Историческата грешка на Макрон със Северна Македония и Албания

Владимир Путин и Реджеп Ердоган трябва да са щастливи, като виждат какво прави Европейският съюз

Еманюел Макрон. Снимка: официален сайт

Както много пъти досега, арогантната хърватска общественост дори не обърна внимание на неотдавнашното събитие, което разтърси така наречения „регион“. Разбира се, става дума за решението на Европейския съвет да не започва преговори за членство на Северна Македония и Албания. Решение, което дълбоко компрометира Европейския съюз като институция, на която може да се вярва колкото и на Доналд Тръмп, но и решение, което вкарва Хърватия в ужасно неудобно положение.

Защото, щем – не щем, Хърватия се намира в „региона“, а сътресенията, които могат да последват, след като псевдолибералът Еманюел Макрон, за да покаже, че влияе на европейската политика, погази всички обещания, дадени от ЕС на македонците и албанците, може би няма да се почувстват в Дания и Португалия, но тук ще се усетят със сигурност. Тепърва ще видим с каква сила.

Едно е сигурно, Европейският съюз се утвърди като неблагонадеждна общност, която погазва собствените си обещания. И нещо още по-лошо, с такива решения ЕС отваря вратите на региона за Русия, Турция и Китай, а може би и за нови войни. Всичко това можеше да се предотврати с просто решение за започване на преговори със Скопие и Тирана, но Макрон реши да забърка каша, която сега други ще трябва да сърбат.

Решението за начало на преговорите за членство не значи и членство, а на първо място има символично значение, за да се изрази признание за постигнатото и да се стимулира страната за дългия и напрегнат процес на присъединяване на държавите кандидати за ЕС. Изглежда, че и водещите европейски политици се срамуват. „Виновни сте не вие, а ние. Вие си свършихте работата, ние нашата – не“, каза на гражданите на Албания и Северна Македония председателят на Европейския съвет Доналд Туск.

„Аз мисля, че това е историческа грешка“, предупреди Жан-Клод Юнкер, който се сбогува с длъжността председател на Европейската комисия. И хърватският премиер Андрей Пленкович заяви, че е разочарован, защото „тези две страни са заслужили (започване на преговори) заради реформите, които са осъществили, и заради критериите, които постави Европейската комисия, а те изпълниха“.

Това, за което говорят Юнкер, Туск и Пленкович, се свежда до факта, че македонците се съгласиха да променят дори името на държавата си, за да успокоят гърците и да изпълнят условието, поставено от Брюксел. При това те постигнаха консенсус с албанците, а правителството на Зоран Заев разчиства корупционните афери на неговия предшественик Никола Груевски. В двете държави, стъпка по стъпка, започват да се приемат стандартите, които важат в Европейския съюз. А накрая те получават от Европа ритник отзад.

Владимир Путин и Реджеп Ердоган трябва да са щастливи, като виждат какво прави Европейският съюз. Защото отхвърлянето на Македония и Албания същевременно е послание към Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Косово, че са нежелани. Това е легитимно, но какви ще бъдат последиците? „Ако Европа не ни иска, има кой да ни пожелае“, ще отговорят балканските съседи на Хърватия. Защо Сърбия да не продължи да внася руско оръжие и да позволява китайски инвестиции, а пътьом да докарва отношенията си с Косово до ръба на конфликт?

Кой може да попречи на още по-здравото свързване на Република Сръбска и Сърбия или на Албания и Косово, както и на дезинтеграцията на Македония и Босна и Херцеговина? При такива обстоятелства, защо бошняците (босненските мюсюлмани) да не хукнат в обятията на Турция, а Драган Чович да не тръгне да обновява Херцег-Босна? И ето ви беля, а може би и повторение на събитията от 90-те години.

Някои от тези държави са съседи на Хърватия, а други са отдалечени на няколкостотин километра. Ако става въпрос за Украйна, Полша и балтийските страни, това е част от европейския континент, чиито проблеми не са хърватска грижа. А последиците на глупавото решение на Европейския съюз за Северна Македония и Албания ще бъдат гаден проблем за Хърватия.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.