Съветско-нацисткият пакт от 1939 г. – необходимо зло или опортюнизъм?

Външният министър на СССР Вячеслав Молотов подписва Пакта за ненападение с Германия на 23 август 1939 г. в Москва. Зад него са Сталин и Рибентроп. Снимка: Национален архив на САЩ

На тази дата преди осем десетилетия Съветският съюз и нацистка Германия подписват договор за ненападение и после завземат части от Източна Европа в началото на Втората световна война. Пактът Молотов-Рибентроп, назован по имената на съветския и германския външен министър, подписали го на 23 август 1939 г. в Москва, включва таен протокол, който определя границите в Източна Европа.

Това историческо събитие сега рядко се коментира в Русия, но победата на Съюзниците и особено тази на Съветите над нацистка Германия, сложила край на войната в Европа, остава най-почитания източник на национална гордост.

Зад тази сдържаност е нежеланието на президента Владимир Путин Западът да определя Съветския съюз като враг през войната, казва руският историк Иван Курила, професор в Европейския университет в Санкт Петербург, предаде БТА.

„Путин не иска Втората световна война да бъде интерпретирана вместо като битка на Съюзниците срещу абсолютното зло, в която Съветският съюз е на правилната страна, а като „битка между два авторитаризма“, в която нацистка Германия и Съветският съюз са еднакво зло“, казва пред ДПА Курила.

Русия се придържа към съветската позиция, че пактът е бил необходимо зло и опит за предотвратяване на нацистка офанзива срещу СССР, която въпреки това се случва две години след подписването.

Преди пакта Съветският съюз е положил „огромни усилия да създаде антинацистки блок в Европа. Всички тези опити се провалиха“, каза Путин преди три години, застанал до германския канцлер Ангела Меркел на възпоменателна церемония за края на войната.

„Когато Съветският съюз осъзнава, че е останал сам срещу хитлеристка Германия, той предприема действия в опит да избегне пряк сблъсък и това довежда до подписването на пакта Молотов-Рибентроп“, каза Путин пред репортери.

Сталин е използвал пакта като възможност да анексира територии, които преди комунистическата революция през 1917 г. са принадлежали на Руската империя, казва историкът Курила. След пакта, докато нацистка Германия навлиза в Западна Полша в края на 30-те години, Съветският съюз окупира балтийските територии и Източна Полша. След края на войната Германия губи тези придобити владения, но Съветският съюз като победител запазва контрола си върху това, което става комунистически източен блок.

„Днес германците възприемат пакта Молотов-Рибентроп като апотеоз на политическия опортюнизъм“, казва експертът по Източна Европа Теохарис Григориадис от Свободния университет в Берлин. Пактът е целял „да остави Съветския съюз неутрален, докато нацистка Германия е планирала да атакува държави от Западна и Централна Европа“, казва той. „От гледна точка на Съветския съюз, продължава Григориадис, пактът е бил предназначен за анексия на територии в Полша и Балтика. Това е причината след Втората световна война Съветският съюз да не се откаже от териториалните придобивки на пакта, докато победената Германия ги отстъпва“.

Преди сключването на пакта Сталин може би е подозирал, че Хитлер ще нападне Съветския съюз, приема руският историк Алксандър Латишев. По думите му Сталин „е вярвал, че временни отстъпки пред немците биха дали ценно време на Съветския съюз да укрепи отбраната си“.

Сталин е видял как западните сили „предават Чехословакия през 1938 г., което позволява на Хитлер да увеличи своите ресурси и мощта си за по-нататъшна експанзия“, казва Латишев. Може би Сталин е оправдавал съветските териториални придобивки като защита срещу нацистко настъпление на изток, казва Латишев. По думите му „навярно Сталин е мислел, че окупираните територии създават нещо като буфер между Съветския съюз и Райха“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.