Защо българските вестници манипулират какво точно подписа България с Путин?

Разлистваш вестниците, четеш за посещението на Путин и подписаните договори и все повече се объркваш.

“Труд”: “50 на 50” с Русия, Путин отстъпи за “Южен поток”;
“24 часа”: “Путин отстъпи малко”;
“Стандарт”: “Измъкнахме реми с Русия”.

Същевременно руският в. “Комсомолская правда” по същия повод написа: “Владимир Путин печели България от САЩ”.
Онлайн изданието „Правда.ру“ пише: “Троен удар за Путин в София, Европа никога няма да се отърве от газовата зависимост от Русия”.
В. „Комерсант“: „Руската делегация пристигна в София сякаш за да изкупи нацяло България. В преговорите за „Южен поток“ Москва не е направила никакви по-сериозни отстъпки, въпреки че Първанов явно е на друго мнение“. А в материал на американската агенция “Асошиейтед прес” се казва, че това е победа на Путин в София, удар по конкуретния газопровод “Набуко” и закопаване на надеждите на ЕС да намали нарастващата си зависимост от Русия.
Подобен коментар има и в “Шпигел”, извадки от който бяха пуснати в “Труд”, но това се обяснява по-скоро като реверанс към немските издатели на вестника, отколкото като стремеж към представяне на различни мнения.

Получава се така – като четеш уж най-сериозните или най-влиятелни български вестници, картината на подписаните в София споразумения с Русия е изкривена и напомня времената на соц-пропагандата.
Те представят подписването като отстъпка на Русия и Путин, докато руските и западните медии говорят за неговата победа.

И в. “Сега” (издаван у нас от фирма на “Газпром”), и в. “Новинар” представиха изкривено картината за споразуменията с Русия – все едно, че се е случило нещо много хубаво, без негативните коментари. Добре че има интернет агенции, някои други вестници като “Дневник”, “Телеграф”, “Експрес”, в които се прокрадваха не толкова розови представи за посещението на Путин в България. “Дневник” и “Капитал” дори оценяват откровено негативно еуфорията по възраждащата се българо-руска дружба.

България има проблем. Мнозинството българи не могат да научат какво се е случило в собствената им страна и със собствената им страна. Основните медии са едностранчиви, манипулативни, обвързани с властта и пригласят на телешкия възторг на президента Първанов по повод срещата с Путин: “Ударихме голям шлем”.

Казват, че няма по-важен инструмент на демокрацията от свободните и активни медии. Очевидно у нас демокрацията е болна. Вместо седмици и месеци преди посещението на Путин да обяснят в детайли какъв е проблемът с АЕЦ, с газопровода, с петролопровода, вестниците служат като микрофони на властта.