Рокпевицата Милена: Преди 89-а ченгетата си мислеха, че ще завземам властта
Гранд дамата на българския рок Милена едва ли има нужда от представяне. Името й се е превърнало в запазена марка, а уникалният й глас няма аналог на българската рок сцена. Парчета като „Не’ам нерви”, „Ала-бала”, „Ха-ха”, „Директор на водопад”, „Робърт” продължават да звучат в ефира и да радват родните фенове. Ексцентричният й външен вид и музиката, която прави, й създават не малко проблеми и сблъсъци с властта преди 89-а година. Милена обаче никога не изменя на себе си. Двайсетина години след първите си изяви на сцената, тя продължава да прави музика и все още е такава, каквато винаги са я познавали – бунтарски настроена, различна, свободна. Днес певицата разпределя времето си между Лондон, където си печели парите, и София, където „си живее живота”. Разочарована е от демокрацията по български, но твърди, че въпреки всичко, се чувства по-добре у нас.
Иначе Милена Славова е родена през 1966 г. в София, първите й опити на сцената започват през 1985 г. През 1989 г. с група „Ревю” издават едноименен албум, който включва песни като „Директор на водопад”, „Ала-Бала” и „Цветя от края на 80-те”.
Следват албумите „Ха-ха” (с група „Ера”) и „Скандалът”. През 1993 г. Милена заминава за Англия, където две години по-късно издава албума „Sold” и става първата българка, свирила в престижния „Marquee Club” в Лондон. През 1999 г. в България излиза албумът „Дъ Best”. През пролетта на 2007 представи новата си песен „74”.
– Милена, какво се случва около теб напоследък?
– Ами правя си песни, но го давам лежерно. Посвирвам тук-таме по клубчета, ей така лекичко… Някой ми беше задал въпрос защо ме няма по телевизиите. Ами аз не се ръгам – това е думата – да участвам в някакви предавания, само и само да ме дават. Просто нямам нужда да се показвам толкова. Според мен човек по-хубаво да прави нещо качествено, отколкото да виси в някакви безсмислени предавания, да говори глупости и да си фантазира.
– В момента май се раздвояваш между София и Лондон? Къде се чувстваш по-добре?
– Ами аз си се раздвоявам така от 93-а година. Пътувам, там-тук, тука-там. Почти всеки месец или през два месеца максимум ходя дотам, връщам се… Душевно тук се чувствам по-добре, обаче там се развивам. Тук съм достигнала някакво ниво отпреди години и оттам нататък няма накъде другаде да ходя освен да си пиша песни ей така за кеф и да си живея живота. Там изкарвам пари. Тук специално за човек, който е музикант, с музика, освен да си показваш циците, по друг начин не виждам как ще изкараш пари. Аз не си падам по това…
– Има ли разлика между английската и българската публика?
– Не, публиката навсякъде е една и съща. Просто може би стилът музика, който се слуша е по-различен, защото там не слушат чалга. Слушат основно брит-поп, който е номер едно като стил и се върти навсякъде.
– А защо точно чалгата стана толкова популярна тук?
– Ами защото селяните взеха властта и наложиха селянията като нещо нормално. Подрастващото поколение не знае за какво става въпрос, всъщност те го приемат това като нещо нормално – да си простак.
– Как ти действат тези неща, когато си дойдеш в България?
– Дразня се ужасно от това, че вместо да се развиваме, държавата като цяло отива наникъде. Това си говорим с мои близки, че не знам къде трябва да ни приемат, в космоса ли, къде, за да докажем отново, че не ставаме за нищо. Нас си ни влече към Анадола. България го доказа за сетен път. Така че, не в Европа, ами и на Луната да отидем, ще се изложим и там. За съжаление. Като се върна тук, аз имам чувството, че съм в Истанбул.
– Откакто си на сцената, не си променила имиджа си, преди 89-а този външен вид сигурно ти е създавал проблеми?
– Имах големи проблеми. Защото ченгетата си мислеха, че ще завземам властта тогава. И такива като мене не бяха много добре приети. Прибираха ни по милициите за няма нищо. Правеха чистки напред-назад по улиците. Общо-взето ни прибираха едно петнайсетина човека, които се познавахме. В НДК долу, където са мазетата и тръбите за парното, имаше някакво нещо като тайни полицейски кабинети. Разпитваха ни непрекъснато едни и същи глупости и си седяхме там с часове. Беше много интересно, защото примерно не сме се виждали с някой два месеца и там се видим и почваме да си говорим, докато ни дойде редът. Как си, що си, на топло.
– Група „Ревю” е била приемана малко като враг на народа, не са ви давали да свирите?
– Това беше след Корея, май-юни 89 г. Имаше някакъв световен фестивал, младежки, ЦК на комсомола ни беше поканил да участваме. Когато отидохме там, аз дадох едно интервю по телемост и нямаше как да го резнат. Беше на живо, директно. Там казах, че ни държат на каиш едва ли не, което си беше истина. Казах, че бяхме събрали пари, за да ядем нормална храна, защото нашият чартърен самолет караше и храна, а тия от Комсомола гепиха храната и луканките. И ние останахме на кифли и люти чушки, там от корейската кухня. Караха ни на всичкото отгоре да ходим с униформи и такива неща. Всичко това го казах директно. И после имаше една жена Станка Шопова*, която беше някаква клечка в тогавашния парламент. Тя каза, че групата трябва да изчезне безследно. И спряха да ни канят, имахме забрана по всички младежки домове, да ни канят на всякакви масови мероприятия. Де факто ни спряха и нямахме никакви участия. Докато изведнъж на господин Тодор Живков не му се промени съдбата. Тогава все едно дойде свободата, такова чувство имах. И после направих парчето „Не’ам нерви”, точно в този период.
– После имаше един период на еуфория…
– Ами имаше, да. Много яка еуфория. Няма да забравя. Бях много голям фен на СДС тогава. Защото в техните очи аз виждах свободата и оня живот, който ние сме си мечтали да имаме. Просто някак си се радвахме на това, че доживяхме промяната. След това се оказа, че само сме се лъгали общо взето. Защото сега според мен е по-лошо отпреди.
– Защо? Как ти се вижда България днес?
– Селска работа. Трагедия. Честна дума. Много ниско ниво, много ниска писта за всичко. Никой не мисли за народа, думата „народ” е много смешна, но наистина, никой не мисли за хората, всеки ги цеди както може. Някакви махленски крадци стават политици… От това, което гледам по телевизията, да ме извиняват, тези псевдо-ВИП персони са ми много странни, защото те не могат да говорят правилен български и това че си показват циците и задниците по телевизията не ги прави ВИП, но те си мислят, че са ВИП. За съжаление, понеже те завзеха властта напоследък, явно това се котира, народът е толкова изпростял, че мисли с оная работа и това го кефи. Няма никакво висше общество, ако това е висшето общество, просто ще отида да повърна веднага.
Скоро пък ходих да си плащам здравните осигуровки. Плащам си ги и в Англия, но макар че сме в Европейския съюз, не ми ги признават тука. Бях изумена от гнусната сграда и гнусните служители, които трябваше да вземат моите пари с мазните си ръце и коси, защото те според мен не се и къпят тия хора, не щат и да работят. Няма кой да им измие коридорите, да им махне паяжините от таваните. Отгоре на това страшно злобни и неучтиви. И като си кажеш, ето това е държавна инстанция, можеш веднага да си направиш сметка каква е държавата.
– Кой е днес директорът на водопада**?
– Човек трябва да си зададе въпроса дали ние самите не трябва да си правим нещата, а не да чакаме някой политик да ни оправи законите, защото това няма да стане никога в България. Такъв е манталитетът тук, че свободата няма да дойде отгоре. Трябва да си свободен по дух и да си си сам директор на водопада. Това е въпрос на самоорганизация, да си центрираш мислите в една посока и да си положителен човек. Защото иначе ставаш един от масата, а тя за съжаление е отвратителна.
– Имаш ли нерви?
– Не. Не’ам нерви (смее се). Някак си преди имах чувството, че по-спокойно се живееше. Сега като изляза, и в следващите пет минути някой като ме засече по най-просташкия начин с кола, денят ми тръгва все едно съм на война. За да стига от точка А до точка Б, аз трябва да съм като рейнджър, който на всяка цена трябва да измисли някакъв умен начин да победи врага и да стигне до мястото. Така се чувствам и това нещо в крайна сметка ме изтощава. И си казвам, добре, аз искам да си живея живота спокойно, а не да ходя на война всеки ден и с някакви такива елементарни неща да си късам нервите.
– Тази година представи нов песен „74”, да очакваме ли и нов албум?
– Това е поредната песен, в която си въобразявам някаква история. Виждаш я като на филм и се опитваш да я разкажеш, да я изпееш. Иначе имам много песни за албум. Но в интерес на истината, ако искам да издам, трябва да извадя 20-30 хиляди лева и да ги вкарам безвъзмездно, защото веднага ще ме копират и никога няма да мога да си върна парите. Това можех да го направя още много отдавна, защото седем години не съм издавала никакъв албум. Не знам, ще си намеря спонсори, които да искат да рекламират. Иначе така просто да си давам парите няма смисъл.
– Май още не сме свикнали да плащаме за музиката, която слушаме?
– Психиката на българина е да мине метър във всяко едно отношение. Може би това е, защото е мизерен животът. Виж, че културата на българина се изчерпва с това всеки да ръга другия и да му говори зад гърба и с нокти и зъби да стигне до целта. А целта е някаква коричка хляб там в края на коридора. Няма смисъл.
– Какво мислиш за рок-сцената в България, за новите групи?
– Ами, много зле е. Това, което излиза като рок, можеш ли да ми кажеш няколко нови групи? Щото и аз не знам. Аз ги разбирам и старите, понеже тая музика не е комерсиална, не е актуална много, тя те кара да мислиш много, а пък сега не е модерно много да мислиш, според мен затова мина доста встрани. На мен ми харесва рок музиката, защото в нея има много истина. Няма никаква измама, не си репетирал пред огледалото с напомпаните уста точно как трябва да мръднеш, за да привлечеш долу хората. Всичко е естествено. Някак си си изливаш душата по абсолютно естествен начин. Но, след като хората харесват да ги лъжеш, да си слушат други неща.
– Рокът ли е музиката на свободата?
– На свободата, на свободното мислене, на свободния дух. Всичко друго е някакви женички, с някакви мъже, които им плащат, а те ги търпят само и само за да ги обличат и да ги водят със скъпите коли насам-натам по заведения. Това е много проститутско мислене. Не съм фен на това.
– Някога мислила ли си да останеш в Англия за постоянно?
– Аз винаги мога да остана в Англия, имам паспорт, имам апартамент, всичко имам. Финансово нямам никакви проблеми. Лошото е, че на мен ми мина животът тука, дето се казва – хубавият живот. Там отидох вече пораснала. Ако трябва само да ям, да медитирам, да се разхождам в парка и да храня патките, ще остана в Англия. Но мисля, че има и по-важни неща в живота.
–––––––
* Станка Шопова е бивш първи секретар на ДКМС – комсомола, младежката тоталитарна организация, в която членуваха всички учиници, студенти, млади работници и т. н. След комсомола Шопова е издигната на друга „отговорна“ работа по тогавашния жаргон.
** „Директор на водопад“ е заглавието на една от песните на Милена.