Преди и след 9 септември – историята в снимки и дати

Бележката на британския премиер Уинстън Чърчил върху лист хартия, с която разпределя зоните на влияние в Югоизточна Европа след края на войната в проценти – т. нар. „процентно споразумение“ (Percentages agreement). Оригиналът е показан на изложба през април 2019 г. в Лондон. Вдясно на снимката са Чърчил и Сталин на преговори в Москва. По предложението на Чърчил България попада 75% в съветската зона на влияние, а Гърция 90% в английската. Предложението с процентите е направено от Чърчил на Сталин по време на Московската конференция на 9 октомври 1944 г. Чърчил предлага СССР да има 90% влияние в Румъния, а в Югославия и Унгария влиянията да са по 50%. Сталин приема и слага като знак на одобрение чавка. След войната неформалното споразумение не е изпълнено изцяло.

Бел. ред. – Ако влизате в статията с мобилна версия на смартфон и през приложението на Фейсбук, вместо снимките надолу в текста, се появяват реклами. Ако искате да видите снимките към статията, влезте в сайта e-vestnik.bg през браузър.

 

 

1938

През март Австрия е присъединена от Германия и става нейна провинция – т. нар. Аншлус.
През септември е подписано Мюнхенското споразумение между Германия, Италия, Франция и Великобритания, според което части от Чехословакия са предадени на Германия. Малки части от нея завземат и Унгария и Полша. Месеци по-късно през 1939 г. Чехия попада изцяло под контрола на Германия, и се формира независима държава Словакия.

Британският премиер Невил Чембърлейн след подписването на Мюнхенското споразумение произнася известната си реч, че е донесъл мир за цяло едно поколение.

1939

На 1 септември 1939 г., по-малко от година след Мюнхенското споразумение, започва Втората световна война – Германия навлиза в Полша и в отговор Франция и Великобритания й обявяват война.

Седмица преди това на 23 август Германия и СССР подписват Пакт за ненападение, наречен пакт „Молотов Рибентроп” по името на външните министри на двете страни. Този пакт става основание и СССР да завземе част от Полша от изток, също и Литва, Латвия и Естония, които са били част от руската империя преди революцията. Пактът дава отсрочка на Хитлер да не се безпокои от Изтока и да завземе Европа.

1940

Германия завзема Холандия, Белгия, Люксембург, Дания и Норвегия. Окупира Северна Франция, а Южна остава под марионетното правителство на Маршал Петен. Във Франция се заражда мощна национална съпротива и партизанско движение от представители от целия политически спектър, от комунисти до десни. Така е и в Полша, където има две партизански движения на леви и десни политически партии („Армия людова” и „Армия крайова”), които действат координирано. В Европа се оформя общ фронт против фашизма като антидемократична и антихуманна идеология.

Цар Борис Трети с Хитлер на гарата в Берлин 1940 г. Снимка: Изгубената България

На 17 ноември 1940 г. Цар Борис III и външният министър Иван Попов се срещат с Хитлер в Берлин. На тази среща е уговорено окончателно присъединяването на България към Тристранния пакт.
Пактът, който цели да наложи Нов световен ред (националсоциалистическа концепция), е подписан на 27 септември 1940 г. в Берлин. В края на ноември България обявява, че се присъединява, заедно с Унгария, Румъния и Словакия.

Подписът (най-отдолу) на българския министър-председател Богдан Филов за присъединяване към Хитлеристката коалиция – Тристранният пакт. Най отгоре са подписите на външния министър на Германия Йоахим Фон Рибентроп, на Италия граф Чано и на японският посланик Хироши Йошима.

1941

През януари 1941 г. в България влиза в сила Закон за защита на нацията, който е подобие на нацистки закони преследващи еврейското население и демокрацията. Законът засяга освен евреите, тайни и международни организации, „противонационални и съмнителни прояви“. Има характер на тоталитарен закон на фашистка държава. Това дава начало на репресиите срещу еврейското население, което по подписано по-късно споразумение с Германия е трябвало да бъде депортирано. С намесата на църквата, обществени сили и колеблива власт, евреите не са депортирани, а „само“ са настанени по трудови лагери, отнето им е имуществото и др. Но 11 хил. евреи от Македония и Беломорието, които са минали под българска власт, са депортирани в концлагерите. Заедно със Закона за защита на нацията са приети поправки и в Закона за защита на държавата, в които са увеличени сроковете затвор и смъртното наказание за множество нарушения, дори за слушане на чужди радиостанции се наказва не по-малко от 10 години затвор.

Виена, дворецът Белведере, 1 март 1941 г. Министър-председателят проф. Богдан Филов чете реч на подписването за присъединяване на България към Тристранния пакт, в присъствието на (седящи от ляво на дясно): Хироши Ошима – посланик на Япония в Германия, външният министър на райха Йоахим фон Рибентроп, граф Галеацо Чано, унгарският посланик и други. Присъстват още пълномощният министър в Берлин Първан Драганов (прав, втори от ляво), до него Димитър Шишманов (главен секретар на Министерството на външните работи. Снимка: Изгубената България

На 1 март 1941 Филов подписва тържествено присъединяването към Тристранния пакт в двореца Белведере във Виена. В Народното събрание е посрещнат с овации. Срещу присъединяването има само 17 гласа от 160 депутати.

След подписването България вече не е неутрална страна и скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Тристранния пакт.
В София и страната започват да навлизат немски войски. Българските войски навлизат в Беломорието и Македония.

Българските власти товарят на параход в Лом евреи от Беломорието и Македония, докарани с влак, за депортирането им в концлагерите. Снимка: от книгата „Документи“ на Натан Гринберг

На 22 юни Германия нарушава Пакта за ненападение и нахлува с войските си в СССР. След този момент в България възниква партизанското движение. За разлика от страни като Югославия, Полша, Франция, то е съставено преди всичко от комунисти, към които се присъединяват и част от земеделците, представители на еврейското население, което е репресирано. Официалната власт остава твърд съюзник на Германия.

Порталът на лагера за лица от еврейски произход, Кръсто поле (Еникьой) 1942 г. Снимка: Изгубената България
Трудов лагер за лица от еврейски произход, Кръсто поле (Еникьой) 1942 г. Снимка: Изгубената България

На 14 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания. Някои я наричат „символична“, само от солидарност с Германия. От пролетта на 1941 до есента на 1944 г. англо-американските военновъздушни сили хвърлят над 45 хил. бомби върху 168 населени места в България, според докладите на генералния щаб (след всяка бомбардировка са описвани щетите, паднали бомби, брой самолети във въздуха и др.). В София са разрушени 12 657 сгради, без да се броят леко повредените. Убити и безследно изчезнали след бомбардировките са 4208 души.

Разрушена сграда в София при бомбардировките 1943 г. на бул. „Адолф Хитлер“ (сега „Евлоги Георгиев“). Снимка: Държавен архив

Българската противовъздушна отбрана е свалила 185 самолета на САЩ и Великобритания по данни на българската армия, а по техни данни са 117. Съюзническите сили отчитат, че в България са загубили 689 убити и пленени. На 8 септември 1944 г. във военнопленически лагер в Шумен са намерени 327 военнопленници от 9 държави, повечето американци.

1943

В България е създаден Отечественият фронт – организация, която трябва да обедини не само комунисти, но и други партии против фашизма, да работи за излизане на България от Тристранния пакт. По подобен начин в Европа са създадени общи организации за съпротива срещу фашизма. Първоначално в ОФ влизат само комунисти и земеделци.

Траурното шествие за погребението на Цар Борис III минава по бул. “Цар Освободител”, София, септември 1943 г. Снимка: Изгубената България

В България борбата с партизаните придобива характер на гражданска война, в която участват жандармерия, полиция и редовна войска. За глави на партизани се дават награди по 50 хил. лева, слагат отрязани глави за назидание по селата, преследват помагачите-ятаци и т. н. (За броя на партизаните, жертвите и акциите им има изписани хиляди страници в периода до 1989 г., ролята им рязко се омаловажава след това, има и големи спорове по данните, затова тук числата са спестени).

През август 1943 умира цар Борис III. Министър-председателят Филов е избран за регент и подава оставка. Правителството оглавява Добри Божилов.

1944

Министър-председателят Добри Божилов подава оставка през пролетта на 1944 г.

Новото правителство на Иван Багрянов прави опити за сепаративни преговори за мир със САЩ и Великобритания, но неуспешно.

Посрещане на Съветски войски в София, септември 1944 г. Снимка: Изгубената България
Партизанският отряд на Славчо Трънски влиза в Кюстендил. Снимка: Изгубената България

На 26 август 1944, под заплахата от настъпващата в Румъния Червена армия, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз.

На 2 септември 1944 г. парламентарната опозиция съставя ново правителство на Константин Муравиев. За няколкото дни то прекъсва дипломатическите отношения с Германия, иска официално примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски от териториите в Македония и Гърция.

На 5 септември СССР обявява война на Царство България.

На 8 септември 1944 г. правителството на Константин Муравиев обявява война на Германия и от съюзник, България става неин враг.

Студенти посрещат съветските войски в София, септември 1944 г. Снимка: Изгубената България

Същия ден войските на СССР влизат в страната. Муравиев е свален на следващия ден от силите на Отечествения фронт в София. Военни части, сред които танковата бригада в Горна баня, се присъединяват към ОФ и участват в завземането на властта.

Сваляне на хитлеристки герб от представителството на Германските държавни железници в София, септември 1944 г. Снимка: Изгубената България

На власт идва правителството на ОФ, ръководено от Кимон Георгиев (кръг „Звено“). То подписва примирие със Съветския съюз и се включва във войната срещу Германия. Като бивш съюзник на Хитлер България попада в международна изолация.

На 6 октомври Сталин съобщава на Георги Димитров, който е в Москва, но и един от неформалните лидери на България, че българските войски трябва да бъдат изведени окончателно от Беломорието. Това е едно от условията на Чърчил в определянето зоните на влияние на Балканите, което Съветският съюз приема.

Посрещане на Съветската армия в София, септември 1944 г. Често публикувана снимка в учебниците преди 10 ноември 1989 г. Снимка: Изгубената България

На 28 октомври България официално преминава на страната на съюзниците Рузвелт, Чърчил и Сталин и се опитва да излезе от положението на губеща страна във войната.
България мобилизира повече от 450 хиляди войници, като формира четири армии, от които три участват във военните действия.

До края на 1944 година българските войски се сражават срещу германските войски в Македония и Сърбия и ги изтласкват оттам.

1945

От януари до май 1945 година Първа българска армия е включена в общото съветско настъпление достига до Словения и Австрия.

Ръководителите на Съюзническата контролна комисия по капитулацията на Германия пред храм “Св. Александър Невски” – втори отляво генерал Уолтър Оксли (Великобритания), трети отляво генерал Джон Крейн (САЩ), отпред генерал Сергей Бирюзов (СССР), 10 май 1945 г. Снимка: Изгубената България

Българските загуби на фронта са 8337 убити, 9155 безследно изчезнали и 22 958 ранени.

САЩ, СССР, Великобритания с декларации от конференциите в Москва 1943, Крим 1945, по-късно и със съглашение от 8 август 1945 г. в Лондон, поставят въпроса за съдебно преследване и наказание на военни престъпници от европейските страни на Тристранния пакт. Така се създават извънредни съдилища по страни. Учредява се и Международен военен трибунал за военнопрестъпниците, който не е свързан с определена страна и географски регион. Трибуналът заседава в Нюрнберг от ноември 1945 до октомври 1946 година само за висшите нацисти и осъжда на смърт Гьоринг, Рибентроп, Кайтел и др. Съдебното преследване започва във всички страни, засегнати от фашизма.

Митинг в подкрепа на Народния съд, 1945 г. Снимка: Изгубената България

В България е създаден Народен съд, с одобрението на съюзната контролна комисия в София, още през декември 1944 г. Със закон са определени лицата и престъпленията, които ще съди. Те обхващат действията и управляващите след 1 януари 1941 г. – довели до съюзяването с фашистка Германия, решенията за обявяване на война на САЩ и Великобритания, преследването на съпротивата в територии на съседни държави под българско управление, убийствата и репресиите в този период, преследването на евреите, действия подпомагащи режима и пропагандиращи фашистка идеология и т. н.
Пред съда са изправени регентите, министър-председателите, министри от пет правителства 1941-1944 г., депутати от мнозинството на правителствата от XXV Обикновено народно събрание 1940-1944 г. – общо 129 души, висши военни, длъжностни лица заради преследването на евреите и др. Съдени са общо 11 122 души. Съдилищата приключват до април 1945 година. На смърт са осъдени 2730 души. Не са изпълнени всички присъди, а някои са осъдени задочно, други са помилвани. На доживотен затвор са осъдени 1035 души. Оправдани са 1516 души. Осъдените на затвор от 1 до 20 години по-късно са помилвани или е съкратен срокът.

Петър Габровски, министър на вътрешните работи, вносител на “Закона за защита на нацията”, пред Народния съд, декември 1944 г. Снимка: Изгубената България

Реваншистките убийства без съд и присъди са с неуточнен брой. Такива има и в България, и в други европейски страни. За Италия се посочва числото 20 хил., включително бившият премиер Мусолини е убит и вързан да виси на стълб за краката. Във Франция убийствата без съд са около 9000. Техният народен съд е издал смъртни присъди на бивши премиери, министри, депутати и др., общо 6773, от тях 3910 задочни. Изпълнени са 767. Във Франция за колаборационизъм с нацистите са осъдени на принудителен труд, различни срокове затвор, вкл. доживотен над 40 хил. души.

 

 

1946

През юли е приет закон за провеждане на референдум за обявяване на Царство България за република и свикване на Велико народно събрание за изработване на нова конституция. Премахването на монархията се подкрепя и от опозиционните партии в парламента. Лидерът на опозицията Никола Петков заявява: „Референдумът за република се проведе при пълна свобода, защото целият народ бе единодушен за премахването на монархическия режим, който докара на България само нещастия и катастрофи“. Резултатът е 95,6% „за“ република. Избирателната активност достига до 91,7%.

1947

На 10 февруари 1947 г. в Париж държавите от антихитлеристката коалиция и България, Италия, Румъния, Унгария и Финландия, подписват мирен договор, който урежда статута на петте държави след края на Втората световна война. От българска страна подписват министър-председателят Кимон Георгиев и заместниците му Александър Оббов и Трайчо Костов.

Септември 1946 г., площадът пред парламента, на митинг за обявяване на Републиката след референдума. От ляво на дясно : Антон Югов, Димо Казасов (?), Георги Трайков, Георги Димитров, Кимон Георгиев, Александър Оббов, Дамян Велчев и др. Снимка: Изгубената България

С примирието е уредено и изтеглянето на българските войски от окупираните територии на съседни държави. Участието на българската армия във войната против хитлеристка Германия помага за сравнително благоприятни условия в подписания договор. Парижкият мирен договор влиза в сила от 15 септември 1947 г. С него България се връща в границите си преди влизането си в Хитлеристката коалиция, тоест губи Македония и Беломорието, но запазва Южна Добруджа, за което е подписана спогодба с Румъния през 1940 г. (Крайовската спогодба).

Репарациите за България според Парижкият договор са да изплати 45 милиона долара на Гърция и 25 милиона долара на Югославия. Изплащането трябва да стане за 8 години в стоки по цени от 1938 г. завишени до 15%, което увеличава реалната стойност на задължението до 119 милиона долара. Това се равнява на годишния износ на страната през 1946 г.

По-късно Югославия опрощава репарациите на България като жест на добра воля при преговорите за създаване на федерация между двете страни.

Според договора България се отказва от всички свои вземания от Германия за времето след 1 септември 1939 г. Стойността им е около 100 милиона долара, главно неизплатени стоки, изнесени в Германия. На България не е разрешено да компенсира тези вземания с германските активи на българска територия.

Военните клаузи на Парижкия договор ограничават армията и флота на България, без да премахват задължителната военна служба. Но след като започва Студената война, като съюзник във Варшавския договор България се въоръжава без ограничения.

Европа е окончателно разпределена на зони на влияние, България попада в Съветската зона.

През 1947 г. лидери на опозицията са арестувани и започва налагането на режим от сталински тип в България. На 4 декември 1947 г. е приета т. нар. Димитровска конституция, подобие на конституцията на СССР. Преходният период с управление на Отечествен фронт завършва.

От партиите в ОФ извън БКП остават само оранжевите земеделци. Те остават партньор на БКП по време на цялото управление до 1989 г. и участват със свои представители в йерархията на правителството и всички структури на властта.


Бел. ред. – Ако влизате в статията с мобилна версия на смартфон и през приложението на Фейсбук, вместо снимките надолу в текста, се появяват реклами. Ако искате да видите снимките към статията, влезте в сайта e-vestnik.bg през браузър.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.