Да правиш блог на фронтовата линия
Майкъл Йон не е журналист, а в началото не е бил сигурен и дали е блогър. Бил е с униформа, но не и в реална битка и искал положението да остане такова. Отишъл в Ирак с намерението да стои около месец, за да може след това да пише от вкъщи за войната.
Както обикновено, плановете се разминават с действителността. От три години Йон е в Ирак, откъдето постоянно публикува текстове и снимки от фронтовата линия в блога си. Според американските военни това го прави най-дълго задържалия се журналист в реални бойни условия в Ирак. По него са стреляли и хвърляли бомби, а самият той е виждал смъртта на стотици хора – бойци и цивилни, възрастни и деца, мъже и жени.
„Най-лесното нещо на света е да пишеш за дадена битка, защото тя сама по себе си е драматична“, казва Йон – здрав 43-годишен мъж със суров вид, който е бил в специалните части преди около 20 години. Настоява, че все още не знае как се прави журналистика по правилата на занаята. Въпреки това, макар и неохотно, признава, че е станал журналист.
Описанията му от фронтовата линия почти винаги са изключително детайлни и увлекателни. Това естествено кара страшно много хора да четат блога му, включително журналистите, следящи войната в Ирак. Една от снимките на Йон – как американски войник е гушнал ранено при атентат иракско момиче – се появи в списание „Тайм“ и беше поставена от читателите сред снимките на годината.
Въпреки всичко това Йон не сътрудничи на никакви организации, медиите не му дават пари за хилядите репортажи и снимки, които публикува на сайта си michaelyon-online.com . Скоро част от репортажите плюс интервюта със служещи в Ирак ще излязат в специална книга. Засега обаче Йон разчита само на финансовата помощ на читателите си, но отказва да каже точно каква е тя.
Както повечето блогъри, Майкъл Йон държи на собственото си мнение. Той смята, че САЩ имат мисия да стабилизират и демократизират Ирак и, че засега се справят успешно с това. Но Йон не говори с пренебрежение за хората, които са на противното мнение и не спестява притеснителните неща, които сам вижда.
Понякога той критикува американските войски, иракските им съюзници и дори политиците във Вашингтон. Наскоро Йон предупреди, че докато фокусът на САЩ е върху Ирак, в Афганистан нещата излизат извън контрол.
Така или иначе, оптимистичният поглед към войната прави Йон един от любимците на повечето американци, които подкрепят бойните действия. Други от същия лагер обаче обвиняват Йон , защото твърди, че Ирак е в състояние на гражданска война и, че критикува начина, по който американците се отнасят с военопленниците.
„В работата му има забележителна, неподправена непосредственост“, казва Джаки Лидън, репортер от Националното обществено радио, която също е работила в Ирак. „Йон не е като охраняваните и ползващи се с дипломатически протекции репортери, което му дава възможност да е максимално честен и дори да поставя под въпрос собствените си заключения.“
Интернет се оказва прекрасна среда за подобна „гражданска“ журналистика и разчупва представата за това откъде винаги идват новините. Малко хора обаче са толкова смели, че да работят в зона на военен конфликт. Трябва да се отбележи и, че Йон може да харчи малко пари на ден, но предварително е инвестирал сериозно в компютри, фотоапарати, телефони и бронежилетки.
Една от причините Йон да отиде в Ирак е била, че според него медиите представят по грешен начин случващото се там. И днес той продължава да критикува песимизма на много журналисти, но в същото време да хвали някои репортери за материалите им. Йон също така защитава медиите като цяло, обяснявайки колко трудно и опасно е да се отразява една война.
Така или иначе, Йон създаде собствена ниша, в която има много по-ценна информация от повечето блогове, а в същото време повече мнения, отколкото в репортажите на официалните медии. Наблюденията му са от първа ръка, а яснотата и скептицизмът им могат да засрамят много професионални журналисти.
„Видяхме мъжът да лежи с лица към земята, бос, в мръсната и мазна кал. Навсякъде около него имаше човешки екскременти.“ Така Йон описва през 2005 г. последствията от престрелка, която е наблюдавал. „Беше паднал във външната тоалетна, прострелян в корема, продължава репортажът. Мъжът посочи с пръст челото си – точно между очите. Застреляй ме, застреляй ме. Искам да умра.“
Полковник Стивън Туити, бригадният командир, с когото Йон е прекарал най-много време в Ирак, оценява високо работата му и казва, че често той поема същите рискове като войниците.
През първата година и половина живот на блога си Йон внимателно избягва темата дали войната в Ирак изобщо е трябвало да започва. Наскоро той призна, че все пак неохотно я е приел – заради твърденията, че Ирак има оръжия за масово поразяване. Днес той критикува много хора от военния бранш, но въпреки това всеки, който е чел блога му, знае, че Йон не иска да подкопава усилията на армията.
В интервю Йон казва, че още през 2004 г. е знаел, че американците губят войната и, че „нещата са по-зле от както ги описват“. Според него в началото военните не са се справяли нито с бойните действия, нито с пресата. „Срещнах много командири, които знаеха какво правят, но и много, които си нямаха понятие.“ Много малко от този песимизъм обаче, попада на страниците на блога, особено през първата година.
Йон е прекарал по-голямата част от живота си на път, потапяйки се в атмосферата на нови места. Има и издадена книга за детството си. Решил да види сам какво се случва в Ирак, след като трима от приятелите му загинали там през 2004 г. Военните видели книгата му и преценили, че е достатъчно подготвен да придружава бойна група.
С течение на войната, броят на блогърите и независимите журналисти в Ирак нарасна чувствително, за разлика от броя на представителите на големите медии. Като цяло, броят на акредитираните репортери падна от няколко хиляди до няколко десетки през последните месеци.
През 2005 и 2006 г. Йон минава през период на доста проблемни взаимоотношения с военното командване, което няколко пъти се опитва да му забрани да придружава бойни групи. Но оттогава насам нещата са се подобрили, а военните станават по-внимателни с Интернет журналистите. Според вечно оптимистично настроения Йон промяната е здравословна за Ирак и за него самия.
„Ако имаш лоши отношения с медиите, това значи, че не знаеш как да потушиш въстание, казва той. Днес военните вече се справят много добре с всичко това.