И Русия е заплашена от борбата на американските индианци за независимост
Малките народи на планетата заплашват с голямо прекрояване на границите
В самия край на 2007 година, в разгара на предизборната борба в САЩ, индианците от пет американски щата поднесоха “чуден” новогодишен подарък на правителството на бледоликите. Те обявиха независимост и заявиха, че излизат от държавата. Представителите на много малки народности по целия свят посрещнаха новината с ентусиазъм и сега не е изключено подобни прецеденти да се повторят и по други кътчета на планетата.
Многонационална Русия се оказа на едно от първите места в списъка с държавите, където се очаква възход на самосъзнанието на “коренното население”.
Като цяло в края на миналата година Америка беше силно разтревожена. Тъкмо беше разрешен конфликтът около военните разходи на Пентагона в Ирак и утвърждаването им от Конгреса, и гръмна скандалът, свързан с унищожаването на записите с разпитите на заподозрените в терористични действия. Тъкмо комисията по разузнаването в Сената се зае да разследва обстоятелствата около този факт, и индианците от племето лакота се разбунтуваха, като обявиха, че скъсват всички договори с федералното правителство, сключени в средата на ХІХ век. Позовавайки се на Виенската конвенция от 1980 година, съветът на вождовете на племето настоява на правото на индианците лакота на “свобода и независимост”, което предполага отказа им от американско гражданство.
За да потвърдят колко сериозни са намеренията им, вождовете обещаха да издадат на всички, отказали се от американско гражданство, нови паспорти и нови шофьорски книжки. Всичко това можеше да е просто смешно, ако изконните земи на това племе не обхващаха територията на пет американски щата – Небраска, Северна и Южна Дакота, Монтана и Уайоминг. Казано просто, на тази територия живеят повече от 70 000 души, много от които са готови да подкрепят инициативата на вождовете на червенокожите.
Администрацията на Буш беше уведомена за денонсирането на 33-те съществуващи мирни договора от Ръсел Мийнс. Лидерът на Индианско-американското движение лично дойде във Вашингтон, начело на делегация от народността лакота, представена от племена от западните сиу, за да предаде в Държавния департамент специалния документ. Малко по-късно същият този Мийнс обясни причините за решението за излизане от състава на САЩ: “Ние не сме американски индианци-колаборационисти, както е била Франция по времето на Виши, сътрудничила на немците”, заяви индианският водач и потвърди, че подписаните договори в действителност са закрепили “бедността, експлоатацията, кражбата на земя, на собственост и на ресурси.”
Най-удивителното в тази история е, че със сходни проблеми може да се сблъска практически всяка страна на планетата. Доколкото, ако има желание, винаги може да се намери някакъв “коренен народ”, чиито представители задължително с удоволствие ще разкажат как са уникални и древни и как, следователно, имат нужда от различни блага и придобивки на съвременната цивилизация. Известен е примерът с поведението на нигерийските въстаници, които, криейки се зад “коренния” си етнически произход, похищаваха чужденци и искаха огромни подкупи, за да ги освободят. Както и проблемите на аборигените в Австралия, които изпитват сериозни затруднения при адаптацията към съвременния живот, което води до жестоки мерки от страна на властите. Те им забраняват да провеждат традиционните си ритуали, да пият алкохол, а все по-често са принудени да прибират децата им в приюти, с цел “по-бързо да ги въведат в австралийското общество.”
Но още по-интересно е, че подобни неща могат да се случат и в Русия. В крайна сметка в необятната ни страна живеят множество различни народности, въпреки че повечето от тях така или иначе отдавна са асимилирани, а някои изобщо са забравили за корените си. Впрочем, това съвсем не се отнася за всички. Ако не броим народите от Северен Кавказ, което е съвсем отделна история, за себе си периодично напомнят саами, инуити, чукчи, коряки. Исканията им най-често имат спекулативен характер.
Понякога става дума за допълнително финансиране, доколкото земята, на която живеят, е богата на привлекателни природни богатства. Но и в регионите, където нефтът, газта и въглищата не се срещат, местното население настоява като минимум за културна автономия, която предполага и определени материални облаги за сметка на бюджета.
Етническата инуитка с напълно руското име Зинаида Зуева се е родила в Подмосковието и отдавна работи в едно столично училище. За това, че не е рускиня, тя научила съвсем скоро – по време на последното преброяване на населението през 2002 г. Майка й не обича да разказва как през 70-те години се преместила в Москва от остров Врангел, въпреки че успяла да уреди живота си в столицата доста добре. “Никога не съм се питала какви сме всъщност, разказва Зинаида. А след това, в началото на 2000 г., майка отпътува на север… И тогава се започна. Отначало спокойно, а след това с ентусиазъм в очите започна да ми доказва, че сме инуити, затова сме длъжни да се гордеем с произхода си и с културата си. И въобще, имало възможност да отидем в Канада без виза.”
Инуитите, които обикновено идентифицират като ескимоси, но самите те не се смятат за такива, имат интересна история. Разселени са в почти всички арктически държави и, въпреки малкия им брой (не повече от 200 000 души), практически навсякъде се е стигало до междуетнически разногласия. Основната маса инуити живее в Гренландия и в далечния север на Канада. Малка Исландия например никога не ги е обичала много, особено след като през ХХ век имаше много спорове за риболова и за крайбрежните води. Така че днес влизането на инуити на територията на Исландия не е прост въпрос. Съвсем различно стоят нещата в Канада – там “северняците” даже са представени в парламента. И се носят слухове, че най-известната инуитка е прочутата певица Бьорк. В крайна сметка, според легендата, името й означава на един от древните диалекти на този народ “бреза”.
И сега този народ се сети за корените си и в Русия. При което личи, че под впечатлението от успеха на канадските си събратя, те тихичко започват да мислят най-малко за културна автономия. “Мисля, че трябва да помним културата и обичаите си, казва г-жа Зуева. Но да се спекулира с това е много лошо. Тогава всеки ще си измисли някаква народност, ще заяви етническата си идентичност, ще се обяви за вожд и ще прави каквото си иска. А това е произвол.”