Неочакваното възкръсване на Хилари и силата на династията Клинтън

Кандидат-президентът на Демократическата партия Хилари Клинтън слуша въпрос на гласоподавател в Портсмут, Ню Хемпшир. Хилари успя да спечели първичните избори неочаквано, въпреки предварителните проучвания и доказа силата на династията Клинтън. Снимка: Ройтерс

Има едно клише, известно сред спортните коментатори – че някои състезатели са най-добри, когато изостават. Това предположение е трудно да се потвърди статистически. Определено няма доказателства, които да предполагат, че дори най-жилавият тенисист печели по-голям брой срещи, когато изостава с два сета, отколкото когато води с два.
Въпреки това тази мисъл със сигурност разкрива едно качество, с което се отличават най-успелите хора в света – това,

че много пъти, точно когато си мислиш, че вече са извън сметките, те изваждат нови запаси от непоколебимост, за да преодолеят по-малко решителните си противници, точно когато те прибързано празнуват.

В политиката едва ли някога е имало по-успешни операции и по-невероятно „възкръсване“, отколкото при династията Клинтън. Постигнатата във вторник от сенатор Хилари Клинтън полу-чудодейна победа на първичните избори в Ню Хемпшир ще се запомни като един от най-неочакваните резултати в историята на съвременните избори. След неочаквано леката си победа на партийните събрания в Айова преди седмица сенаторът Барак Обама изглеждаше сякаш се беше качил на експресен влак към историята. Тълпите, които бяха излезли, за да го видят в Ню Хемпшир, впечатлиха силно опитните наблюдатели. До деня на първичните избори из снежните градове на Гранитния щат не можеше да бъде открит и един човек, който да смята, че г-жа Клинтън би могла да спечели. Хората, водещи кампанията й, с безпокойство подчертаваха пред репортери, че ако успеят да ограничат разликата, с която г-н Обама ще спечели, до едноцифрен процент, биха могли да претендират, че са постигнали победа.

В случая тя спечели – с малка разлика, но достатъчно решително, за да излезе отново на предна позиция за номинацията на Демократическата партия. А сезонът на първичните избори продължава със следващите състезания. По мои сметки това беше четвъртият път, в който членовете на семейство Клинтън се изправят срещу страшен политически риск и излизат от ситуацията с усмивки, като оставят противниците си изумени. През 1992 г. в същия щат, в който г-жа Клинтън триумфира през седмицата, Бил Клинтън беше отписан след порой от разкрития за личния му живот. Той обаче завърши на второ място, на малка разлика от първия, провъзгласи се за Comeback Kid (завръщащото се хлапе) и продължи, за да спечели впоследствие битката за президентския пост.

През 1994 г. президентът Клинтън – не без помощта на нескопосаните опити на жена му да преустрои американската здравна система – преживя едно от най-катастрофалните поражения на избори за конгресмени в историята на Демократическата партия. Коментаторите отново изпълниха политическите погребални обреди над семейство Клинтън. След по-малко от две години обаче Бил Клинтън стана първият демократ от 60 години насам, спечелил втори мандат в Белия дом.

През 1998 г. Бил Клинтън беше затънал в срамните подробности на аферата Моника Люински. Ширеше се мнението, че дори да оцелее, политическите щети ще бъдат неизмерими. Но няколко месеца по-късно той стана първият президент от половин век насам, чиято партия спечели на избори, провеждащи се в средата на мандата.

Сега триумфира новият знаменосец на династията г-жа Клинтън – след съкрушителната си загуба в Айова в началото на месеца, изправяйки се срещу предизборните проучвания и експертите, които предричаха нейния крах. Какво се случи и какво означава победата й за надпреварата в Демократическата партия?

Хилари Клинтън със съпруга си Бил в деня на първичните избори в Ню Хемпшир. Малко преди вота Хилари загърби вечната си усмивка, просълзи се по телевизията и според мъжете тази цинична политическа маневра й донесе победата. Снимка: Ройтерс

Очевидно за успеха й има две възможни обяснения. Или нещо се е променило в последните часове преди гласуването, или предизборните проучвания през цялото време са били погрешни.

Някои коментатори обясняват възкръсването на г-жа Клинтън в последния момент с просълзяването й във вечерта на гласуването. Мъжете явно смятаха, че това е поредната цинична политическа маневра от страна на семейство Клинтън (откъде изобщо би им хрумнала тази идея?). Но изглежда жените я намираха за искрена. В деня на изборите те със сигурност масово са гласували за нея.

Може би, за наше щастие, сълзите са само една от причините за победата й. Не само предизборните проучвания, но и допитванията в деня на гласуването показваха, че Обама има преднина – макар и съвсем малка. Едно по-добро обяснение за загубата му би било, че Барак Обама общо взето не се справя толкова добре, колкото предполагат проучванията. Някои наблюдатели се безпокоят, че преднината му при допитванията е била измамен продукт на своеобразен лек расизъм – един добре документиран на предишни американски избори феномен, при който някои хора твърдят пред анкетиращите, че ще гласуват (или вече са го направили) за чернокож, но в уединението на избирателната стаичка не го правят.

В това може да има нещо вярно, но най-доброто от всички обяснения изглежда по-просто и по-значимо за демократическата надпревара. Хилари Клинтън спечели, като мобилизира голям брой от традиционните демократически избиратели – нещо, което анкетиращите не бяха преценили правилно. Схемата, по която се проведоха първите две надпревари, показва, че Обама се харесва на нетрадиционните демократи, като минава отвъд партийните граници и привлича независими и дори републиканци. Избирателите му изглеждат социално хомогенни. Обикновено те са по-заможни, по-млади, добре образовани професионалисти и се вълнуват от радикалната промяна, която представлява дори самото кандидатиране на Барак Обама, който може да стане първият чернокож президент.

Подкрепата за г-жа Клинтън идва най-вече от традиционните групи избиратели на Демократическата партия – по-слабо образованите, по-бедни и по-възрастни хора от работническата класа, които може би са по-трудно податливи на идеализма, който Обама използва. В Ню Хемпшир – щат, който винаги се е радвал на много висока активност на първичните избори – просто нямаше достатъчно нови избиратели, на които Обама да се хареса (общата избирателна активност на демократите се повиши едва с 10 процента). В Айова тя се удвои благодарение на многото хора, които гласуват за първи път и които подкрепиха Барак Обама.

Резултатите в Ню Хемпшир говорят, че посоката на надпреварата в Демократическата партия е ясна. Тя прилича точно на надпреварата, която характеризира всяка битка за първичните избори в партията през последните 30 години. Тенденцията е да има кандидат, който е идеалист и има малки шансове за успех, но повежда бунт срещу прагматика, срещу партийните кадри. Това бяха Едуард Кенеди срещу Джими Картър през 1980 г., Гари Харт срещу Уолтър Мондейл през 1984 г., Джеси Джаксън срещу Майкъл Дукакис през 1988-а, Бил Брадли срещу Ал Гор през 2000-та и Хауард Дийн срещу Джордж Кери през 2004-а. Всеки път печелеше прагматикът, кандидатът на върхушката.

В много отношения Барак Обама се различава от предишните бунтари, които очевидно клоняха към хората с леви убеждения. За разлика от тях той показва впечатляваща способност да се харесва на умерените и дори на републиканците. Резултатите в Ню Хемпшир обаче са заплашителен знак, че му предстои същото предизвикателство, ако се захване с противник, който може ефективно да мобилизира традиционния електорат на партията.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.