На север, по пътя на уискито

Малко дъжд и отново изгрява слънце. Сега е сезонът да жънат ечемика и по нивите остават цилиндрични бали със слама. От юг до Север Шотландия е гори, пасища и ечемичени ниви, Снимка: Иван Бакалов

(Продължение – виж „Овцете изядоха хората, хората изпиха уискито – да се разходиш из Шотландия„)

Бел. ред. – Внимание, ако влизате в статията с мобилна версия на смартфон и през приложението на Фейсбук, вместо снимките надолу в текста, се появяват реклами. Ако искате да видите снимките към статията, влезте директно в сайта e-vestnik.bg

Шофирането в обратно движение с дясно кормило се оказа изпитание. На всяко кръстовище и завой внимаваме и се подсещаме един друг как трябва да завием и да се престроим. Объркването е непрекъснато. Все се оглеждаш първо в неправилната посока. Левият завой у нас, с изчакване на насрещното движение, тук всъщност е десен. Отначало по магистралата нямаше проблеми, но още не подозирахме какво ни очаква по на север. Двупосочните пътища в Шотландия не са толкова широки като у нас. Като седиш на кормилото отдясно и срещу теб минава насрещното движение, подскачаш от притеснение и се буташ по-наляво. И насреща ти фучат с максималната разрешена скорост дори камиони и тирове. Шофьорите тук са безстрашни и се разминават на косъм.
И тая избуяваща зелена растителност навлиза отстрани в пътя, на места е като тунел. С колата току ошмулим зеленината отстрани и настъпваме банкета на пътя.

Скулптури на улицата в Пърт. Снимка: Иван Бакалов

До Пърт все пак беше магистрала. Отделяме на градчето обидно малко време, въпреки че е старата столица на Шотландия. Обикаляме пеш, колкото да го уважим, красивите му стари улици. Типичните каменни сгради, със заведения и магазини в първите етажи, а тук-там и благотворителни магазини, каквито у нас са непознати. Асоциацията за рака на гърдата си има магазин за модни дрехи, приходите отиват за борба с това заболяване. На стотина метра се вижда друг подобен магазин, на асоциацията по сърдечни заболявания във Великобритания. И магазин на Армията на спасението и т. н. Видях и магазин „Балканска храна”, на витрината му нямаше абсолютно нищо българско. Българското сирене по света е известно като гръцко, българското кисело мляко и то е „йогурт грийк стайл”.

Край реката Тий и на много места по улиците се виждат скулптури, над всичко се извисява островърха катедрала, кръстена на шотландския светец Св. Ниниън, един от католическите мисионери по тия земи в IV век.

Тук също прави впечатление, че из града се срещат азиатци, но

не се виждат никак чернокожи и араби

 

Единственият „по-южен” емигрант тук, когото мернахме, беше около 35-годишният управител (собственик) на индийския ресторант. Където пък всичките три сервитьорки бяха млади и руси момичета, вероятно някои от тях бяха студентки на временна работа през лятото. И другаде из Северна Европа е подобно – в Льовен до Брюксел в индийски ресторант видях същата картина – млади руси момичета сервитьорки, наставлявани от шеф шкембелия индиец.

Улица в Пърт, отзад се вижда върхът на катедралата. Снимка: Иван Бакалов

Хладно е тук, но не е чак студено. Климатът и през зимата не е страшен –среднодневните температури през януари са около 4 градуса над нулата, по-високи от София, минус 15 са рекордно ниските. Нали Острова го мие топлото течение Гълфстрийм, затова е такова и вали много. Само дето през зимния сезон е почти непрекъснато облачно, с най-много по два-три слънчеви дни на месец. Сега е август и е 16 градуса. Е, и тук ги налягат горещини по над 30 градуса понякога. Даже тази година през февруари станало над 20 градуса.

Но трябва да се знае, че времето тук е някак здравословно за пиене на уиски, и предразполага. Не можеш да се напиеш. Или поне не можеш, само ако пиеш малцово. То това е истинското уиски. „Скоч уиски означава малцово уиски”, казва писателят Кингсли Еймис, който се е доказал като тънък познавач на пиенето, освен като един от големите британски писатели хумористи (превеждан у нас, впрочем, още от времето на соца). На български преди 10-ина години излезе неговата книга „Всекидневното пиене”, с пространни иронични описания за табиети, култура на питиета, уискита, вина, коктейли и т. н.

В Шотландия вали по два-три пъти на ден, покрита е със свежа зеленина и през август. Снимка: Иван Бакалов

Който не вярва за напиването, да опита с еднакви количества обикновено блендед уиски и малцово в различни дни, и ще види разликата. С първото може да се напиеш, да драйфаш и да те мъчи махмурлук целия следващ ден, с второто няма как. Е, на някой може да му стане кофти от отделни видове опушен и миришещ на лекарство малц от Западното крайбрежие на Шотландия, но то е индивидуална реакция, не правило.

Като стана дума за писатели… На улицата наблизо открихме заведението „Робърт Бърнс лаундж”. Великият поет е възпявал уискито в свои поеми, още по времето, когато не е било световна напитка.

„С евтина бира се страхуваме от злото,

 

с уиски срещаме дявола лице в лице”, пише Бърнс…

 

„Уиски и свобода са съюзници, вземи своята глътка”, пише още той… (с извинение за превода, виж тук цитати – бел. авт.) По негово време по-заможните англичани са пиели предимно френско бренди, това е било престижното питие. Бърнс презрително го нарича „парещ боклук” и писал възмутени стихове по повод допълнителното облагане с експортна такса на уискито през 1786 г.

 

И заслужено в старата столица на Шотландия има кръчма с името на Бърнс. Има и уиски на негово име, разбира се, с портрета му на етикета – малц от дестилационната „Арън”, една от двете на едноименния остров на югозападното шотландско крайбрежие.

Кръчмата „Робърт Бърнс лаундж“ в Пърт. Снимка: Иван Бакалов

Та, както можеше да се очаква, като наближихме кръчмата „Робърт Бърнс”, отвътре се чуваха песни на висок глас. И докато се чудим дали да влезем, на вратата излязоха две моми шотландки над 30-те, доста развеселени, абе, да го кажем направо доста наквасени, които си разправяха смехории на висок глас.

Аз се престраших да вляза, да хвърля един поглед как изглежда този храм на поезията. Вътре имаше десетина души и преобладаваха жените в същото приповдигнато състояние на духа. Видът ми на пришълец ги зарадва и те ме поздравиха с радостни възгласи, на силната музика, на която припяваха. Очакваха да поръчам и аз от техните вдъхновяващи напитки, но се уплаших и измъкнах. Абе, ако седна при тях, ще се опием в една безкрайна бърнсова поема… А нас път ни чака, по пътят на уискито имаме да вървим, още от рано сутринта.

Нагоре, към Спейсайд. Спейсайд е нещо като винарския регион Бордо във Франция или Тракийската низина в България. Уиски регион, в средата на Северна Шотландия. На неголяма площ там са съсредоточени най-много спиртоварни – общо над 60 работещи. На английски се наричат дистилърис (distilleries) – дестилационни. Там нагоре е долното течение на реката Спей и множество рекички, които спиртоварните използват. По-хладно е от Южна Шотландия и расте ечемик, който дава по-специфичен вкус на уискито. Нещо като тероар за ечемика, както има тероар за гроздето. Впрочем в цяла Шотландия и Англия ечемикът става добър, защото на Острова непрекъснато вали. Но Спейсайд уискито, не само заради ечемика, е по-специфично, повече сладни, с по-плодов вкус, по-карамелено в сравнение с уискито от другите региони. Така го правят тук.

Уиски регионите са Спейсайд, Хайланд, Лоуланд, Кемпбълтън, Островите и остров Айла. Десетки експерти и дегустатори от цял свят пишат анализи и сравнения на вкусовете в различните уискита от различните региони в Шотландия.

(Следва – „От Хайланд към Спейсайд по пътя на уискито„)

(Бел. ред. – Внимание, ако влизате в статията с мобилна версия на смартфон и през приложението на Фейсбук, вместо снимките надолу в текста, се появяват реклами. Ако искате да видите снимките към статията, влезте директно в сайта e-vestnik.bg)

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.