Полша: Защо остава на власт „Право и справедливост“

Националистическата реторика и широка социална програма, финансирана от икономическия бум

Разпятието в полския Сейм. Снимка: конкордат

Полската националистическа партия „Право и справедливост“ (ПиС) е напът да запази своето управляващо мнозинство след парламентарните избори в неделя, сочат резултатите от екзит пол* – победа, която ще подсили опасенията за демократичните стандарти в най-голямата бивша комунистическа държава членка на ЕС. Вторият мандат за ПиС ще укрепи също позициите на антиимигрантските популисти в ЕС, които желаят да променят либералния дневен ред на блока и поддържат Полша в спора й с Брюксел за върховенството на закона.

Анкетата на Ipsos дава на ПиС 43,6 на сто от гласовете, а 27,4 на сто от бюлетините са за центристката „Гражданска коалиция“ – група, която включва „Гражданска платформа“, оглавявана преди от сегашния председател на Европейския съвет Доналд Туск. Левият блок е взел 11,9 процента от гласовете, сочи анкетата.

„Победихме“, каза снощи 70-годишният лидер на ПиС Ярослав Качински пред партийни членове в централата на партията във Варшава, но добави, че партията „заслужаваше да спечели повече“.

Опозиционни групи и партньори на Полша в ЕС са казвали, че през четирите си години на власт ПиС е подкопала независимостта на съдебната система, принудила е обществените медии да пропагандират нейния дневен ред и е предприела стъпки за потискане на инакомислието. Партията отдалечи полската външна политика от главните европейски тенденции и оглави призивите за отнемане на някои от правомощията на Брюксел.

По време на кампанията си ПиС каза на избирателите, че елитите в бизнеса и културата трябва да бъдат заменени от хора, които отстояват патриотични ценности, за да се гарантира, че ще има честна пазарна конкуренция и достъп до присъщи на държавата институции като съдилищата. Не бяха огласени много подробности за бъдещите политически планове, но министърът на правосъдието Збигнев Жобро каза пред репортери в неделя след края на изборния ден, че ПиС „има реален план (. . .) съдилищата да престанат да спъват и теглят назад полската икономика“.

Партията определи вота като избор между общество, основано на традиционните католически ценности, и либерален ред, който издига малцина избрани и подкопава семейния живот. Критици я обвиняват, че през предизборната си кампания е подклаждала хомофобията, като представители на ПиС казват, че поставянето на въпроса за правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните (ЛГБТ) е резултат от агресивно външно влияние, което заплашва националната идентичност.

Съгласно сложните полски изборни правила резултатът на ПиС от екзит пол в неделя ще се трансформира в 239 места в 460-местната долна камара на парламента, сочат изчисления на частния тв канал Те Фау Ен. В досегашния парламент ПиС имаше 240 места.

Разделено общество

ПиС е привлякла подкрепата на бедните поляци, които чувстват, че не са били облагодетелствани от промените, станали след падането на комунизма през 1989 г. Партията смесва националистическата реторика с широка социална програма, финансирана от икономическия бум.

За увеличаване на подкрепата си тя зависи и тесните си връзки с Полската католическа църква; висши партийни ръководители често присъстват на религиозни церемонии и прояви, а партията е за налагане на религиозните ценности в обществения живот.

„Виждам, че те строят нещо, че правят нещо, че изкупуват обратно нещо, всичко беше унищожено, всичко беше разпродадено, Полша нямаше нищо и затова сега аз подкрепям ПиС“, казва Тереза Сас, 85-годишна пенсионерка в северния град Гданск.

Според Ipsos избирателната активност се е повишила до 61,1 та на сто, която, ако бъде потвърдена, ще бъде най-високата след частично свободните избори през 1989 г., сложили край на комунистическото управление в Полша. Тази висока активност бе предшествана от политическа поляризация, защото много опоненти на ПиС бяха обезпокоени за бъдещето на демокрацията в страната, смятана някога като образец за демократичен преход.

„Когато разговарям с майка си, прилагам изкуството на лавирането. Не влизам в никакви идеологически спорове с нея“, казва 56-годишният Кшищоф Михалец, докато чака под силното слънце във Варшава да види как Качински пуска бюлетината си. Бившият опозиционен активист от времето на комунизма сега гласува за „Гражданска платформа“.

Изборите ще върнат левите партии в парламента, след като преди четири години те загубиха своите места заради разногласия. Партията „Вьосна“ (Пролет) на 43-годишния Роберт Бедрон, първия полски депутат открит хомосексуалист, и „Разем“ (Заедно) на Адриан Зандберг участваха в кампанията в общ блок с обещанието да сложат край на добива на въглища и да прекъснат връзките между Църквата и държавата. „Ние го направихме, ние влязохме в парламента като трета политическа сила“, каза 39-годишния Зандберг, цитиран от държавната агенция ПАП.

БТА

* Според официални резултати при преброени протоколи от 91 на сто от избирателните райони ПиС получава 44,6 на сто, следвана от „Гражданската коалиция“ с 26,7 и Левицата с 12,3 процента. Блокът на Полската селска партия и движението „Кукиз’15“ взема 8,6, а крайнодясната „Конфедерация“ – 6,8 процента.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.