В контекста на джоджена… Поколение, което не е съвсем в ред с главата…
– Има ли значение как се редят продуктите, в контекста на моцарелата и босилека го казвам… – с този въпрос рошава мома интервюира човек, който прави пица. БНТ.
Не си измислям, действителността е по-фантасмагорична от моето въображение….
В контекста на джоджънъ да питам – бе няма ли грамотни хора на тази българска земя, да ги цаните за репортери и журналисти? То, верно, пътеводна звезда дълго ни беше Цвъ и неговите речи, ама се пак….
Да ви кажа, тия дни ми се струва, че поколението, което създадохме, не е съвсем в ред с главата. Нямат против камери да ги снимат непрекъснато, щото това било създавало сигурност…
Мислите им са все по-късички и мънички и глупавички, не ядат, не пият и не пушат, за да може поне 100 години да се фръцкат насам-натам и да ги снимат ли снимат камери навсякъде…
И да пращат на Николаев&Ади клипчета със сгафили сънародници. ОФ-ето ги поздравява пред строя. С’я са Гражданско общество, че Отечествен фронт и ДС са архаизми и комунизъми.
Следващото поколение ще се радват на още по-голям разкош по всичко личи – има предложение от фармацевтичната промишленост да ги снимат как и какво акат, че да им помогнат, ако консистенцията не е съвсем в ред;
Едно време беше лесно – станеш рошав, па се почешеш, бръкнеш си в носа, пръцнеш… и т. н.
Отиваш на работа, в рейса можеш безнаказано да настъпиш някой, който не ти е симпатичен, пък като стигнеш на работа да покажеш среден пръст на шефа си, като излезе от стаята… Пък да извадиш една кръстословица и цял ден да си решаваш…
Можеше спокойно да си си дебел и само близките ти да се радват на разкоша на твоята плът. Да ядеш баклава и сиропът да се стича по брадичката ти, без Николаев и Ади да те покажат сутринта за назидание, че си проз…
Даже можеше да си изневеряваш спокойно. С’я не можеш да седнеш в ресторант с любовница, че, я е влязъл крадец, да свие нещо, я собственикът пуска клипЪ (както казват рошавите репортерки) и да цъфнеш сутринта рано в сутрешните блокове, на закуска, да те види жената и да ти сговни живота. И после що имало домашно насилие…
Нали проследихте филмовия разказ?! Камера-ресторант-любовница- крадец-сутрешен блок-сълзи, крясъци-два шамара…
И кръгът се затваря – пак си в сутрешния блок, тоя път като насилник…
Бе въобще…
––
Седят си двама чиновници на бюрата, омърлушени. По едно време единият едвам казва:
– По една ракия?
Другият дига развълнувано поглед от кръстословицата:
– В понеделник сутринта? В 9? В службата? Можеее…..