Потушен преврат срещу Живков бетонира властта му

Поредица 30 години от 10 ноември

Тодор Живков около 1963 г. играе хоро със селяни. Снимка: архив

Продължение – виж „Как Живков взима цялата власт и не я пуска 33 години и 7 месеца

 

През декември 1963 г. на пленум на ЦК на БКП Живков внася за обсъждане предложение към ЦК на КПСС България да се сближи още по-тясно със СССР и в перспектива да стане 16-а република на съюза. Предложението „да се създадат икономическите, политически и идеологически предпоставки за пълното обединение на двете наши братски страни” е одобрено от пленума, но не е прието сериозно от СССР.

Това става, когато на власт в СССР е благодетелят на Живков – Никита Хрушчов, който му помага да оглави БКП и страната. Трудно е да се каже какъв е този „маньовър” (казано с езика на Живков) – дали той не е искал да засвидетелства вярност към СССР, поради голямата задлъжнялост, в резултат на деформации в икономиката. Живков сякаш е предусещал какво ще се случи с Хрушчов, и е искал да „подложи България на тепсия” пред СССР, като така спечели благоволението на всички „съветски другари”. След година Хрушчов е свален от власт от недоволни от него заговорници в Политбюро. Начело на СССР застава Леонид Брежнев и настъпва т. нар. период на застой. Възвръщат се някои сталински навици и около Брежнев се изгражда култ, макар и без сталински репресии, той е бетониран на власт до смъртта си.
В България срещу Тодор Живков се натрупва недоволство от самото начало на избирането му начело на БСП. Първоначално то се изразява в откъслечни критики на партийни събрания. Той е

критикуван отляво и отдясно,

и от привържениците на твърда ръка, носталгици по сталинизма, и от по-демократично мислещите членове на БКП, които виждат, че Живков действа със сталинистки методи, макар и по-коварно, и в страната се създава нов култ – към него. Много от критикуващите са наказвани и изключвани от БКП, някои дори са интернирани.

Бронзов бюст на Тодор Живков, един от многото негови портрети по време на социализма. Снимка: Музей на социалистическото изкуство

Засилва се влиянието на Държавна сигурност, в която Живков търси опора за да укрепи властта си.

През 1964 г. след смяната на Хрушчов в Москва, хора от висшето ръководство на БКП добиват кураж да поискат отстраняването на Живков. През декември 1964 г. членът на ЦК ген. Иван Бъчваров, шеф на военно-административния отдел на ЦК на БКП и стар партиен функционер, предлага на пленум смяната на Живков, поради липса на качества и поради неуспехи в развитието на страната. Предложението е отхвърлено, някои ревностни защитници на Живков се изказват заплашително и всяват страх у участниците в пленума. Около Бъчваров има сформирано ядро от единомишленици опозиционери на Живков. (Ген. Бъчваров след това е пратен посланик в ГДР и 2 години по-късно загива при самолетна катастрофа със самолет на българската гражданска авиация).

Паралелно и друга група са недоволни от Живков,

около членовете на ЦК Цоло Кръстев и Иван Тодоров–Горуня. И двамата са бивши партизани от врачанския отряд „Гаврил Генов”, първият е шеф на отдел във Външно министерство, вторият е зам.-министър на земеделието и председател на Комитета по водното стопанство (с ранг на министерство). След случаите с Куфарджиев и с ген. Бъчваров се убеждават, че смяната трябва добре да се подготви да се организират повече кадри и членове на ЦК, и да се търси подкрепа от армията, към която Живков и верният му военен министър Добри Джуров могат да прибягнат. Започват да търсят контакти сред настроените против Живков и да създават организация за свалянето му. Включени са висши военни като ген. Мичо Ерменов, ген. Любен Динов (зам.-началници на Главно политическо управление на армията), ген. Цвятко Анев (комендант на Софийския гарнизон, също партизанин от отряда „Гаврил Генов”), полк. Велчев (началник на кабинета на министъра ген. Добри Джуров) и др., общо около 200 души на различни постове в армията и властта. Но не всички критици на Живков са били посветени в съзаклятието, някои съзнателно са държани настрани, но на тях са разчитали да се обявят против Живков на решителния пленум, чиято дата не е определена във времето.

Ген. Цвятко Анев обяснява за преврата в интервю, 1995 г. Снимка: Иван Бакалов

В повечето публикации по темата се твърди, че заговорниците искали да наложат прокитайско управление, сближаване с Китай, и са сталинисти. Тази теза, обаче, удобно е раздухана по време на процеса под диктовка на самия Живков, с цел да представи в негативна светлина хората поискали смяната му. Някои от арестуваните впоследствие заговорници са учудени, че им лепват китайска „връзка” (ген. Цвятко Анев твърди, че всичко това е манипулация). Дори сред тях има критици на Живков, които смятат, че той прави в един период неадекватен стопански експеримент, повлиян от китайските политики на развитие за „икономически скок”.

Заговорниците са били убедени, че на пленум, на който поставят въпроса за смяната на Живков, той ще прибегне до военна сила чрез доверения си ген. Добри Джуров. Затова са искали да се подсигурят, като

 

поставят в готовност подразделения на армията,

 

както самият Живков прави на Априлския пленум. Така да си гарантират, че тя няма да се намеси на негова страна.

Заговорът е разкрит, както може да се очаква, от един от генералите от МВР, поканени да се включат, който ги издал. Всички са арестувани и осъдени на по 8-10 години затвор. Покрай тях са репресирани, уволнени и изселени от София и други критици на Живков извън кръга от заговорници.

Т.нар. преврат му дава удобен повод да си разчисти противниците на всички равнища в йерархията на властта, в момент, в който към него е натрупано недоволство и от задушаваща негова лична власт и неуспехи в стопанското развитие.
Настъпва особен период в България, на

твърда и безалтернативна еднолична власт на Живков,

здраво свързана с непоклатимата власт на Брежнев. Съдбата на Живков начело на партия и държава зависят от това кой е начело в СССР и какъв вятър духа оттам. Възраждат се елементи на култ и към двамата, характерни за сталинския период. Същевременно това е период на индустриализация у нас, макар и свързана с деформации в икономиката.

Плакат по повод 20-годишнината от Априлския пленум и възцаряването на Живков

При Хрушчов има скок в развитието, който може да се обясни със смекчаване на режима и демонтиране на сталинското наследство и остатъци те от военния комунизъм. Това е благоприятна среда, в която има бърза индустриализация, техническо развитие, успехи в самолетостроене, ракетостроене и проникването в космоса.

Живков знае добре, че съдбата му зависи от Москва, засвидетелства вярност към Брежнев, успява да влезе под кожата му и гарантира властта си. В България индустриализацията върви с високи темпове, започнала още по времето на Червенков. Развитието на България в периода на социализма си има етапи, успехи, кризи, деформации, и е отделна голяма тема. Но накратко може да се опише така – в общи линии страна, която има три четвърти селско население през 1944 г., след 45 години населението вече е три четвърти градско. С всички произтичащи от това отрицателни и положителни страни.

Такава среда е благоприятна за едноличната власт на Живков. Тя продължава 33 години и 7 месеца и може да се сравни само с властта на Ким Ир Сен, албанския Енвер Ходжа и неколцина средновековни царе.

След смъртта на Брежнев за кратко се сменят трима генерални секретари на КПСС. При последния, Михаил Горбачов, Живков не успява да оцелее. Той вече се е превърнал в историческа отживелица, извън времето си. И не помагат никакви негови „маньоври” и подходи като „снишаваме се, докато отмине бурята”.

(край)

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.