Ще донесат ли изборите изход от задънената улица с Брекзит?

Брекзит. Илюстрация: Мастър инвестор

Най-накрая в британската политика ледът се разчупи. След три години на безизходица по въпроса за Брекзит изборите могат да посочат изход от задънената улица. Или просто да затвърдят сегашната ситуация, при която Обединеното кралство е принудено да бъде с единия крак извън ЕС, а с другия вътре.

Официалната кампания за изборите на 12 декември дори още не беше започнала, когато вчера премиерът консерватор Борис Джонсън и водачът на Лейбъристката партия Джереми Корбин влязоха в словесен двубой в Камарата на общините, в който всъщност представиха основните си тези преди изборите, на които доминиращ ще е Брекзит.

Джонсън заяви, че неговият опонент от левицата ще подложи страната на вечни „колебания и отлагания“ на излизането от ЕС, а Корбин обвини премиера, че след Брекзит възнамерява да ограничи правата на работещите и да разпродава британското здравеопазване.

Това надприказване се разигра само ден след като Камарата на общините одобри произвеждането на предсрочни избори – следващите редовни избори трябваше да са през 2022 г.

Макар Консервативната партия на Джонсън да има сериозна преднина в повечето социологически проучвания, според анализатори тези избори са непредсказуеми, защото Брекзит е тема, при която нагласите на хората не зависят от лоялността им към една или друга партия. За много от избирателите това дали са за оставане, или за излизане от ЕС е много по-важно от това коя партия харесват.

Консерваторите ще се борят за избиратели с Партията на Брекзит на Найджъл Фараж, която иска излизане от ЕС без никакво споразумение за бъдещите отношения. Центристката Либералдемократическа партия, която иска да отмени Брекзит, се опитва да привлече проевропейските привърженици на торите и лейбъристите в големите градове на Великобритания и либералните университетски градове.

„Британският електорат никога преди не е бил толкова непостоянен“, каза Ананд Менон, директор на мозъчния тръст „Обединеното кралство в променящата се Европа“ (UK in a Changing Europe). „Между 2010 и 2017 г. 49 процента от избирателите са сменили партията, за която гласуват. Така че виждаме каква неяснота цари в това отношение. Не сме сигурни и за избирателната активност през декември. Времето тогава студено ли ще бъде? Ще отидат ли хората да гласуват, при положение че се стъмва по-рано?“, заяви той.

Всички партии се опасяват, че може да пострадат и от умората на избирателите от темата Брекзит. Британците са отегчени и недоволни, че им се налага за трети път за последните три години да гласуват по някакъв важен въпрос – през 2016 г. беше референдумът за членството в ЕС, а през 2017 г. имаше предсрочни избори, предизвикани от предишния министър-председател Тереза Мей с цел да увеличи мнозинството на торите и да преговаря с ЕС от по-силни позиции. Вместо това обаче партията загуби мнозинството си в парламента, а Мей не прокара споразумението си за Брекзит.

„Това се превърна в „Деня на мармота“, каза Патриша Шарман, привърженик на Брекзит, която от почти година стои пред парламента с плакат „Не ни предавайте“. Тя мислела, че днес, 31 октомври, датата, на която официално Великобритания трябваше да напусне ЕС, вече ще може да спре да идва пред парламента, защото Брекзит ще е факт. Но тази седмица ЕС отложи Брекзит за 31 януари поради политическия блокаж в Лондон. „Не може повече да стоим в това чистилище“, каза Шарман.

Джонсън се надява да спечели гласовете на хора като Шарман, макар и да не изпълни обещанието си Великобритания да напусне ЕС на 31 октомври, „каквото ще да става“. В кампанията си той ще агитира като лидер, на когото парламентът постоянно е пречел да изпълни мисията си.

Джонсън сключи споразумение за развода, определящо при какви условия Великобритания ще напусне съюза, и то дори получи принципното одобрение на депутатите. Но го оттегли, след като парламентът поиска повече време, за да го проучи обстойно. Вчера Джонсън каза, че основният му приоритет е „да довърши Брекзит и да сложи край на колебанията и отлаганията“.

Лейбъристката партия се опитва да демонстрира единство, въпреки че в редиците й няма съгласие за Брекзит. След големи вътрешни борби сега партията е за произвеждане на нов референдум, на който да се реши дали се остане в съюза или не – но не обяви коя от двете позиции ще подкрепи.

Лявоцентристката политическа сила разчита на това, че избирателите искат да се говори за въпроси като здравеопазване, околна среда и социална политика – все сектори, за които години наред правителствата на торите орязваха финансирането, вместо да се водят нови и нови дебати за Брекзит.

Лейбъристите освен това смятат, че споразумението на Джонсън за Брекзит ще направи страната по-бедна, оценка, която подкрепят много икономисти. Вчера независимият мозъчен тръст Национален институт за социални и икономически изследвания заяви, че в сравнение с оставането в ЕС излизането при заложените в споразумението на премиера условия ще свие британската икономика в рамките на десетилетие с 3.5 процента.

Вчера Корбин каза, че Брекзит при условията на Джонсън ще доведе до „сделка за разпродажба в полза на Доналд Тръмп“, при която при бъдещите преговори за сключване на търговско споразумение цели сегменти от държавно финансираната британска здравна система ще бъдат продадени на американски доставчици на медицински услуги и фармацевтични компании.

Джонсън отвърна, че лейбъристите са непоследователни по отношение на Брекзит – „Един път напускаме, друг път оставаме, отказвате да приемете присъдата на хората, която те произнесоха на референдума за ЕС“, каза той.

Предсрочните избори изправят един срещу друг самоуверения привърженик на Брекзит Джонсън и Корбин, непоколебим социалист с архаични според опонентите му политики за национализация и повишаване на данъците за богатите.

Тим Бейл, професор по политология от Университета „Куин Мери“ в Лондон, отбеляза, че на изборите през 2017 г. Корбин се е представил много по-добре, отколкото социологическите изследвания са предричали. „Но трябва да направим уговорката, че този път той не е изправен срещу един от най-лошите агитатори на Консервативната партия в най-новата история – Тереза Мей. Изправен е срещу един от най-добрите, Борис Джонсън“, заяви Бейл.

Според него Джонсън е „звезда, знаменитост, която заслепява доста от избирателите, които – според мнозина – не виждат очевидните му грешки“. Те включват обидни изказвания от негова страна и продължаващо разследване за това давал ли е Джонсън като кмет на Лондон публични средства, предназначени за стартиращи компании, на своя приятелка.

Докато Великобритания се готви за изборите, часовникът отброява времето до новия краен срок за Брекзит – 31 януари, датата, която ЕС одобри тази седмица. Ако след изборите през декември новият парламент отново е толкова поляризиран, колкото сегашният, тогава ще е възможен и вариантът за ново отлагане на Брекзит – и четвърто поред отиване до урните на цяла Великобритания за последните четири години.

„Получи ли мнозинство Джонсън, напускаме ЕС“, каза Бейл. „Ако обаче отново се окажем с парламент, в който няма ясно мнозинство, според мен единственият вариант да излезем от тази ситуация ще бъде втори референдум. Макар и депутатите да не горят от възторг, когато стане дума за тази идея, мисля си, че няма да има друг начин да се излезе от задънената улица“, добави той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.