Иранските „ястреби“ увеличават социалната си база

В Иран нараства разочарованието от „ядрената сделка“, сключена през 2015 г. От четири години броят на подкрепящите договора за пръв път спадна под 50 на сто – това сочи допитване, осъществено от Центъра за изследвания на международните отношения и сигурността в Мериленд съвместно с ИранПол. В Иран падат и рейтингите на президента, работил върху сделката. Експертните среди правят извода, че в страната набират сила симпатизантите на „ястребовата политика“.

Към днешна дата броят на иранците, одобряващи „ядреното споразумение“, е спаднал на 42 процента. През август 2015 г. при аналогични анкети на Центъра за изследвания на международните отношения и сигурността в Мериленд и консултантската компания ИранПол (IranPoll) този показател достигаше 85 на сто. Едва 12 процента от запитаните тази година казват, че решително подкрепят сделката. Близо 59 процента заявяват, че Иран трябва да се оттегли от Съвместния всеобхватен план за действия (СВПД) точно сега. Три четвърти от участниците смятат да подкрепят нови преговори със САЩ на многостранна основа, ако те се върнат в СВПД. А 51 на сто от иранците биха одобрили двустранни преговори със Съединените щати.

Командващият силите „Кудс“ от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР) Касем Солеймани е най-популярният човек в ръководството на Иран – 8 от всеки 10 запитани имат положително мнение за него. Както личи, иранците гледат с добро око и на оглавяващия съдебната система Ебрахим Раиси, изгубил изборите от 2017 г. срещу днешния президент Хасан Рохани. Две трети от иранците одобряват Раиси. На неговия фон самият Рохани губи позиции – положителна оценка му дават малко под половината анкетирани (42 на сто). Само 11 процента от иранците решително подкрепят своя президент, докато през 2015 г. така отговаряха над 60 на сто. Отслабват и позициите на един негов привърженик, външния министър Мохамад Джавад Зариф. Рейтингът му достига 67 на сто, но решителна подкрепа за него декларират едва 26 процента – срещу 56 на сто през 2015 г.

Рохани и Зариф са смятани за членове на условно реформаторския лагер. Ако погледнем социологическо проучване на същите изследователи от 2017 г., правено в контекста на президентските избори, става ясно, че хората са виждали в действащия лидер човек, способен да подобри отношенията на Иран с другите държави. Тогава учените свързваха тенденцията към постепенен спад в популярността му с безработицата в Ислямската република. Шестима от 10 запитани казваха, че тъкмо Рохани не успява да надвие проблема с работните места. През 2017 г. повечето участници (8 от всеки 10) заявяваха, че намаляването на безработицата трябва да е приоритет за президента през следващите четири години.

А в днешното проучване огромното мнозинство анкетирани подкрепят новата политика на правителството – постепенен отказ от редица ангажименти в рамките на СВПД и скъсване на споразумението – при положение че другите страни не положат усилия. Изследователите признават, че новата тактика на Техеран е по-популярна от тактиката на изчакване. Четвърт от запитаните наистина оценяват положително европейските усилия за създаване на канали за търговия с Иран, но според явното мнозинство тези опити всъщност остават само на хартия. Интерес буди и друг момент. Четирима от пет анкетирани твърдят, че дейността на КГИР, участващ във военните операции на Иран в чужбина, като цяло е донесла на страната повече сигурност. Този показател е нараснал от месец май.

Допитването е било проведено по телефона през април, май, август и октомври. Статистическата грешка възлиза на 3,1 процента. Независимо че точността на подобни проучвания, в страни с общества от затворен тип, по принцип е повод за скептицизъм, те представляват известен интерес. Смята се, че анкетите в места като Иран са необходими, за да се схванат основните тенденции. Данните на Центъра за изследвания на международните отношения и сигурността в Мериленд, получени съвместно с ИранПол, са любопитни заради спада в подкрепата за СВПД и отказа от всяко ново споразумение, което САЩ биха желали да предложат като алтернатива на „ядрената сделка“ от 2015 г. Учудващ е и фактът, че най-голямо одобрение сред иранците сега получава Япония (70 на сто); следват Китай с 58 на сто и Русия с 57 процента.

Според вашингтонския Атлантически съвет (чиято дейност е призната за нежелана в Руската федерация, бел. на вестника), в резултатите прозират възгледите на иранското общество за някои политически фракции.

„Допитването изглежда наистина показва засилване на подкрепата за т. нар. привърженици на твърдата линия – заяви за „Независимия газета“ Барбара Слейвин, директор на инициативата „Бъдеще за Иран“ в Атлантическия съвет. – Нещо естествено, с оглед разочарованието от СВПД. Същевременно вдъхва надежди това, че мнозина иранци се обявяват за нови преговори със САЩ и на двустранна основа, и в многостранен формат, ако Америка отново подкрепи споразумението.“

Тя обръща внимание и на важна подробност от проучването – за запазване на членството на Иран в Договора за неразпространение на ядрените оръжия се изказват три четвърти от участниците. „Това означава, че Иран никога няма да може да разработи ядрени оръжия“, заключава Слейвин.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.