Д-р Вяра Джонгова: Водила съм раждане на 11-годишно момиче

Доктор Вяра Джонгова е акушер-гинеколог с 20-годишен стаж – един от многото празнуващи днес Бабин ден медицински работници. От 13 години е на частна практика в Медицински център „Лора“.

– Как празнувате Бабин ден?

– Първото, с което искам да започна, е датата 21 януари. Винаги Бабин ден се е празнувал на 21 януари и нямам обяснение, защо някой иска да го премести на 8 януари. Никой от нашата гилдия не празнува на 8 януари. Бабин ден е празник, създаден съвсем спонтанно за благодарност на бабите-акушерки помогнали на жените да родят своите деца живи и здрави, самите те да бъдат в добро здраве. Така че това в никакъв случай не е църковен празник, за да се налага да се променя датата по църковния календар. Това си е народен обичай, който се празнува на 21 януари.
Все още се опитваме да запазим ритуала на този празник. Най-важният ритуал е миенето на ръце. В болниците се правят много тържествени ритуали, на които се събират всички работещи, идват и родилките, които са родили през изминалата година и искат да уважат лекарите и акушерките. По време на ритуала най-възрастната, най-опитната акушерка си измива ръцете в медно менче с осветена вода. След това ръцете не се бършат, а се разпръскват капките от водата и се нарича: „Да е плодородна годината, да е благодатна, да има много бебета, да са здрави те и майките им“.
Това е обичаят, който се е запазил и е еднакъв в цяла България. Иначе има други ритуали, които се отличават, в зависимост от района. В някои места акушерките приемат гости през целия ден, обикновено родилки, родили в предходната година.

– Има ли промяна в раждащите жени от преди 10-15 години?

– Най-хубавата промяна е, че жените започнаха да раждат. Увеличиха се ражданията, слава богу, за съжаление още не можем да надхвърлим бройката на абортите, но все повече жени раждат не само по едно дете. Забелязва се, макар и слаба тенденция, жените да раждат и трети деца – планирани и желани. Надеждата ни е да продължим и занапред.
В частната ми практика се срещам с жени, чиято бременност най-често е планирана. Но, знаете ли, има и такъв термин: непланирана, но желана бременност.

– Какви са митовете, свързани с раждането, които срещате често при пациентките ви?

– Напоследък информацията идва най-вече от Интернет, бременните много се интересуват, много четат. Но форумите (най-вече) са нож с две остриета, защото там не пишат професионалисти – никой от нас няма време да седне и да обяснява на пациентките си в Интернет. А жените, които пишат във форумите, пречупват през собствените си възприятия акта на раждането, в резултат на което пишат понякога безумни глупости. Влязох веднъж в един от форумите и попаднах на следното: „Моля ви помогнете ми, предстои ми второ раждане, много ме е страх от епизиотомията“. Епизиотомия е разрязването на входа на влагалището при раждането, за да се предпази майката от тежки разкъсвания, които не могат да се възстановят след това анатомично. Това се прави с упойка, не се усеща от жената, след това се зашива съвсем физиологично, за да няма усложнения.
На тази молба за помощ имаше отговор, който гласеше: „В никакъв случай няма да позволяваш да те „цепят“, това е много опасно и вредно.“ Което няма нищо общо с истината. Едно неправилно разкъсване може да бъде толкова тежко, че да бъде дори с непредвидими последици.

А че има много митове сред бременните жени – спор няма. Най-големият мит е колко ужасно преживяване е раждането, колко много боли и колко е отвратително. Истината е, че ако беше така нямаше да има човешка раса.
Всяка жена се страхува от раждането. Няма жена, която да роди без болка, но много е важна нагласата на самата жена преди раждането. Когато тя е позитивно настроена, когато тя влиза в родилното отделение с ясната мисъл, че ражда собственото си дете, тази болка не се усеща, а и бързо се забравя. Това че боли – боли, никой не го отрича. Но така или иначе ние – лекарите, се опитваме да намаляваме болката. Но най-важна е нагласата на жената, която влиза да ражда детето си.

– Имали ли сте крайни случаи на стресирани родилки?

– Има, да. Както и има случаи, в които жените раждат децата си с усмивка.
Другото, което е – колкото по-млада ражда една жена, толкова по-малко знае какво я очаква и повече се страхува. И наистина е имало ситуации, които трудно се овладяват. Особено при тинейджърките – раждането е много трудно, както за тях, така и за персонала. Най-фрапантният ми случай беше с една пациентка, която всеки път идваше разплакана на консултациите, защото три приятелки, които четат форумите в Интернет, са й разказали много страшни неща. В крайна сметка се принудих да ангажирам мъжа й, който да прекрати тези контакти, за да бъде всичко наред. Така и стана.

– Коя е най-младата родилка във вашата практика?

– Имам подозрението, че съм лекарят изродил най-младата родилка в България. Въпреки че беше много отдавна – преди 10 ноември ’89-та година и тогава на тези неща не се даваше гласност, не сме се и сетили да говорим за това. Аз съм водила раждане на 11-годишно момиченце. Бабата на бебето беше на 29 години.
Става въпрос за ромче. В първия момент не повярвах на колко години е. То нямаше никакъв документ за самоличност и дойде майка му, която ни показа паспорта си – тогава децата се записваха в паспортите на родителите.
И днес забременяват тинейджърки, но да забременее 11-годишно дете – не съм чувала. Години след това се чу за 13-годишно момиче в Разград. Такава бременност е свързана с много рискове, независимо дали ще бъде прекъсната по желание или ще се роди това бебе. В ромската общност е традиционно обусловено, защото браковете при тях са много ранни и е често срещано 15-16 годишни момичета да раждат. Истината е обаче, че това е въпрос на здравна култура, която трябва да бъде определена като здравна стратегия – приоритет на държавата. Едно момиченце получава здравното си образование от семейната среда, но след това трябва да се включи активно училището.
Аз не говоря само за ромската общност. Имам две дъщери – малката е на 14 години, и до този момент не съм чула в нито едно от училищата, в които тя е учила, да имат часове, в които да се говори за това.
Имала съм пациентка, която ме е питала: „Имам дъщеря на 14 години, време ли е да я доведа на преглед?“ В този случай давам книжки за четене, за щастие има вече такива, които обясняват подробно какви промени настават в организма с израстването.

– Каква е разликата в това да родиш преди и след 1989-а година?

– Преди ’89-а година жената ходеше на консултация в районната поликлиника, на строго определено място, нямаше избор. Раждаше се по район, без право на избор – при когото се паднеш. Хубавото сега е, че жената има право на избор – на женска консултация, на лекар, който им води раждането, на болница, в която да се случи. Това създава по-голям комфорт и спокойствие. Когато познаваш мястото и екипа, отпада голяма част от страховете.
Истина е, че жените много ги е страх да не им се карат. Срещала съм го като аргумент: „Ама нали няма да ми се карате?“ Разбра се, че никой няма да се кара. Друг е въпросът, че в един момент, точно когато настъпи най-критичната ситуация в едно раждане- малко преди да се роди бебето, някои жени до такава степен се паникьосват, че не чуват. Тогава се налага да се повиши глас. Когато аз раждах, на мен ми е бил повишаван глас, защото аз просто не чувах нормалния тембър. Но това не е каране.

– Кога няма да има разлика между частния акушеро-гинекологичен център и държавната болница?

– Трудно ми е да кажа. Но разлика има и тя е най-вече във възможността за общуване с пациента. В един кабинет, в който работи лекар, ограничен от Здравната каса в 20-минутен преглед, не може да се осъществи пълноценно общуването с пациента, жената не може да си зададе въпросите. Работата на лекарите в частните центрове е насочена конкретно към пациента – ние имаме време да обясним, да поговорим. Eдна женска консултация може да протече 15 минути, може 45, зависи какви въпроси има жената. Често те идват с мъжете си, които също задават въпроси, защото има татковци, които искат да присъстват на ражданията.

– Често ли татковците искат да присъстват на раждането?

– Случва се. Зависи от степента, до която е мотивиран мъжът, до каква степен двойката иска да изживее този момент заедно. То е психология, не е самоцел, защото мъжът трябва наистина да го иска. Ако има и най-малко колебание, по-добре да не присъства.
Има и жени, които казват: „Той иска, но аз – не, защото ще го мисля през цялото време.“ А ние нямаме реанимационни екипи за татковци (смее се). Така че присъствието на таткото трябва да е тристранно взето решение. Първо от жената, от самия татко и след това от лекаря, който ще води раждането.

– Имали ли сте пациентки, които са искали раждането им да бъде заснето?

– Имало е и е било заснемано. Това обаче напряга екипа. Имах случай – таткото до такава степен беше щастлив, еуфоричен, че аз непрекъснато го наблюдавах къде стои и какво снима. Това е още един фокус, в който трябва да натоварваш вниманието си.

– Това ли е най-ексцентричното искане от родилка?

– Аз лично не го приемам за ексцентрично, не бих казала, че ми пречи.
Винаги, когато се взима решение за нещо такова, обяснявам на двойката, че си запазвам правото да го прекратя, в зависимост от ситуацията. Приемам го като нормално желание от страна на бъдещите родители. Обикновено исканията не излизат от рамките на допустимото.

– А раждането във вода? То май не е много популярно у нас?

– Това не е нов метод и се практикува на Запад, определено обаче е нов за България. Има малък процент жени у нас, които искат да родят по този начин. Има вани в болница „Света София“. Това се смята за по-физиологично, защото бебето излиза от една водна среда, в друга. Друг е въпросът, че не всяко раждане може да бъде направено във вода.

– Раждащите чужденки различават ли се от българките?

– Да, или поне чуждите пациентки, идвали при мен. Прави ми впечатление, че те са медицински по-грамотни. Те се интересуват повече от физиологичните промени, които настъпват в организма по време на бременността, за механизма на раждането. Те не казват – аз искам това или онова, те питат. Питат за оперативното раждане и нормалното раждане – аргументите за и против. Те търсят изцяло медицинската информация, която да е важна за тях. Вярно е, че има и такива българки, които избягват клюкарската част от сайтовете. Темата е много обширна.
Накрая искам да поздравя акушер-гинеколозите, акушерките, неонатолозите, анестезиолозите и всички, които дават най-доброто от себе си да посрещнат новия живот. Желая им мнго здраве, много късмет, лични, професионални успехи, много здрави бебета и щастливи майки. Честит празник, колеги!