Копринка Червенкова: …Да не свърши с репликата „Демокрацията е едно недоносче”…
30 години след 10 ноември и думите на Живков „Социализмът е едно недоносче”
Копринка Червенкова е журналист, главен редактор на в. „Култура” (превърнал се от една година във в. „К”). Тя е една от 12-те поканени на историческата закуска с френския президент Франсоа Митеран през януари 1989 г. в София, като преследвана от режима на Живков. Завършила е френската гимназия в София. Преди 1989 г. е работила във в. „Народна култура“, откъдето е уволнена, след като става член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, и впоследствие е изключена от БКП.
– Минаха 30 години от 10 ноември. Като че ли имаше големи надежди тогава, а повечето хора са разочаровани. Каква е, според вас, равносметката?
– Прието е, че след Освобождението настъпва Третото българско царство. А с републиките какво да правим? На този въпрос никой не отговаря. След 1944 г. започва времето на Първата република, а след 1989 г. идва Втората република. От 30 години живеем в общество, подредено по съвършено различен начин. Стъпило на други принципи, с друга Конституция, структурирано по друг начин. И търсейки аналогията с Първата република, съм склонна да предположа, че Втората република все още не се е реализирала докрай, не е изпълнила задачата си. Какво беше положението на трийсетата година от Първата република? Какво ставаше тогава? Не знам колко души имат спомен, аз обаче помня… Беше 1974 година. И нищо особено не ставаше. Пълна тишина цареше. Вече затихваха големите турбуленции след промяната на режима и всеки се наместваше някъде по социалните етажи, опитваше се да си подреди живота. В момента се случва същото. Има, разбира се, движения, вълнения, бунтове, ако щете, но радикални промени няма да се случат. Защото и бунтовете са за пари, не за нов тип общество. Затова си мисля, че трябва още време. Трябва да узрее това общество, да изживее докрай тази Втора република. Тя не е изконсумирана още.
– Какво толкова трябва да се промени – сегашната конституция гарантира демокрация, разделение на властите, независимостта им, правата и т. н. Ако има проблеми, те са в нарушаването й и в законите, а не в нея?
– Да, формално има всичко в конституцията, абсолютно всичко. Как я прилагаме, е друг въпрос. Конституцията не ни е виновна, че живеем по този начин.
– Същевременно много се приказва за нова конституция, пък нито една партия не поставя сериозно въпроса: дайте да изберем Велико народно събрание, което да приеме нова конституция или да направи важни поправки?
– Преди години Таня Дончева беше предложила да се свика Велико народно събрание, което, ако трябва, само три дни да съществува, колкото да реши, че оттук нататък обикновено Народно събрание ще може да променя конституцията, да приема нова със съответното квалифицирано мнозинство, въобще да решава всички проблеми, включително и този със статута на главния прокурор, който е непрекъснат повод за скандали… Никой обаче и не мисли за подобен ход. И може би в това има някакъв резон – сегашната конституция не е изконсумирана. Още не сме я „изяли” докрай. Има още какво да ни се случва. Дали хубаво или лошо, не знам. Подозирам, че ще е лошо, но ще трябва да го изтърпим.
– Това са законодателни въпроси. Обаче за тия 30 години има промяна в ценностите. Да не кажа по-лоша дума от промяна. Изгубиха стойност утвърдени имена, личности и професии, пък някакви спорни и неизвестни до вчера персони придобиха значение. Не знам как да се изразя.
– Промяна има, разбира се. Защото целият ни живот се хоризонтализира. Изчезна вертикалът в обществото. А в мига, в който изчезва вертикалът, изчезва авторитетът. Фалшив, истински, но авторитет! А сега всичко се случва в мрежите – там са вероятно новите авторитети. Аз обаче не ги следя, не присъствам в това нещо, което наричам социална ексхибиция.
– Тук се намесват и технологии, не само идеологически или естетически нагласи. Интернет, социални мрежи, станаха всекидневие години след края на комунизма. Това също е голяма промяна?
– Която се сведе до власт на тълпата, за съжаление. Феноменът е описан в едни хубави книги. Всичко е описано, дори това, което ще се случи. И то се случва. Предишният режим беше много рестриктивен, той потискаше човека и му определяше какъв да бъде. Когато падна тази рестрикция, човекът стана такъв, какъвто е. И в мнозинството си се оказа много прост. Примитив, който беше мачкан 45 години. И сега избухна, развихри се. Надеждата ми е, че когато мине еуфорията от тази споходила ни „свобода”, вертикалът може и да се възстанови, знам ли…
– Има още нещо – България през 1944 е била три четвърти селско население, а през 1989 г. беше три четвърти градско. С всички произтичащи от това отрицателни и положителни страни.
– Иван Радоев наричаше тези хора мигранти. Бивши селяни, мигрирали в града, които продължаваха да си събуват обувките пред вратата. Както калеврите си ги събуваха на прага на село. И сега има блокове, в които ще видиш обувки по стълбищата. Манталитетът е неизкореним. В държавата винаги е имало малко градско население. Много малко. Част от него, за съжаление, е смачкано след 1944 г. Пречупено. Гръбнакът му е счупен. И това си личи по техните наследници сега.
– Все пак, влизайки в града, се образоват доста големи маси.
– Да, образоват се, но го докарват само до някакво лустро. Дълбинният манталитет не е променен. Трябва да мине много време.
– Както има един анекдот, че интелигенция означава да имаш три висши образования – на дядо ти, на баща ти и твоето?
– Нещо като английската ливада, дето трябва да се коси 200 години.
– Състоянието ни като държава и като живот не е добро, а някои още сочат за причина комунизма. 30 години не са ли достатъчно дълъг период след края на комунизма?
– Какъв комунизъм, това са глупости. Никакъв комунизъм никога не е имало. Имало е нещо, наричано първоначално диктатура на пролетариата, което бързо се е трансформирало в диктаторски режим. Първо в една държава – бившия СССР, а след Втората световна война – и в трофейните му територии. А идеологическите рестрикции, диктаторските игри, уж атрибути на онзи режим, наблюдаваме и днес – най-вече в медиите. Какво се случва в националната телевизия, какво се случи в националното радио… Националните медии вече са завзети. В телевизията Емил Кошлуков „въвежда” ред. И го въвежда доста успешно, не така дърварски като онова недоразумение от радиото, което на всичко отгоре се оказа и глупаво. Това е. Няма особени разлики с предишния режим. Тоест, Втората република не е изпълнила още всичките си задачи. Не съм много наясно какви са те. Знам само, че има още задачи за изпълняване… Първата република приключи, според мен, с констатацията на Тодор Живков, че „социализмът е едно недоносче”. Това беше краят на Първата република. Много се надявам Втората република да не свърши с репликата, че „демокрацията е едно недоносче”. Не бих искала така да стане (смее се).
–
Интервюто е откъс от по-голям разговор с Копринка Червенкова за закуската с Митеран и времето, когато „изключваха от партията“ – от специалния брой на списание „Биограф“ – History Special – за 30 години от 10 ноември, падането на стената и Живков