Объркване и хаос в Сирия след изтеглянето на САЩ, засилва се присъствието на Русия
Президентът Доналд Тръмп обедини коренно различни политически фракции в САЩ срещу политиката си, улеснила турското нахлуване в Сирия, и в същото време предизвика объркване зад граница, което заплашва да подкопае дългосрочни интереси на Вашингтон.
Сякаш потвърждавайки настъпилия хаос, самият Тръмп изглежда се колебаеше за използвате на американската мощ в Близкия изток и намаляването на войските зад граница.
Президентът променяше позициите си, първо стана съучастник в нахлуването, после мина към заплахи да унищожи турската икономика, а накрая наложи само меки санкции срещу Анкара. В същото време има покана турският президент Реджеп Тайип Ердоган да посети Вашингтон идния месец.
Анкара пренебрегна санкциите и заяви, че ще продължи с нахлуването, а официални представители казаха, че страната няма да позволи да бъде мачкана от Вашингтон.
„За мен това е наистина скандално лошо решение на тази администрация“, каза Джеймс Ставридис, бивш върховен главнокомандващ на силите на НАТО и американски адмирал от запаса.
Една от главните тревоги е завръщането на „Ислямска държава“, която ще е в състояние да се възползва от бъркотията на терен, за да се прегрупира. Вече има данни, че затворници са успели да избягат в резултат на нахлуването.
„Разполагането в Сирия беше най-много 2000-3000 души „, каза Ставридис по радио „Фокс“ за американските сили, които подкрепяха милиции начело със сирийските кюрди, като го нарече „минимално и разумно разполагане“.
Нещо повече, докато Тръмп се изтегляше от Сирия, той започна да укрепва американските позиции в Саудитска Арабия с хиляди войници, обезсмисляйки собствените си изказвания, че се опитва „да сложи край на безкрайните войни“ и да върне войниците у дома.
Освен това, САЩ все още имат войски в Сирия, което означава, че потенциално има възможност за сблъсъци с подкрепяни от турците войски и това усложнява гладкото изтегляне.
Конгресът ще продължи да налага свои санкции. Крис ван Холън, водещият сенатор демократ, който настоява за по-твърди мерки срещу Турция, нарече санкциите на Белия дом „жалки“ и осъди Тръмп за изоставянето на кюрдските съюзници на САЩ.
„Предложените от нас санкции ще са много остри и ще останат в сила, докато Турция не спре агресията си срещу сирийските кюрди и не оттегли силите си и своите проксита от районите, които е взела под контрол“, каза Ван Холън пред общественото радио, който очаква „много силна подкрепа и от двете партии“.
Републиканците всъщност ясно се обявиха срещу Тръмп по въпроса за Сирия – сенаторът Линдзи Греъм заплаши Ердоган с „пъклени санкции“, но президентът може би стратегически ги е отслабил.
Като налага известни санкции, Тръмп влиза в спор с Конгреса и казва, че Белият дом вече е предприел действия, дори да са предимно символични.
„Турското нахлуване едва ли ще бъде забавено или категорично спряно от новите административни санкции“, написа анализаторът Джарод Тейлър за мозъчния тръст Институт за изследване на външната политика (FPRI). Опасността е, че вътрешнополитическите маневри може да подкопаят всяко формиране на последователна външна политика, предупреди Тейлър.
Министърът на отбраната Марк Еспър пътува за Европа, за да убеди съюзниците да предприемат мерки срещу Турция. Това би било признак за по-широк политически процес, в който участват държави партньори, рамка, която от известно време извънредно много липсваше на Вашингтон.
В същото време вицепрезидентът Майк Пенс заминава за Турция за тежки преговори, съсредоточени върху прекратяване на огъня, въпреки че щетите вече са нанесени.
Объркването по отношение на американската политика ще затрудни и съюзниците, и противниците в преценката им и правилното разбиране на намеренията на президента.
Заради това, че главнокомандващият действа в Сирия, воден само от инстинкта си, се сбъднаха някои от най-големите страхове: ООН твърди, че подкрепяните от Турция сили са извършили екзекуции по бързата процедура; налице е масово прогонване на хора от домовете им; а хуманитарните организации спряха да работят в района. И всичко това се случва в част от Сирия, която беше относително стабилна.
Майкъл Хана от американския мозъчен тръст „Сенчъри фаундейшън“ (The Century Foundation) каза, че САЩ са дали на Турция „зелена светлина“ да нахлуе, което е грешка, но това не означава, че САЩ трябва да останат завинаги в Сирия.
Вашингтон се нуждаеше по-скоро от методичен план, който да следва. Получи се обратното. „Прахосахме всичките си лостове за въздействие“, каза Хана в интервю. „Все още има начин САЩ да се опитат да смекчат най-лошите възможности, но това няма да се случи от позиция на силата“.
Най-новият ход на САЩ ще позволи на Русия, главният балансьор в Сирия, да консолидира постиженията си в страната, като гарантира, че сирийското правителство ще запълни голяма част от вакуума, създаден от Вашингтон. Турция също ще се укрепи в Сирия.
Никълъс Данфорд, гостуващ изследовател в Джърман Маршал фънд, каза, че Турция постига краткосрочна победа, като практически унищожава кюрдската квазидържава до границата си и разчита уверено на ограничен американски отговор.
„Изглежда, че Анкара остава убедена, че е прекалено необходим геополитчески играч за Вашингтон и той няма да се отдръпне“, каза Данфорд.
Турция обаче, от години успява да избегне неприятностите, включително с помощта на Тръмп, след като наруши санкциите срещу Иран и купи руските противовъздушни системи С-400, макар че е член на НАТО.
Законодателите републиканци може да търсят начин да демонстрират независимост от Белия дом, без да воюват с президента. Сирийското поражение ще им предостави изгодна възможност да нанесат удар, а мишената е Турция. „Тръмп може да е непостоянен, но Тръмп не е единственият играч в САЩ“, предупреди Данфорд чуждестранните лидери.
От друга страна, Турция може отново да се измъкне безнаказано с минимални щети, след като се е възползвала от хаоса във Вашингтон.
Ситуацията крие рискове
Мишел Мелвил, Франс прес
Обявеното изтегляне на американците от Северна Сирия засилва ролята, която играе в конфликта Русия на Владимир Путин, но ситуацията крие рискове – например от директна конфронтация с Анкара.
Започвайки кръвопролитна военна операция срещу милиции в Североизточна Сирия, Турция тласна кюрдите в прегръдката на режима в Дамаск, съюзник на Москва. Сирийското правителство не закъсня да разположи свои войски в зоната по силата на споразумение, одобрявано от Москва – гаранта на „териториалната цялост“ на страната.
За да избегне сериозни сблъсъци между сирийските и турските сили, руската военна полиция започна във вторник да патрулира по разделителната линия в този район, над който Дамаск изгуби контрол през 2012 г. и където досега бяха разположени американски войски.
Руски представители заявиха също, че поддържат пряка връзка с турците, за да избегнат всички рискове от конфронтация между тях и силите на Башар ал Асад в Северна Сирия, по-специално в зоната около Манбидж.
Според специалния представител на Кремъл за Сирия Александър Лаврентиев различните сили, намиращи се от 2011 г. в Сирия, са „преговаряли в реално време“, за да се избегне най-лошото. „Няма да позволим да се стигне дотам“, увери той и добави, че Москва не подкрепя офанзивата на Анкара, „призовавайки Турция към сдържаност“.
По думите на Лаврентиев в руската база Хмеймим в Северозападна Сирия са били проведени консултации между кюрдите, търсещи защита от турската офанзива, и пратеници на Дамаск. Той обаче уточни, че още не знае резултата от тези преговори.
Премахнати пречки
Русия може да се изправи и пред друга сериозна опасност, ако се активизира групировката „Ислямска държава“, тъй като покрай турското настъпление хиляди джихадисти може да излязат на свобода. Владимир Путин впрочем неотдавна обеща „да мобилизира ресурсите на тайните служби“ за борба с тази нова заплаха.
Въпреки това Русия реши да не критикува твърде остро офанзивата на Турция, която превърна в свой партньор в Сирия и която заедно с нея е гарант на мирния процес от Астана. Затова пък Русия бързо осъди американската политика в Сирия, чиито „противоречия“ накрая развързаха ръцете на Турция за интервенция, насочена срещу кюрдите.
Неспособността на Вашингтон да постига компромиси може според Москва „да подпали“ целия регион.
Като изпрати авиация да спаси режима на Башар Асад през септември 2015 г., Москва даде възможност на своя съюзник, поставен натясно, да удържи победи над бунтовниците и да си върне контрола над обширни части от територията на страната.
Днес в Сирия има ясно видимо руско присъствие – две военни бази в Хмеймим и Тартус, патрули по улиците и „съветници“, обучаващи поредните батальони от сирийската армия. Присъствие, което ще повлияе на бъдещето на страната и което се подсилва от изтеглянето на американските войски, обявено от Доналд Тръмп. Това „премахва редица пречки пред евентуални военни действия“, обяснява Александър Шумилин от московския Център за анализ на близкоизточните конфликти. „Преди изтеглянето се страхувахме да не пострадат американски войници“, уточнява той.
Според руския политолог Алексей Малашенко още е рано Москва да празнува победа. Турция е отдавнашен противник на режима в Дамаск и поддържа различни бунтовнически групировки в Сирия. Има опасност Русия да се озове в безизходно положение, притисната между своя сирийски съюзник и страна, която е членка на НАТО. „Ще е ужасно да избухнат сблъсъци между сирийската армия и турците“, резюмира Малашенко. И уточнява: „Турците ще спечелят. Тогава Русия или ще изостави Башар, или ще изпрати авиация да го подкрепи, което ще сложи край на приятелството с Турция.“
БТА