Сарко в опасно танго с медиите
Никола Саркози се радва на по-близки връзки с пресата, отколкото всеки друг френски президент. Но дали доминацията му в медиите е добра за Франция? Той е близък приятел с повечето собственици на големи медии в страната и точно затова има опасения, че свободата на пресата във Франция е под заплаха.
Където и да отиде и каквото и да направи, Никола Саркози може да е сигурен, че няма да остане незабелязан. Постоянно заобиколен от камери, почти всеки аспект от живота му е запечатан на лента.
От самото начало той започна да налага имиджа си на звезда и, както показа настоящата му любов с поппевицата Карла Бруни, му е приятно да демонстрира личния си живот пред обществеността.
Коломб Прингл, редакторка на жълтото списание „Поан дьо вю“, смята, че това е хитра маневра, с която френският президент прикрива политическия си провал. И сякаш казва: “Всички говорят единствено за любовната ми история. Защо ме занимавате с това?”
“Всеки път, когато имаше нещо неудобно за правителството или когато французите започваха да се колебаят, се случваше нещо в личния му живот”, казва Прингл. А шоуто на Саркози е внимателно режисирано не от друг, а от самия него.
Приятелите в медиите
Медийният анализатор Жан-Луи Мисика е убеден, че президентът умишлено захранва медиите с различни истории, докато те не са способни да поемат повече. Той твърди, че стратегията на Саркози е да ги пресити. Всяко ново събитие, което се случва на президента, започва точно преди края на предишното. Това означава, че няма място за противопоставяне, нито пък журналистите имат възможност да направят коментар, анализ или цялостна оценка на това, което се случва.
Сътрудникът за връзки с медиите на президента не отхвърля това обвинение. Тиери Сосе работи със Саркози от края на 80-те години и твърди, че той обича да държи пресата в напрежение. Ако през цялото време си на педал и
няма възможност да си поемеш дъх, принуждаваш медиите да те следват, защото между медиите и политиците винаги има своеобразно състезание за това, кой ще определя дневния ред. Ако политикът иска да спечели и да остане господар на имиджа си, не може да крета след журналистите, а трябва да ги накара те да тичат след него.
Да критикуваш Саркози изобщо не е лесно. Много от големите медии са собственост на близки приятели на президента. Най-гледаният във Франция телевизионен канал ТФ1 е под контрола на неговия приятел-милиардер Мартен Буйгес и в момента зрителите го наричат “Теле Сарко”, защото президентът почти не слиза от екрана. Собственикът на медии Арно Лагардер, чиято групировка „Ашет“ публикува издания като списание „Пари мач“ и неделното „Льо Журнал дьо диманш“, също е много близък до президента.
Да изчерпиш кредита на доверие
Подобни връзки може да означават, че статиите, които не са ласкателни – а така също и техните автори – понякога отпадат и не се публикуват. Когато съпругата на президента Сесилия не си направи труда да гласува на втория тур от президентските избори, въпреки факта, че това можеше да стане водещо заглавие във вестниците, по мистериозен начин никой не писа и не коментира това.
Мартин Гослан, журналистка в критичното седмично издание „Мариан“, твърди, че журналистите трябва да се освободят от влиянието му. “Много сме притеснени. Той контролира много от списанията и телевизиите, и това се видя на последната пресконференция, на която присъстваха 600 журналисти, но много малко от тях задаваха въпроси. Наистина има заплаха за свободата ни на изразяване и за критичния ни усет. Това означава, че около него има своеобразен кръг почитатели. За пръв път виждаме такъв феномен.”
А докато френската преса се мъчи да измисли начин да се справи с шоуто на Саркози, икономистът и привърженик на Саркози Ив Мари Лолан се чуди дали преекспонирането на личния му живот няма да излезе извън контрол: “Гласувах за него и го подкрепям, но се притеснявам, че той изчерпва кредита си на доверие. Саркози рискува да попадне във вакуум. Дотогава шоуто му ще продължи – отново и отново.”