Полската десница победи, но „монархът“ Качински не е доволен

Ярослав Качински. Снимка: от тв екрана

Ярослав Качински изведе управляващата в Полша консервативна партия до най-голямата изборна победа, удържана от която и да е партия през 30-те години демокрация в страната. Но този човек, който от дете мечтае за власт, все пак е леко разочарован.

Съсредоточаването на Качински върху социалните придобивки и пропагандирането на патриотичните ценности спечели на партията „Право и справедливост“ (ПиС) историческите 44 на сто от гласовете на парламентарните избори в неделя, които й дадоха 235 от 260-те места в долната камара на парламента. Броят на местата не е по-голям от тези след изборите през 2015 г. въпреки подобрения резултат на партията спрямо 38-те процента тогава.

Партията ще запази абсолютното си мнозинство, достатъчно за приемане на закони, но не постигна по-голямо мнозинство, както искаше Качински, за да може да променя конституцията и да префасонира Полша според представата му за силна и модерна държава, основаваща се на консервативни католически традиции. Вечерта след изборите той едва прикриваше своето разочарование и каза, че партията „заслужаваше повече“. Освен това неговата управляваща партия загуби мнозинството си в Сената и сега опозицията ще има възможност да бави приемането на законопроекти на ПиС и да влияе върху назначенията във важни държавни органи.

Това бе горчиво-сладка победа за човека, смятан от мнозина за най-могъщия политик в страната – „почти абсолютен монарх“, както го нарече в понеделник един коментатор на новинарския портал „Онет“.

А и защото вероятно беше последната му победа. Неотдавна 70-годишният политик каза, че планира да се оттегли от политиката преди следващите парламентарни избори през 2023 г. Въпреки че агитираше неуморно, обикаляше страната и се срещаше с избиратели, заради възрастта и болните си колена той няма неограничено време, за да остави отпечатъка си върху Полша. Скоро той ще бъде подложен на операции на двете колена.

Засега обаче няма съмнение, че той остава най-влиятелният политик, независимо че не заема пост в правителството, а е само депутат в долната камара на парламента, в която бе преизбран в неделя.

По време на кампанията той беше движещата сила на партията, като на митингите определено засенчваше премиера Матеуш Моравецки.

През последните четири години той лично определяше състава на кабинета и беше архитект на правителствената политика, макар със сигурност да му се е налагало да преговаря при закрити врата с различни фракции в своята консервативна група. В очите на привържениците си този стар ерген изглежда като благосклонен баща, който им помага в трудното ежедневие чрез щедри социални придобивки. Критици обаче винят Качински, че подкопава демократичните норми – ироничен обрат за човек, който през 80-те години бе активист на продемократичното движение „Солидарност“ в Полша.

След като пое властта през 2015 г., ПиС промени основно съдебната система по начин, който подкопа независимостта на съда. Партията установи контрол върху държавните медии и ги превърна в инструмент за партийна пропаганда, без да се съобразява със стандартите на обективната журналистика.

Този път в предизборната си кампания партията обеща да довърши съдебните реформи и да създаде орган, който да регулира работата на журналистите – политика, която може да удължи противопоставянето между страната и Европейския съюз.

В началото на 90-те години Качински е съветник на тогавашния президент Лех Валенса, но бързо къса с него. Критици го обвиняват, че се опитва да пренапише историята и да омаловажи ролята на Валенса за изграждането на демокрацията в Полша (за което Валенса получава Нобелова награда за мир през 1983 г.) и да постави в центъра на процеса своя покоен брат, тогава заместник на Валенса в „Солидарност“. В отговор Валенса, който днес е един от от най-отявлените критици на Качински, често го обвинява, че руши демокрацията в Полша и репутацията и в Европа.

Качински бе за кратко премиер през 2006-2007 г. на едно хаотично и краткотрайно правителство, когато неговият брат близнак Лех Качински бе президент. Той казва, че не иска да повтаря този опит. „Работата на партиен лидер ми е напълно достатъчна. Мечтая за нея още от дете“, казва той пред таблоида „Супер експрес“.

През 2010 г. една трагедия завинаги променя живота му. Неговият брат, президентът, загива в самолетна катастрофа в Русия заедно с още 95-има поляци, повечето висши държавници и военни, които пътуват за възпоменателна церемония за поляци, избити от Съветския съюз по време на Втората световна война.

По това време майката на близнаците е в болница и Ярослав остава да се грижи за нея. След смъртта на Лех той месеци наред крие от нея новината. До ден-днешен на обществени места той винаги е в черно, присъства на всички панихидите за своя брат и другите жертви.

Силната му привързаност към семейството и католическите традиции са част от посланието му към много поляци. Както и любовта му към всичко полско, включително традиционни ястия като пироги и бигос. За празниците той избира само полски дестинации.

Много преди да започнат да се занимават с политика, близнаците Качински привличат вниманието на публиката като филмови звезди в ролята си на палавници в детския филм „Двамата, дето откраднаха Луната“. Даже и тогава Ярослав Качински е мечтаел за власт. „Когато играх в този филм, бях на 12 години“, казва той пред вестник „Супер експрес“, „и вече исках да управлявам, да управлявам дълго“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.