Избори в Израел: Дълбоко разделение между привържениците на секуларизма и ултраортодоксалните

Снимки от годината 2013
Пияни ортодоксални евреи в синагога в Йерусалим по време на религиозен празник Пурим. Снимка: ЕПА/БТА

Ямит Дулберг смята себе си за традиционна израелка с десни възгледи, която по принцип би гласувала за партията „Ликуд“ на министър-председателя Бенямин Нетаняху. Но тази седмица 37-годишната майка на две деца гласува за главния му съперник, отчасти защото й е омръзнало от ултраортодоксалните съюзници на Нетаняху и прекалено голямото им влияние върху всекидневния живот.

„Нещо се промени през последните години, принудата прекрачи границата“, каза Дулберг, която ръководи малък семеен бижутерски бизнес. „Ние сме еврейска, но не и религиозна държава.“ В Израел, в който преобладават светските нагласи, религията изигра главна роля в изборите тази седмица, довели до безисходица. Мнозина решиха да гласуват за опозицията най-вече, за да не позволят на равините да се месят в техните училища, работа и интимен живот.

Въпросите за религията и държавата заеха централно място в момент, когато палестинската тема почти напълно отсъстваше от дневния ред и като цяло имаше съгласие за предизвикателствата в сигурността.

Ветеранът Авигдор Либерман стана балансьор в политиката, като превърна тези въпроси в своя кауза и дезертира от лагера на Нетаняху, когото обвини, че е капитулирал пред ултраортодоксалните. Сега Либерман настоява за светско правителство на националното единство, за да се сложи край на прекалено голямото им влияние, а нито Нетаняху, нито бившият началник на генералния щаб на армията Бени Ганц, чиято центристка партия „Синьо и бяло“ спечели най-много места, изглежда не могат да състави коалиционно правителство без него.

Ултраортодоксалните партии представляват едва една десета от населението, но по-големите партии по традиция разчитат на тях, за да съставят коалиции на мнозинството. Това означава, че ултраортодоксалните често са в състояние да свалят правителството, ако техните искания не бъдат изпълнени.

Те използват своето политическо влияние, за да поддържат изолирания си начин на живот, съсредоточен върху учението и молитвите, и създават големи семейства, издържайки се от помощи, плащани от данъкоплатците. Те също така управляват мрежа от училища, в които често се преподава съвсем малко математика или английски, и блокират законодателство, изискващо тяхната общност да служи в армията като повечето еврейски граждани.

Ултраортодоксалните евреи настояват, че техните млади мъже служат на страната с молитви и учение, съхранявайки по този начин еврейското познание и наследство, и водейки набожен начин на живот, запазил жива еврейската вяра през вековете на преследване. Те казват, че са несправедливо вземани на прицел от светското мнозинство.

Арие Дери, чиято ултраортодоксална партия Шас засили властовите си позиции, обвини Либерман и други в подстрекателство срещу неговата общност.

„Вие ли ще ни казвате какво да преподаваме в нашите училища?“, заяви той пред информационния сайт „YNet“. „Пожелавам на неговите избиратели да възприемат част от нашето възпитание и да се научат на малко учтивост.“ Експерти казват, че затворените общности на ултраортодоксалните изостават от съвременното общество, а това създава култура на бедност, заплашваща бъдещото благоденствие на цялата страна.

Освен че носи военното и финансовото бреме, светското мнозинство недоволства, че ултрарелигиозните посягат на неговия начин на живот и граждански свободи. Ултраортодоксалната върхушка иска намаляване на обществения транспорт в събота (шабат) и тогава да не работят повечето магазини, има монопол върху въпросите на брака, погребенията и приемането на друга вяра. През последните години тя също така забави инфраструктурни проекти и археологически разкопки по религиозни съображения.

Дулберг каза, че е особено разтревожена, че израелците не могат да сключват граждански брак и че за еднополовите двойки е много трудно да сключат брак и да отглеждат деца.

„Тази страна е разделена на две и никой не трябва да налага нещо на другия“, каза тя. „Така както аз не бих шофирала кола в техен квартал в събота и не бих паркирала пред тяхна синагога, така и те не би трябвало да се месят в живота ми.“ Тя каза, че съпругът й, който е привърженик на левицата, дори обмислял да гласува за националиста Либерман заради ултраортодоксалните. Но в крайна сметка и двамата се спрели на партията на Ганц „Синьо и бяло“, която също обещава да защитава хората, които водят светски начин на живот.

„Аз съм с десни възгледи, но вече не това е въпросът“, каза тя, седнала пред кметството в средно големия град Кфар Саба на североизток от Тел Авив. „Светът се е променил, но религията – не. Това е проблем.“ Старши сътрудникът в независимия израелски Институт за политиката за еврейския народ Шмуел Роснер каза, че възходът на Либерман показва, че на много израелци с десни възгледи им е омръзнало избираните от тях длъжностни лица да са толкова тясно обвързани с ултрарелигиозните.

„Има голяма група от обикновени израелци по средата“, написа той в ежедневника „Маарив“. „Ето какво казаха те за втори пореден път: искаме нормална ситуация.“ В Кфар Саба общинските избори са били свързани с въпроси като бюджета за религиозните власти, дали магазините да бъдат отворени в събота и доколко вярата да бъде обсъждана в училищата.

Във вторник „Синьо и бяло“ спечели 46 процента от гласовете в града – с 20 процента повече, отколкото на национално ниво, и двойно повече от „Ликуд“. След тях се наредиха левите формации Партия на труда и Демократичен съюз, които се представиха доста по-слабо на национално ниво, а после беше Либерман, показаха данните, оповестени от Централната избирателна комисия.

„Ултраортодоксалните използват религията за свои цели“, каза 77-годишният пенсионер Ели Каспи, гласувал за Партията на труда. „Те могат да си живеят техния живот и да ме оставят да си живея моя. Но не го правят. Налагат ми техния.“ Президентът на Института за израелска демокрация Йоханан Плеснер каза, че Нетаняху започва да плаща цената на обвързването си с ултраортодоксалните партии. „Този път дневният ред беше различен“, каза той.

„Заради голямото политическо влияние и апетита на ултраортодоксалните партии израелците гласуваха повече в зависимост от мнението си за отношенията между религията и държавата.“ Ултраортодоксалните тълкувания на набожността предизвикват разрив и с еврейската диаспора, отблъсквайки мнозина, които принадлежат към по-либералните реформаторски и консервативни течения, включително повечето американски евреи. Ултраортодоксалните равини многократно са поставяли под съмнение тяхната вяра и осуетиха плановете за разширяване на смесена зона за молитви за мъже и жени при Стената на плача в Ерусалим.

47-годишната майка на три деца Хулиета Толчински, емигрирала от Аржентина, каза, че се страхува от религията, която започва да влияе на училищната програма. „В диаспората се чувствах еврейка. Тук се чувствам израелка, не еврейка, защото те си присвоиха юдаизма“, каза тя. „В Израел да бъдеш евреин означава да си религиозен. За мен да бъдеш евреин означава да бъдеш непредубеден, напредничав и толерантен.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.