Битката на Русия с Британския съвет
Безсмислената и безпощадна борба на руските власти с Британския съвет едва ли е първото приложение на теорията и практиката на Студената война срещу собствените граждани. През 30-те години на миналия век – ако някой е забравил – тази практика стана една от фиктивните причини за масови политически репресии в Съветския съюз.
Преследването на Британския съвет се основава на банално желание за мъст. Тази културно-образователна организация (даже кремълските поръчители на приказките за британски “шпионски камъни” засега не откриха нито един шпионин) просто попадна под замахналата ръка на руските власти, които решиха да отмъстят за позицията на британското правосъдие по случая с бившия офицер от КГБ Александър Литвиненко. Твърденията, че работата на Британския съвет в Русия е противозаконна, са цинични и лъжливи не защото почти 15 години – в това число и седем години при управлението на Путин – никой в Кремъл не беше забелязал никаква “противозаконност”. Цинични са защото именно руската страна едностранно прекрати преговорите за определяне на правния статут на тази организация. Т.е. именно Москва не иска Британският съвет да работи в Русия на “законно” основание.
Не по-малко абсурдни са обвиненията, отправени към Великобритания, че има колониални маниери или приказките, че британците също не биха позволили “просто така” да бъдат открити филиали на някакъв руски чуждестранен център. Разбира се, желаещите да изучават руски език във Великобритания са неизмеримо по-малко, отколкото английски в Русия. От това съотношение произлиза обективната роля на тези два еднакво велики езика в живота на съвременната човешка цивилизация. Но ако трябва да сравняваме положението от гледна точка на културната експанзия, то точно руснаците провеждат в Лондон всяка година икономически форуми, а не англичаните в Москва. А коледните и новогодишните фестивали на руската култура “Руска зима” се организират всяка година в центъра на Лондон, а не фестивали “Английска зима” – в центъра на Москва. Точно руски компании се стремят да пласират свои акции на Лондонската борса, а не британски – на руските. Точно представители на руския „светски елит“ постоянно обсаждат Лондон и Великобритания, а не британските – Русия. Точно децата на руските чиновници и бизнесмени учат и живеят в Англия, а не английските – в нашата страна.
И в желанието на руснаците да учат английски език няма нищо лошо, както и да пътуват в забележителната страна Великобритания, а който има възможност – и да живее и учи там. Това е нормално и естествено желание.
А да преследваш съотечествениците си защото работят в хуманитарна организация, каквато се явява Британският съвет, е ненормално и противоестествено.
Освен това, интимните “профилактични” разговори със сътрудниците на Британския съвет в Русия в името на спасението им от “възможни провокации”, за които съобщи Центърът за връзки с обществеността на Федералната служба за безопасност, по същество силно напомнят борбата на тази организация в съветските времена срещу контактите на населението с чужденците. Пътят от тези беседи до насрочването на наказателни дела срещу мними “британски шпиони”, които са се “осмелили” да работят за Британския съвет, е много по-къс, отколкото изглежда.
Откровено конфронтационната политическа риторика на руските власти по отношение на западния свят не може безкрайно да остава просто набор от думи. Представителите на нашата власт, разбира се, няма изведнъж да започнат да се отказват, заедно с децата си, да ползват всичките блага на западната цивилизация и култура, докато не стигнат до сметките си в западните банки и недвижимата собственост в “страните-врагове”. Но пък са готови да водят война с “вредното влияние на Запада” върху собствените граждани в най-отвратителния стил на Совдепия (Русия от 1917 до 1991 година). Може би от страх, че ако опознаят отблизо британската култура и британския начин на живот, руските граждани ще се опитат да разберат от властта защо в Русия по тези стандарти живее само тази власт и близките до нея. А след това и ще искат да сменят властта с “мръсни” западноевропейски способи – с помощта на честни избори.
Кремъл винаги е използвал риториката на Студената война за вътрешнополитически цели. По-добре е да храниш народа с приказки за външни врагове и за растящото величие на собствената страна, а, който има възможност, пак ще си купи автомобил, произведен в чужбина. А народът трябва да помни: всичките ни относителни икономически успехи идват не от световните цени на енергийните ресурси, а от мъдростта на вождовете ни (които сега, видимо, са двама).
А всички проблеми произлизат от външните врагове. Но външните врагове не могат да нямат сътрудници вътре в страната, нали така? Опозицията на Кремъл или руските сътрудници на Британския съвет – не е ли все едно? Това е просто зрънце неистина в море от лъжи. Така че руското население само трябва да се замисли струва ли си Русия да поддържа такъв външнополитически курс. Та той няма да удари по “вражеските страни”, а по приличните цивилизовани руснаци, които искат да са пълноценни граждани на света. Или просто по хората, които работят за чуждестранни компании и организации, което в съвременния свят е общоприето и напълно нормално.