През „Лафройг”, „Лагавулин” и „Ардбег”с велосипед

Спиртоварната „Ардбег“ отдалеч. Снимка: Иван Бакалов

(Продължение – виж „Айла – островът на спиртоварните”)

Бел. ред. – Ако влизате в статията с мобилна версия на смартфон и през приложението на Фейсбук, вместо снимките надолу в текста, се появяват реклами. Ако искате да видите снимките към статията, влезте в сайта e-vestnik.bg през браузър.

От Порт Елън на изток покрай брега върви път, по който се стига до три спиртоварни – „Лафройг”, „Лагавулин” и „Ардбег”, добре известни на ценителите на малцово уски по света. Пътят до „Ардбег” няма и 5 км., там е и последната спирка на автобусите, които обикалят по два маршрута целия остров Айла. Трите спиртоварни са една след друга през километър.

Натам сме се запътили с мууншайнъра Миро, с колелата под наем, които взехме от островитянина с полско име в Порт Елън. На излизане от градчето срещу нас излезе автобус и шофьорът ни се смее и ни маха с ръка да минем от другата страна пътя – ние си караме в обратно движение на тукашното. После се оказа, че се возихме в неговия автобус, а на другия ден пак му излязохме на пътя пеш, пак от неправилната страна, той ни позна и ни се засмя, пак ни махна да минем от другата страна. Малък остров, опознават се бързо хората…

Но нататък успоредно край пътя започва пешеходна и велосипедна алея, отделена с един дувар от камъни, който продължава километри, чак до „Ардбег”. Да се чудиш, у нас някой ще си даде ли труда да прави дувар от камъни няколко километра, и то за да отдели пешеходна алея от път. Тръгваме по нея и сега започваме да оценяваме красотите на острова – отдясно е океанът, с надвесени разпокъсани облаци, нататък далеч се виждат бреговете на Шотландия, отстрани пасища и окосени ечемичени ниви, пасат овце навсякъде.

Бъчви в двора на спиртоварната „Ардбег“. Снимка: Иван Бакалов

Появява се горичка, тук е отклонението надолу към брега за първата спиртоварна – „Лафройг”. Подминаваме я, ще се върнем тук след 2 часа, за колкото сме си купили по интернет места в поредния тур за посетители. И трите спиртоварни са построени на самия бряг, при буря вълните ги пръскат. Продължаваме към „Ардбег”, накъдето сме се запътили най-напред. Край пътя има голямо хале на „Лафройг” от съвременни материали – модерна изба, не е от камък като старите. Но тези „изби” са с инсталации, контролирана влажност, температура, да създаде за за бъчвите нужните условия.

По алеята нататък се показват сградите на „Лагавулин”, на самия път,който тук минава по-близо до морето. На крайпътна табела пише на келтски и на английски: Lag a’Mhuilinn / Lagavulin, и подсказва откъде идва името на марката…

Спиртоварната „Ардбег“. Снимка: Иван Бакалов

След още около километър по алеята пристигаме до „Ардбег”. Отделеч се вижда голям меден казан, сложен на площадче пред спиртоварната, като паметник. Край нас пристигат няколко микробуси, таксита, а вътре в приемния център има бая народ. Въпреки това си намираме места в първия тур след половин час. Преди това сядаме в бара за по сандвич и искаме от барманката да ни сипе да опитаме по едно уиски от рафтовете зад нея. Тя ни налива два вида „Ардбег“ – „Corrivreckan” и „An Oa”. И като понечваме да си платим, отказва – почерпи на от името на „Ардбег”. После в магазина разбираме, че двата вида уиски, които ни наля, струват съответно 72 и 54 паунда бутилката. Абе, хубави хора тук.

Казан от спиртоварната „Ардбег“ е поставен като паметник в двора. Снимка: Иван Бакалов

Тръгваме на тур, той започва с обяснение от нашия гид, младо момиче, как се мели ечемикът, пък ферментатори, казани. Вече ни е до болка познато и леко досадно. Групата ни е от 10-ина души. Повечето изглеждат запознати, не задават много въпроси, с изключение на един французин, който пита с подробности, по-скоро да покаже колко знае за производството тук.
Тук казаните си работят, докато посетители минават на турове. „Ардбег” има само два казана по 17-18 хил. литра, а не четири като повечето спиртоварни. И капацитетът е 1,2 млн. литра годишно, около 9-10 пъти по-малко от „Гленфидих” или „Гленливет”.

Това е най-опушеното шотландско малцово уиски – някои видове „Ардбег” са с 55 ppm – части на милион – феноли в изсушения малц – така се мери степента на опушване. Любопитно, но опушването на малца в уиски „Ардбег” не се усеща толкова силно на вкус и аромат, колкото в „Лафройг” и „Лагавулин”, които са с по-малко съдържание на феноли – 35-40 части на милион.

Казаните на спиртоварната „Ардбег“. Снимка: Иван Бакалов

Впрочем, има едно уиски на спиртоварната „Бруклади” (пак на острова), което е рекордьор с три пъти повече съдържание на феноли в опушения малц, ама то е като изключение. „Ардбег” има особен плътен вкус, подобно на ликьорен, на някой много отлежал коняк или ром. И може да се пие с повече вода. Даже някои видове със силата на бъчвата „cask strength”, по около 55 градуса алкохол, могат да се разреждат дори едно към две вода и да запазват плътен вкус. Не е уиски за напиване. Като изпиеш 2-3 чаши, особено ако не е много разредено, усещането е малко все едно си преял с баклава. Добро е да пиеш по една чаша вечер. Както впрочем е добре да се пие малцово уиски въобще.

Производствени сгради на „Ардбег” стигат досами водата. На площадката са подредени празни бъчви, минава по някой работник, който въобще не обръщат внимание на любопитните посетители.

Спиртоварната „Лафройг“ е построена на крачки от вълните. Снимка: Иван Бакалов

Едва изчакваме да свърши обиколката и хукваме с колелата обратно по алеята към „Лафройг”, където турът ни започва след 15 минути. Изправяме се на педали, пътьом срещаме човека, кото ни даде велосипедите под наем да си прави крос по пешеходната алея. Той ни маха с вдигнат палец като се разминаваме. Стигаме навреме, излишно сме бързали. Хвърляме колелата край една пътека за пешеходци и връхлитаме в приемната. Младеж, който се оказва нашият гид, гледа нещо в компютъра и ми произнася името доста правилно. Като се убеждава, че ние сме последните в групата му, ни повежда по реда на обиколката.

Що за уиски е това „Лафройг” и защо е толкова популярно? Има си заклети почитатели, а онези, които само са го опитвали, са объркани – мирише особено, на лекарство. Рекламен слоган на марката, който изписват по рекламни чаши гласи: Tastes like Heaven. Smells like Hell (Вкусно е като рай. Мирише като ад). По време на сухия режим в САЩ някои са успели да продават това уиски като лекарство – само за спирт и алкохолни сиропи с медицински цели е имало изключение в закона.

Помещение за малциране на ечемика в „Лафройг“. Снимка: Иван Бакалов

Тук първо ни водят в помещение, където се малцира ечемик.То е празно, и тук са в лятна профилактика. Само един инструмент като лопата, с която се разравя и събира малцът е изправен в единия край, с една малка купчинка ечемик. Тук малцират по класически метод, ечемикът се кисне във вода, после се разстила върху пода в това помещение, което е затоплено до нужната температура. След като покълне ечемикът се събира и пресипва в друго помещение, под което в пещ гори торф и пушекът прониква през пропускливия под, който е нещо като гъста метална решетка. Тук мирише на торф и пушек, в които се долавя ароматът в уиски „Лафройг”.

Казаните за дестилация на „Лафройг“. Снимка: Иван Бакалов

Впрочем, тук работят с малц, приготвен в малцерая край Порт Елън, а това неголямо помещение по-рядко го използват за малциране и изглежда го държат за разкош, предимно да го показват на посетителите.

Слизаме долу до пещта, където има и купчина торф, от най-черния, най-миризливия. Торфът оттук и оттам из Шотландия не е един и същ.

(Следва)

В избата на „Лафройг“. Снимка: Иван Бакалов

Бел. ред. – Ако влизате в статията с мобилна версия на смартфон и през приложението на Фейсбук, вместо снимките надолу в текста, се появяват реклами. Ако искате да видите снимките към статията, влезте в сайта e-vestnik.bg през браузър.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.