Стентове, стентове… Колко струва животецът, ако ви стяга в гърдите? Приносът на Борисов…
Разследване на Васил Иванов от Нова тв разкрива случай с лекар в Пазарджшката болница, специалист по т. нар. инвазивна кардиология, който поставял метални стентове в здрави сърца. Това вероятно тепърва ще се доказва, случай по случай, защото за всяка такава процедура, трябва задължително да има запис.
Но, по принцип, и по света, и у нас има такива лекари, които извършват ненужни операции, манипулации или изследвания, само за да вземат пари – или от Здравна каса, или от самия пациент, или и двете. У нас практиката върви във всичките й форми, само че, за разлика от западните страни, още няма разпространена практика да съдят лекари и болници – било за излишни процедури, било за увреждане при някакво лечение. Тепърва ще започнат процесите у нас. И тепърва прокуратурата ще се учи да разследва такива престъпления. Защото да слагаш стент в сърцето на здрав човек и да му вземеш пари за това, е престъпление.
Случаят с пазарджишкия лекар, който получавал около 50 хил. лева на месец допълнителни начисления за извършени инвазивни процедури обаче хвърля светлина върху един актуален въпрос, за живота въобще.
Помни ли някой, как в предишния си мандат премиерът Борисов на заседание на Министерския съвет обяви, че неговото правителство удължило живота на българина. Средната продължителност на живота по време на царуването Му се увеличила с една година. „Деси, трябва добре да го обясните това”, обърна се Борисов към тогавашната министърка на здравеопазването. Има го в протоколите от заседанията на Министерския съвет.
„О, свещена простота”,
възкликнал Ян Хус на кладата, като видял една немощна бабичка да хвърля съчка в дървата под краката му. О, свещени Борисов – може да се перифразира Ян Хус.
Средната продължителност на живота расте с еднаква тенденция в Европа и развитите страни. За последните 20 години имаше плавно увеличение, което се забави в последните 2-3 години. Дължи се на много нови медикаменти, форми на лечение, нови методи за ранна диагностика, на разрастване на пазара и манията по био и чисти храни, диети, спортуване и др.
За България специално, един от факторите за увеличаване на средната продължителност на живота e т. нар. инвазивна кардиология и кардиохирургията, без това да е специално изследвано статистически.
Сърдечно-съдовите заболявания у нас са най-големият причинител на смърт, повече от всички други болести, взети заедно. В това отношение България е номер едно в Европа. Два от всеки три смъртни случая са по такива причини, и повечето са предизвикани от сърдечна криза – внезапно запушване или разкъсване на сърдечни съдове (ако преведем на популярен език медицинската терминология). Точно такъв вид смърт се предотвратява с поставянето на т. нар. стент.
По повод разгласения от Нова тв случай, от e-vestnik се допитахме до специалисти, които няма да цитираме официално, но ще предадем техните обяснения на разбираем език колко е сложен този въпрос.
След като поставянето на стент в сърдечни артерии е разпространено у нас като масова практика в сърдечно-съдовите отделения на големите болници, това е спасило десетки хиляди хора от сигурна смърт. Тази процедура е
намалила в пъти смъртността от инфаркт
Въпреки тенденциите, България е с най-ниска средна продължителност на живота в ЕС – 75 години. За сравнение в Испания, Италия, Франция е 82-83 години.
Смъртта от инфаркт идва неусетно, често и поради небрежност на пациента, който се оплаква от стягане в сърдечната област, запъхтяване като качва стълби и др., но не отива на лекар. Така че и невежеството и немарливостта са причини за ниската продължителност на живота у нас.
След определена възраст у много хора се получава стесняване на кръвоносни съдове поради натрупване на плака. Причините са в навиците за хранене, заседнал начин на живот, генетично наследени фактори и др. Когато това се случва в сърцето, се увеличава рискът от инфаркт – при някакви обстоятелства малък съсирек кръв да запуши сърдечна артерия, да се получи спазъм на съда на мястото на стесняването и така да спре притокът на кръв. В зависимост от мястото на запушването, такива инфаркти често са фатални.
Когато се появят симптоми като стягане или болка в гърдите при тичане, бързо ходене, и в някакви моменти сякаш някакъв тежък палец те притиска под гръдната кост, това е сигурен знак за стеснен съд в сърцето, обясняват специалистите.
Човек с такива оплаквания трябва веднага да потърси помощ, защото оттук нататък животът му е като руска рулетка – не се знае в кой момент може да получи инфаркт. При преглед, на кардиограма и с ехография може и да не се установи проблем. Има тест с физическо натоварване на велоергометър, който показва, ако има сърдечна недостатъчност.
Но най-сигурният метод е коронарография – с т. нар. инвазивна кардиология. През артерия на крака или на ръката се вкарва, да го наречем тънка жица, която достига до сърцето. Пуска се вещество в кръвта, което прави съдовете видими и контрастни, и чрез ренген на монитор се вижда къде има стеснения. С въпросната „жица” може да се стигне до мястото на стеснението и с издуване на специален малък балон да се опита разширение на съда. Понякога това не помага.
Трябва да се сложи стент
Това е нещо, да си го представим по-просто, като пружинка на химикалка, с различен диаметър и дължина, според размерите на артерията и на стеснения участък. Пружинката се разтваря настрани и разширява съда на мястото на запушването, така осигурява притока на кръв.
С това лечението не приключва, защото този стент наранява участъка, в който е поставен, затова продължително в по-високи дози в началото, а след това и до живот в по-малки дози се пият противосъсирващи медикаменти. Човек със стент трябва да си прави периодични прегледи, всяка година да прави тестове с физическо натоварване, да следи холестерола си и да пие медикаменти, които предотвратяват по-нататъшното образуване на плаки. И след няколко години най-добре отново коронарография. Но, така или иначе, той остава жив благодарение на този стент. Десетки хиляди българи са живи, благодарение на това. Вместо внезапна смърт, техният живот е удължен с 10 или 20 години. Впрочем, средната възраст на хората със запушвания на съдовете е намаляла, така че и 30-40-годишни често дължат живота си на тази процедура.
И тук започват сложни за обяснение проблеми. Както се изказа неотдавна и сърдечният хирург проф. Чирков – със стентовете се прекалява. Има пациенти, на които са поставени по 4-5 стента. В някакъв момент трябва да се направи сърдечна операция за байпас. Увлечението с поставянето на стентове има един драстичен пример в САЩ, където на пациент в продължения на 20 години са поставени 60 стента. Наричат го Железния човек, той ще остане в историята като експеримент на съвременната медицина.
Как е у нас, може само да се предполага. Разследването на Васил Иванов повдига завесата. Уличеният лекар отрича. Всичко е доказуемо, защото за всеки пациент трябва да има запис на манипулацията и поставянето на стента.
Но, тъй като
Здравната каса плаща 3-5 хил. лева
за такава процедура, според сложността и поставянето на стент, има болници, които на драго сърце я извършват, или иначе казано – на здраво сърце. И когато няма особена нужда. Изискванията са пациентът да е минал през няколко други изследвания преди да стигне до коронарография. И има точни параметри при какъв процент запушване и кръвоток да се поставя стент.
Здравната каса покрива всичко при коронарография и поставяне на стент, но някои болници искат допълнително пари от пациента. Тук трябва да светне предупредителна лампа, макар че за живота си човек е готов да плати всичко. И точно това използват болници и лекари печалбари.
Друг въпрос е видът и качеството на стента. Има американски, има и индийски. Ако първите струват по 1000 лева, примерно, другите са по 200 лева. Както може да се предположи, в някои болници слагат евтини стентове. А пак взимат същите пари от Здравната каса. Има и разни видове стентове, някои излъчват медикамент в продължение на месеци, който предотвратява натрупването на плака.
В болниците начисляват на лекаря, който извършва инвазивната процедура малък процент от сумата, която плаща Здравната каса. Всъщност това зависи от директора на болницата, в него е ножът, в него е хлябът. Трудът на лекари и сестри у нас по принцип е най-евтин, по-евтин от консумативи. По принцип е възможно в някои болници да правят повече такива процедури, от които постъпват повече пари от Здравна каса и така повече пари взима лекарят (а сестрите не ги броят за хора, макар и те да се облъчват с рентген, като част от екипа).
Но е въпрос на професионална чест и достойнство – за нормален лекар е недопустимо да сложи стент на здраво сърце.
Българското здравеопазване има и добри страни – за коронарография в някои развити страни като Канада, Великобритания или Швеция пациент може да чака и 6 месеца. За една кардиограма резултатите излизат след седмица при личния лекар. У нас тези изследвания и процедури се правят в много кратки срокове, дори да минаваш по клинична пътека.