Какво научихме от телевизора към 10 ноември… За креМвирши и касетофончета, не за свобода

От (Христо) Пимпирев научихме тия дни, че до 89-та не сме виждали касетофончета.

От Васко Василев научихме, че няма как да знаем кои са Стинг и Елтън Джон, щото бяха забранени лично от Тодор Живков и Политбюро.

От Кирил Маричков, че сме яли само прорасли картофи и консерви русенско вАрено.

От Георги Марков, че сме нямали шапки и сме си правили такива от вестници, но само за тържествени случаи като посрещане на Брежнев. Иначе ходехме голОглави.

От Росен Плевнелиев, че преди НАТО и атлантическите ценности в главите ни е нямало нищо – празно, зиро, нътинг, ниенте и прочие.

От Карбовски и мома, която интервюира, че всички имаме голи снимки, ма ги крием.

От Борисов, че ГЕРБ са десни.

От Нова тв и галиното предаване разбрахме, че има една много забавна игра, която се състои в това, че ако не познаеш нещо, пиеш алкохол в малки чашки. И че сексът е важен и неизбежен и задължителен непрекъснато. Иначе си тъп. Мноого тъп.

Току-що разбрахме от Филип Димитров, че не са допуснали големи грешки в прехода…

Така да се каже, вече знаем всичко за успеха, гъзарията, животът и … рибките бананки.

Мисля и, че подготвихме добре децата и подрастващите за кланица №5.

Комичните близнаци Аргирови викат, че нямало и кренвирши преди 89-та и било голяма радост да си купиш. Да добавим и креМвирши към другите липси. Те са ми връстници, тез мушмуроци…

Напоследък по телевизорите се вихрят все измислените певци от едно време… ‘Сичко е било отврат – комунизми, недоимък, мрак и ужас, освен естрадната музика и естрадните певци, борци за правда и свобода…

Големият кораааб минавааааааа…

А трите свободно отглеждани големи бели птици на бТВ са решени в тъмно синьо.
Когато сме се родили с близнаците Аргирови, е било много тъпо. Нямало е нищо. Мен мама ме е повивала във вестници. Най-много топлело „Работническо дело“. После, като проходих, ми уши от стари дрехи на баба и дядо рокличка, гащи, чорапи.. и т. н., но за шапка не сети, защото не беше виждала шапки. Една зима много й дожаля за мен и ми направи калъфчета за ушичките от вестник… Нали знаете – от „Работническо дело“. Скри малко вестници от баба ми, защото тя ги режеше вестниците на правоъгълничета и ги закачаше на един пирон в тоалетната, за голяма нужда…

Веднъж, много след това, по времето на демокрацията видяхме с мъжа ми в „Лебеда“, кръчма до язовир Панчарево, едни сервитьори, които рано сутринта, с вид на обречени скариди, много махмурлии, как на една маса режеха с ножици салфетките на 4. Разплаках се, защото ме върнаха в детството…

Докато пораснах, възрастните у дома бяха изгорили в печката почти всичко, защото нямаше ни дърва, ни нищо.

Къпехме се в Перловската река, само лятоска, нали.

Ядяхме само прорасналото от картофите, щото другото беше за Политбюро. И по 1 консерва седмично за семейство. Имаше различни – копърка, русенско вАрено, боб с кюфте. Тази консерва пазехме за Нова година. Кюфтето деляхме на 5 – по малко за всички.

Веднъж дядо донесе креМвирш. Някакъв човек от клуба на пенсионера ходил във фе-ре-ге-то и донесъл оттам 4 креМвирша – по един за всеки от карето за белот. Дълго го гледахме и мирисахме, накрая го изядохме с найлона.

Като дойде демокрацията първата ми работа беше да си купя 2 метра креМвирши. Извадиха в магазина до нас от държавния резерв. И касетофончета извадиха.
И т. н.

Да ви кажа, демократичната общност, която е ограничен брой хора, избрани хора (това го чух от Ръ Кънев и Гъ Любенов), въобще не споменава разни неща като свобода на словото, връзкарство, идеологически главоблъсканици. Тази избрана част от българското човечество се много радва, че има вече КРЕМВИРШИ!

Голема мъка беше това немане….

Сега има всичко и свобода! Свободни сме да се снимаме голи, да къркаме от 10 сутринта, да търкаме билетчета, свободни сме да говорим глупости колкото си искаме…

Какво ли биха казали нещастниците от Белене, ако ги чуят?
Какво ли биха казали умните ми дядовци, ако можеха да надникнат в съвремието?

––
Един луд си влачел на каишка налъм, твърдял, че налъмът е куче и му викал Шаро. На всеки 3 месеца комисия го препитвала:
– Какво е това, Георг Орб Имарко, а? – го питали.
– Куче, казва се Шаро.
Айде пак обратно… След дълго лечение, пак извикали Георг Орб Имарко:
– Какво е това, Георг?
– Как какво – налъм!
– О, че хубаво! Излекувахме го! – зарадвала де комисията.
Излязъл Георг, тръгнал по пътя към свободата и когато се отдалечил малко, се обърнал към налъма и весело казал:
– Шаро, Шароооо, как ги излъгахме, че си налъм!

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.