„Америка бяга“: Изтеглянето на американските войски от Сирия стана хаотично

Американски морски пехотинци в Сирия. Снимка: от тв екрана

Тълпата хвърляше картофи, които отскачаха от бронираните американски машини. „Какво стана с американците?“, изкрещя един мъж на английски на единствения американски войник, виждащ се в задната част на превозно средство. Войникът гледаше мълчаливо право напред, избягвайки проявата на гняв.

Това беше още едно унижение, придружаващо изтеглянето на САЩ, което беше осъществено през последните две седмици с повече бързане и сътресения, отколкото се очакваше – и което сега може да бъде частично отменено.

Хаосът се дължеше само частично на това, че издадената на 13 октомври заповед на президента Доналд Тръмп беше толкова ненадейна. Освен това изглеждаше, че е имало малко американска подготовка за справяне с последвалата инвазия от страна на Турция, макар че Анкара заплашваше с нея от месеци.

А когато нанесе своя удар, Турция удряше на по-широк фронт от очакваното в Североизточна Сирия и беше стряскащо агресивна, като изглежда се опитваше да отстрани войниците на САЩ от пътя си. Турски артилерийски огън и подкрепяни от Турция бойци се приближиха в опасна близост до три американски позиции, заявиха представители на САЩ и кюрдите.

Вчера конвоят на САЩ преминаваше по улица в населения предимно с кюрди град Камишли, явно насочвайки се извън Сирия, когато му се наложи да понесе проявата на гнева и недоволството на местните жители към американската армия, която някога беше един от най-близките им съюзници, а сега ги изоставяше.

„Америка бяга, като плъхове“, изкрещя на арабски към машините един мъж, показан на видеозапис, публикуван от кюрдската новинарска агенция.

Една бронирана машина, с американското знаме развяващо се отзад, се върна назад по улицата и се качи на тротоара, очевидно търсейки начин да заобиколи ядосаните мъже, които напредваха към нея, сочейки с пръсти във въздуха и крещейки обиди.

Сега цялата обосновка за изтеглянето, която Тръмп изложи – да изведе американските войски от Близкия изток и неговите „безкрайни войни“, е под съмнение.

Вместо да напуснат региона, изтеглящите се войски ще се разположат в съседен Ирак, за да се бият срещу групата Ислямска държава, за която мнозина предупреждават, че може да получи нов приток на сили от хаоса в Сирия. Някои американски сили все още са в Източна Сирия, помагайки на кюрдски бойци да защитават петролните находища. Министърът на отбраната Марк Еспър заяви вчера, че обсъжда да ги остави там.

Тръмп изненада дори разположените на място военни на собствената си страна, когато в телефонен разговор с турския президент Реджеп Тайип Ердоган прие да премести американските войници, работещи заедно с водените от кюрдите сили близо до границата. Три дни по-късно Турция започна своята офанзива с тежки бомбардировки по границата.

За американските войници не беше ясно докъде ще стигне турската офанзива, но им беше обещано, че няма да бъдат изложени на опасност. Очакваше се операцията да бъде насочена към сектор, намиращ се в центъра на границата, където САЩ и Турция се опитваха да изработят компромисно споразумение за „безопасна зона“.

Високопоставени представители на Пентагона заявиха неведнъж, че е имало честа комуникация с турците, за да се избегнат инциденти по суша или във въздуха. Но американски представител, запознат със ситуацията на терена заяви, че турските действия са били едностранни и потенциално „опасни за силите на коалицията и мирни граждани“. Той пожела анонимност, защото няма разрешение да дава информация на медиите.

Бързо стана ясно, че Турция е по-агресивна от очакваното. Два дни след началото на офанзивата, точно след 21 ч., турска артилерия стреля в близост до добре обозначен американски наблюдателен пункт на хълм край град Кобане, на 70 км западно от тази зона.

Турската армия заяви, че е отговаряла на кюрдски обстрел от позиция на около километър от поста. Тя каза, че е взела предпазни мерки, преди да стреля, за да предотврати вреди за американците и е спряла обстрела, след като е „получила информация“ от армията на САЩ.

Но американският представител постави това под съмнение, заявявайки, че американският пост е щял да види кюрдската стрелба и да бъда поставен в готовност.

Кобане беше сцена на първата голяма битка за прогонване на Ислямска държава през 2014 г., превръщайки се в символ на кюрдско-американското сътрудничество срещу екстремистите. Превземането на Кобане щеше да позволи на Турция да свърже контролираните от нея територии на запад с новозавладяните райони в изтока.

Пентгагонът потвърди инцидента и заяви, че е предупредил Турция да избягва действия, които могат да доведат до отбранителна реакция. Нямаше пострадали военни, но американците напуснаха поста.

„Те (турците) създадоха ефекта, който искаха. Тази вечер ние се изтеглихме от там“, съобщи американският представител пред АП в смс.

Два дни по-късно Тръмп нареди на всички военни да напуснат Сирия. Еспър заяви пред предаване на Си Би Ес, че „през последните 24 часа научихме, че те вероятно имат намерение да разширят своето нападения по-на юг и на запад, отколкото беше първоначално планирано“.

В същото време кюрдите обявиха, че са постигнали споразумение с Русия сирийските правителствени сили да се разположат в граничните райони, за да ги защитят срещу турската офанзива.

Закратко войските на САЩ изглежда спряха. Те изчакаха в станалия обект на активни сблъсъци град Манбидж и в стратегическия град Кобане, докато не пристигнаха подкрепяните от Русия сирийски сили. Това беше очевиден ход за спиране на турската експанзия.

След това подкрепяните от Турция сирийски милиции стигнаха прекалено близко. Те се разположиха на голяма магистрала, издигайки контролни постове и спирайки превозни средства, включително кола с кюрдски политик, когото бойците убиха, както се вижда на придобил широка известност видеозапис.

Движейки се бързо в предоставени от Турция бронирани машини, бойците се придвижиха към град Айн Иса, близо до магистралата, който беше административен център на кюрдските сили и където САЩ имаха значително присъствие. Американският представител заяви, че приближаването им е означавало, че американските войски там не са можели да се движат безпрепятствено или да поддържат комуникационни линии с кюрдските си партньори.

„Ситуацията на терен се влошава бързо“, съобщи представителят. Час по-късно той потвърди, че войските на САЩ са се изтеглили от една от американските бази.

След това се стигна до още един драматичен контакт с турските сили.

Някои американски войски бяха започнали да напуснат Лафарж, изоставен циментов завод, където се намираше голяма база на коалиционните и кюрдските бойци, на около 50 км южно от Кобане, според представител на водените от кюрди Сирийски демократични сили и Сирийския център за наблюдение на правата на човека, организация наблюдаваща военните действия.

Това станало известно, карайки подкрепяните от Турция бойци да се приближат към обекта. Американският представител съобщи пред АП, че бойците „дойдоха много близо“ до базата и „изложиха на непосредствен риск силите на САЩ на терена“.

Американците изпратиха самолети, прелитащи над района като „демонстрация на сила“ и се свързаха с турската армия, за да протестират, съобщи представител на САЩ. След това силите на САЩ напуснаха Лафарж. Сирийските кюрдски бойци се сблъскаха с приближаващите се подкрепяни от Турция бойци, но бяха уязвими поради разположението му в пустинята, така че отстъпиха, заяви представителят на СДС. Той съобщи това при условие анонимността му да бъде запазена.

На следващия ден американски военен самолет нанесе удар по част от Лафарж, в която се смяташе, че се намира склад за боеприпаси, за да унищожи запасите и да попречи на попадането им в чужди ръце. Коалицията обясни удара като рутинна мярка. Но представителят на СДС беше бесен. „Американците избягаха преди конфликта“, каза той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.