Лошият университет Google
Google e „като топъл хляб за ума“, а Интернет създава поколение студенти, които са свикнали да разчитат на ненадеждна информация. Това твърди Тара Брабейзън, професор по медийни науки в Университета в Брайтън.
Брабейзън препоръчва на учителите и преподавателите от всички нива на образователната система да дават на студентите такива умения, които да им помагат да интерпретират информацията в мрежата и да се ориентират правилно в нея.
Според професорката лесният достъп до информация е затъпил любопитството на студентите и задушава желанието им за дебати. По нейно мнение много студенти постъпват в университетите неспособни да направят разлика между анекдот и абсолютна измислица в Интернет. „Наричам този тип образование „Университетът на Google““, казва Брабейзън.
„Google предлага лесни отговори на сложни въпроси. Но студентите не могат да определят, дали тези отговори идват от сериозни, доказани източници, или от плоски идеи, повърхностно сърфиране и краткотрайна заинтересованост“, допълва професорката. „Ако сравним Google с храната, то той наяжда, но не предоставя нужните на организма хранителни вещества.“
Професор Брабейзън преподава академично от 18 години и смята, че прекаленото разчитане на Интернет в университетската работа води до „омаловажаване на експертното знание“ – в мрежата всяка информация се смята за еднакво достоверна от потребителите.
Притесненията на проф. Брабейзън са сходни с критиката на Андрю Кийн за „онлайн аматьорщината“. В книгата си „Култът към аматьора“ Кийн казва : „Днешните медии разбиват света на милиарди персонализирани истини, всяка от които изглежда еднакво валидна и струваща си.“
„Осмислям всичко през цифровизацията на образованието“, казва Брабейзън. „Страхотно е да се види как са се променили студентите. Но вече не можем да предполагаме, че студентите пристигат в университета, знаейки какво да четат. Те не знаят и стандартите, на които това, което четат, трябва да отговаря.“
Според професорката студентите живеят в информационна ера, но им липса точна информация. Те се доверяват безрезервно на източници като Wikipedia. „Защо да не се доверят – Wikipedia е толкова достъпна.“ Брабейзън обаче не обвинява училищата, че приучват децата на copy-paste манталитет. Тя не критикува и самите ученици.
Със западането на библиотеките, чиито набор от книги намалява, а все по-малко хора искат да работят като библиотекари, успехите на медийни платформи като Google изглеждат изключително логични. Трикът е да се научиш да ги използваш правилно.
„Трябва да научим нашите студенти първо на интерпретивни умения, а после на технологични. Студентите трябва да умеят да бъдат критични и динамични, а не да се доверяват на първия линк, който Google им дава“, смята проф. Брабейзън.
Нейните студенти имат строга забрана да ползват Wikipedia или Google по време на първата година от следването си. Вместо това им е предоставен набор от над 200 научни публикации и много книги.
„Искам студентите да придобият усет към страниците и писаното слово, по същия начин, по който имат усет към дигитализацията и пикселите. И двете стават, но искам студентите да могат да ги ползват съвместно – не само едното или другото. Не искам лесни решения“, казва Брабейзън.
Нейните тези са в пряка връзка и с растящите притеснения в академичните общности, че Интернет допринася за все повече плагиатстване сред студентите. Да не говорим за бизнеса с курсови работи и есета, който се върти и онлайн. В Интернет може дадено ценно есе да се намери за над 2000 лв.
Открита през 2001 г., Wikipedia днес съдържа милиони статии, предоставени от потребителите. Още от създаването си обаче, тя е критикувана за многото неточности и откровени глупости. Дори един от създателите и, Лари Сангър, описа проекта като „безвъзвратно опорочен“ преди да го напусне миналата година.
Google пък е неоспоримият лидер сред търсачките в Интернет. Използва формула, която поставя най-подходящото съдържание начело на резултатите. В последно време обаче, около търсачката се разрасна мултимилионна индустрия, която носи съмнения за сериозни манипулации при подреждането на резултатите.