Революцията на шушумигите, или как отбелязват 10 ноември в село Грънци
“Демокрацията си е същата утопия като комунизма, но поне по-хубаво мирише”
Предупредителен надпис, окачен край сметището в Суходол
Весела традиция имат невинните данъкоплатци в славното балканско село Грънци. Още от миналия век, всяка година на 10 ноември те си правят пищен карнавал. Защо точно на този ден е карнавалът, повечето грънчани съвсем чистосърдечно признават, че не знаят. Станала била навремето някаква си там революция точно на тази дата. За по-прегледно тукашните свойски я наричат Революцията на шушумигите. Ама защо точно революция и откъде накъде на шушумигите, никой вече не е в състояние да обясни.
Затова пък традицията с карнавала се е запазила и седмици преди събитието грънчани започват трескава подготовка и с такъв размах на фантазията, че дори в Рио де Жанейро благородно им завиждат на изобретателните костюми.
И ето идва денят. Карнавалното шествие може да започне.
Под звуците на позабравени маршове на преден план излизат Ръкопляскащите. Дълги, стегнати редици, дружно аплодират в захлас и с истинско, искрено, неподправено опиянение. Шляпат длани неуморно. По лицата грее необуздан оптимизъм, очите излъчват дръзновение.
Неочаквано маршът заглъхва и оркестърът подхваща валс. Свири като за последно. Сред Ръкопляскащите настъпва смут. Повечето объркват крачката, стига се до суматоха. Възникват спорове. Псувни. Тук-таме – юмруци. Едни искат още да маршируват. На останалите пък им се танцува.
Но постепенно нещата си отиват на мястото. Всяка група излъчва свои представители. Като цяло са избрани най-старателно ръкопляскалите. Отнякъде се появява Кръглата маса. Нататък, който иска да танцува, който не иска – нека още си марширува. Кръглата маса ще остане докато трае шествието. Един вид – за назидание. Да облагородява Прехода.
Преходът се оказва протяжен.
Появяват се асистентите по политикономия. До тях адвокати, доценти, еколози, археолози, геолози, криминолози и скромни, редови дизайнери. Приемат аплодисментите на публиката и бързат да се присламчат на Кръглата маса. Не след дълго калабалъкът там нараства. Лактите елегантно влизат в употреба. Масата става все по-кръгла, докато накрая не се оформят около нея 240 места.
Тогава в шествието се включва Независимата преса. “Шпрехен зи дойч?”- проехтява по високоговорителите и представителна група от проникновени дописници с цялата си вродена смиреност дефилира сред възторжените овации. Начело са лауреатите на последния конкурс за най-правилна дописка, щедро спонсориран от Министерството на истината.
Идва ред на Приватизаторите. Видът им е съсредоточен, целеустремен. И неподкупен. Напразно покрай тях услужливо се шмугват гущери с отрязани опашки. Приватизаторите са непреклонни, респектиращи. Даже колоритната фигура на Гад Зееви остава без подобаващо внимание.
Междувременно отбрани представители на духовенството, с мисъл за ближния подписват публично пакт за ненападение и съвместна експлоатация на свещоливниците. Камбаните бият тържествено и огласят карнавала със звуците на синодалното помирение.
С целия си блясък, снежно бяла и неопетнена идва Здравната реформа. Аплодисментите са толкова оглушителни, че за малко зрителите да не обърнат подобаващо внимание на висините в Образованието и Културата. Независимата съдебна власт обаче успява с цялата си строгост да привлече погледите към себе си и макар от време на време да настъпва полите на тогата си, гордо дефилира като гарант на законността и порядъка. И все пак, финалът е неповторим. Една кокетна сергия смело се придвижва пред смаяните очи на множеството, зорко ескортирана, като правителствена делегация, от доблестните представители на данъчната и митническата администрация, от проверяващи, инспектиращи, консултиращи, охраняващи. Шествието завършва символът на Пазарната икономика…