Горещото лято на 1989 – хроника как паднаха Желязната завеса и Живков преди 30 години

Германци от източен и западен Берлин спонтанно се качват върху стената на 9 ноември и започват да я събарят. Снимка: Уикипедия

1989 е последната година на социалистическа Народна република България и на другите социалистически страни от Източна Европа. Процесът на разпадането на Източният блок започва с предприетия след 1985 г. от съветския лидер Михаил Горбачов курс на гласност и перестройка, с който се опитва да реформира и демократизира комунистическата система, заедно с това рязко затопля отношенията със САЩ и Запада, започва процес на разоръжаване и слага край на Студената война.

Какво се случва през 1989 и как паднаха режимите и Берлинската стена, символ на разделението между Изтока и Запада?

 

България, 29 май
Генералният секретар на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков прави безпрецедентно изявление по телевизията, в което призовава „Турция да отвори своите граници, както България направи това“. Изявлението е свързано с т. нар. Възродителен процес с насилствена смяна на имената на българските турци и предизвиква бежанска вълна, която достига 300 хил. души до есента. Изявлението създава вътрешнополитическа и икономическа криза и международна изолация на България. След 33-годишна еднолична власт Живков не споделя перестройката и гласността на Горбачов, прави формални опити за реформи под натиск от Москва, а на пленум на ЦК на БКП употребява израза „да се снишим, докато отмине бурята“.

Полша, 4 юни
Профсъюзът „Солидарност“ в Полша печели съкрушителна победа на изборите, договорени на Кръглата маса месеци по-рано. Изборите водят до мирно падане на комунистическата система там. Няма намеса или възражения от страна на СССР за промените в Полша.

 

Унгария, 23 август
Унгария официално отменя ограниченията за преминаване на границата си с Австрия. До края на септември над 30 000 източногерманци преминават оттам на Запад. След демонстрации в страната през март, правителството е започнало преговори на Кръглата маса с некомунистически организации.

 

Полша, 24 август
За пръв път след Втората световна война в Полша е избран некомунистически министър-председател – Тадеуш Мазовецки

Полша, 13 септември
В Полша парламентът гласува кабинета на Мазовецки.

Унгария, 18 септември
В Унгария приключват разговорите на Кръглата маса със споразумение, което предвижда ключови демократични поправки в законите и конституцията.

ГДР, 30 септември
ГДР забранява пътуванията към Унгария. Хиляди източногерманци се насочват към Чехословакия. Това предизвиква няколко спонтанни демонстрации от по няколкохиляди души в различни градове.

ГДР, 2 октомври
ГДР забранява пътуванията и за Чехословакия. Същия ден в Лайпциг излизат на демонстрация 10 000 души.

ГДР, 6 октомври
На двудневно посещения в ГДР за 40-годишнината от създаването на държавата пристига съветският лидер Михаил Горбачов и притиска властите да започнат реформи. Германският президент и генерален секретар на Германската единна социалистическа партия Ерих Хонекер се съпротивлява на вътрешни реформи, от две години под негов натиск цензурират руските медии и новини от СССР, където перестройката и гласността са в апогея си.

ГДР, 9 октомври
Въпреки слуховете, че властите в ГДР готвят кръвопролития срещу демонстранти, в Лайпциг на улицата излизат 70 000 души на протест. Местните служби, изпратени да потушават демонстрацията отказват да употребят оръжие.

ГДР, 16 октомври
В Лайпциг на улицата излизат 120 000 демонстранти. Хонекер се надява руските войски в ГДР да подкрепят властта, но те са инструктирани в никакъв случай да не се намесват във вътрешните събития в страната.

ГДР, 18 октомври
Генералният секретар на Германската единна социалистическа партия Ерих Хонекер, който е и председател на Държавния съвет (президент), подава оставка. Той е на този пост от 1971 г. На негово място избират втория човек в партията – Егон Кренц, който е по-реформаторски настроен.

ГДР, 23 октомври
В Лайпциг излизат на демонстрация 300 000 души.

България, 25 октомври
В градинката на ул. „Раковска“ в София милиция и цивилни с бой отстраняват активисти на „Екогласност“, които събират подписи против хидростроителство в Рила.

ГДР, 1 ноември
ГДР отваря отново границата си с Чехословакия. Правителството в Прага решава да пуска източногерманците да преминават в Западна Германия без никакви ограничения.

България, 3 ноември
Движение „Екогласност“ прави първата организирана неформална проява – кратко шествие до Народното събрание за връчване на подписка срещу строителство на водни каскади в Рила. Около 3000 души скандират пред парламента „Демокрация, демокрация“.

ГДР, 4 ноември
На разрешена от властите демонстрация на Александерплац в Източен Берлин излизат по улиците половин милион души, което не се е случвало в историята на града и страната.

ГДР, 7 ноември
Правителството в ГДР подава оставка и е съставено ново, начело със значително по-либералния комунист Ханс Модров.

ГДР, 9 ноември
Стената между източен и Западен Берлин пада. На този ден правителството на ГДР обявява, че падат ограниченията за пътуване в Западна Германия. Множество източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин и започва спонтанно демонтиране на стената.

България, 10 ноември
На пленум на ЦК на БКП е свален дългогодишният генерален секретар и председател на Държавния съвет Тодор Живков.

Момент от пленума на 10 ноември. На трибуната говори членът на Политбюро и външен министър Петър Младенов, който става генерален секретар на БКП, в средата е членът на Политбюро и премиер Георги Атанасов, вдясно Тодор Живков. Снимка: БТА

България, 17 ноември
Многохиляден митинг в подкрепа на реформите се събира пред парламента. Това става, след като в Народното събрание и освободен от поста председател на Държавния съвет Тодор Живков и на негово място е избран Петър Младенов. Митингът формално е организиран от организациите на Отечествения фронт. но зад него седи новото ръководство на БКП. Въпреки това митингът привлича спонтанно и въодушевени от падането на Живков граждани. На митинга оперната певица Гена Димитрова пее химна.

Чехословакия, 17 ноември
В Чехословакия мирна демонстрация в Прага на Деня на студентите е отблъсната със сила от властите и започва т. нар. Нежна революция (известна още и като Кадифена революция). В следващите дни започват все по-големи демонстрации. На 19 ноември на улиците в Прага излизат 200 хил. души.

България, 18 ноември
Първи митинг на зараждащата се опозиция събира на площада пред храма „Св. Александър Невски“ около 100 хил. души. Митингът издига лозунги за нови избори и гласува вот на доверие за една година на новоизбрания лидер на БКП Петър Младенов.

Чехословакия, 20 ноември
На улиците в Прага излизат на демонстрация 500 хил. души. Аналогични демонстрации започват и в Братислава, достигайки в този ден 100 хил. души. До края на годината Нежната революция довежда до отпадане на еднопартийното управление на страната, дисидентът писател Вацлав Хавел е избран от парламента за президент, назначено е първото некомунистическо правителство след войната.

България, 7 декември
Създаден е Съюзът на демократичните сили, обединяващ възродени парти и новосъздадени движения. Съюзът предизвиква БКП да седне на преговори на Кръглата маса от началото на следващата година. В резултат на решенията на Кръглата маса са направени демократични промени в законите и конституцията, и са организирани избори през юни 1990 г. за Велико народно събрание, което трябва да приеме нова конституция.

Румъния, 21-22 декември
На митинг в Букурещ румънския диктатор Николае Чаушеску държи реч, но за негова изненада е освиркан и тълпата избухва в протестни лозунги. Чаушеску се скрива в сградата на ЦК на Румънската компартия, като нарежда да стрелят по протестиращите. Службите не се подчиняват. Площадът и улиците се изпълват с народ. Новината на другата сутрин, че се е самоубил военният министър става повод армията да се обърне срещу диктатора. Танкове, военни и тълпи обграждат сградата на ЦК, разбиват вратите и търсят Чаушеску и жена му. Те бягат с хеликоптер, но са заловени по-късно през деня. На 25 декември след кратък процес пред военен трибунал двамата са екзекутирани.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.