незнам си коя спиртоварна, от незнам си коя година. И рафтове, натежали от бутилки със стотици видове малцово уиски.
Всичко е търговия и атракция за туристите.
Ние продължаваме напред, както казват гербаджиите. Излизаме дълго от половинмилионния Единбург, минавайки през жилищни квартали от типични едноетажни каменни къщи със скосени покриви, добре окосени дворчета и подстригани храсти около тях.
Напред и нагоре. Към Пърт.
Пърт и сьомгата
Това е първата спирка по пътя към Спейсайд. Намираме своето малко хотелче в центъра, после тръгваме из града, бивша столица на Шотландия. Седалище на крале, пълно с много история и спомени за битки, градът е завземан от англичаните, освобождаван, пак завземан, пак освобождаван… Шотландските преселници са кръстили на Пърт градчета в Щатите, така са нарекли и най-големият град в Западна Австралия.
Понеже е малко под 50 хил. жители, Пърт се води таун, а не сити. Леко обидно за старата столица на Шотландия. И тук навсякъде се виждат стари каменни сгради и катедрали. И голям стар каменен мост над реката Тий (пише се River Tey, по шотландски й викат Тий, на английски се казва Тей – абе, шотландските имена са истинско главоболие). Реката е най-голямата в Шотландия, пълна със сьомга, притегателна за рибари от цял свят, за които има организирани турове през сезона от януари до октомври.
За различните реки в Шотландия сезонът на сьомгата е различен, някъде почва от февруари, продължава до септември или до ноември. Но по-впечатляващи са цените за риболов. Плаща се на пръчка и на ден. И най-ниската цена е от 100 паунда на ден (около 230 лв. по сегашния курс). Но в най-добрите места по реките, в пика на сьомгата, цената стига до 1400 паунда на ден (към 3000 лева). И има местни и чуждоземни рибари, които си плащат. Ама и сьомгата от реките тук не е онази сьомга от магазина. Тази в магазина е развъждана в рибарници, хранена с храни с оцветители да изглежда по-розова, за месец става толкова голяма, колкото в реката за година. А сьомгата живее до 4 години в реката, преди да излезе в океана, и след още 3-4 години се връща обратно в реките. Както и да е. Шотландска сьомга от реката не е толкова мазна и толкова розова, но е по-вкусна. А има и една по-специална, опушена с дърво от бъчви, в които е отлежавало уиски. Веднъж опитах такава преди години, когато пак обикалях из Шотландия.
(следва – „На север, по пътя на уискито„)
Бел. ред. – Ако влизате в статията с мобилна версия на смартфон и през приложението на Фейсбук, на мястото на някои снимки надолу в текста, може да се появяват реклами. Ако искате да видите всички снимки към статията, влезте директно в сайта e-vestnik.bg през браузър.