Мъглище София или защо на аерогарата пътникът може да умре жаден…
Емел Етем трябвало да отпусне пари за пътниците на летището
“В залите на аерогарата цареше хаос. Чакалните бяха претъпкани с хиляди пътници от забавените или анулирани полети. Купища багаж се издигаха навсякъде. Просторната централна зала приличаше на скупчване във футболен мач или универсален магазин в навечерието на Коледа.”
Из “Летище” на Артър Хейли
В първите дни на 2008 г. описанието на Международното летище “Линкълн” по време на снежна буря, извадено от книгата на Артър Хейли “Летище”, безкрайно напомня за картината на летище София, блокирано две седмици от сняг и гъсти мъгли в началото на януари. Дали и шефът на столичния аеропорт Пламен Станчев, който обича да препрочита книгата на Хейли, си е мислил като шефа на американското летище, че е истинско чудо летището все още да продължава да работи?
Пламен Станчев: Може би е изглеждало хаос, но такава оценка не е приемлива
Пламен Станчев е завършил френска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Владее английски, френски, японски, руски, испански и турски. В 1981 г. постъпва в авиокомпания „Балкан“ като стюард и работи там до фалита й през 2001 г. В националния превозвач е бил инструктор, главен инструктор на отряд Ербъс 320, зам. началник на отдел „Кабинен състав“ и директор на дирекция „Ин флайт сървис“. След като националната компания спря да лети, Станчев е назначен за директор на бившия Карготерминал на „Балкан“, приватизиран от „М&М еър карго сървис“ В края на 2005 г. е назначен за изпълнителен директор на летище София.
– Г-н Станчев, имаше ли хаос на летище София в началото на годината, когато заради снеговалеж и мъгла пътници прекараха по няколко дни в очакване на полета си?
– Може би е изглеждало хаос, но такава оценка не е приемлива за летище София. Представителите на авиокомпаниите, с които се срещнахме, не казаха, че е имало хаос. Да, имаше изключително големи затруднения. Имаше много неприятни моменти за пътници, посрещачи и изпращачи, но ви уверявам, че както служителите на летището, така и авиокомпаниите вложиха максимални усилия, за да изпълнят полетите. Това, което се случваше на летище София от Нова година насам, имам предвид първите два-три дни на обилен снеговалеж и последвалите 8-9 дена с трайни мъгли, е изключително рядко явление.
– Как рядко? Мъглите в София през зимата са нещо нормално, миналата година също имаше отменени полети заради тях?
– Мъглата е метеорологично явление, което се случва на всички летища по света. Затрудненията на летище София произтекоха от това, че този път мъглата обхвана всички летища на България. Резервните Варна, Бургас и Пловдив бяха също дълги периоди закрити и не приемаха полети. Естествено е, че летище, което е проектирано в пикови моменти да приема или да обслужва по 2500 пътника за час, за колкото е проектиран новият терминал, много трудно може да работи нормално, когато има събрани 4-5 хиляди души в салоните, заради метеорологични условия.
Летището е разположено в неподходящо място. Преди два дни на моста, по който минава бул.Брюксел, нямаше мъгла, а тук не се виждаше буквално на 20 метра. Трябва да дойдете и да се уверите със собствените си очи за какво става дума. Наистина тук е доста по-различно, отколкото в града. А понякога от външната страна на терминала и на пистата разликата в метеорологичната обстановка е значителна.
– Разбираме ви, но някой трябва да разбере и хората, които бяха влудени от липса на всякаква информация, кога и къде ще излети или кацне техният самолет?
– Отчетохме този свой и на авиокомпаниите пропуск и поискахме съдействие на транспортно министерство, за да получаваме навременна информация от авиокомпаниите, от летищата в страната и региона за всяка промяна в разписанията на полетите до и от летище София. Ще имаме съгласувано общо комюнике.
– Заради съгласуването информацията може да закъснява?
– Медиите ще имате своя стая на летището, където непрекъснато ще постъпва цялата информация за полетите, която получава нашият пресцентър.
– Кой трябваше да се погрижи за комфорта на пътниците, които престояха с дни на летището? Хора се оплакаха в редакцията, че е липсвало нещо елементарно – вода. Те предложиха в такива извънредни ситуации да се осигуряват големи бутилки с вода.
Намесва се Владимир Щърбанов, директор на Дирекция „Обслужване на полети“ на летище София:
– Летището е публична държавна собственост и ние сме летищен оператор на тази публична държавна собственост. Няма как да дадем вода, въпреки нашето желание. Можем да съберем пари с някакви доброволни пожертвувания.
– А летищните такси, които пътникът плаща с билета?
Щ.: – Таксите, които летище София взима за пътниците, са строго определени. И те са бюджетни взимания. За да отделим 100 лева за вода за пътниците, това трябва да бъде бюджетен разход.
– Но мъглите не са от вчера. Можело е да се помисли как да стане. Нали летището е търговско дружество?
Щ.: – Пътникът не се обслужва от търговското дружество. Пътникът е на летище София, като летищен оператор. Разходите на летищния оператор са бюджетни взимания.
– Държавата не е помислила за подобно обстоятелство?
Щ.: – Не че не е помислила, няма как да го помисли. Ако беше помислено миналата година, на всеки пътник щяхме да вземем по 0,02 ст. за вода, която никой не е ползвал.
– Добре. Ще предвидите ли подобен разход за догодина? Защото догодина пак ще има мъгли?
Щ.: – Ако предложите като четвърта власт промяна в регулациите и наредбите. Но пак ви казвам, за да го предвидим това нещо единственото перо, от което това би могло да бъде взето, това е от пътническата такса. За летище София, тя е 12 евро. Ако таксата стане 12,2 евро, за да можем да дадем вода на пътника, това ще касае само определени потребители на летище София, примерно 20 000 потребители, които са обслужени в извънредни моменти, а всички останали ще ги финансират.
– Можехте да се обадите в Министерството на транспорта и да получите разрешение?
Щ.: – Министерството на транспорта не определя еднозначно таксата.
– Не са ли по-големи негативите от загуба на авторитет?
Щ.: – Аз не бих казал, че сме загубили авторитет. Защо решихте, че губим авторитет?
– Поне сред пътниците, които стояха с дни в очакване на полетите си…
Щ.: – Когато нещо подобно се случи на летището в Небраска, медиите го представиха като национално бедствие. А вие обвинявате летището, което не е затваряло нито за един час, че губи авторитет. Пак ви казвам – представете си, че ще направите едно пътуване през лятото и ви съберем 0,2 евро към таксата. Вие ще субсидирате някакво бъдещо форсмажорно мероприятие. Съгласни ли сте да платите?
– Да, съгласна съм.
Щ.: – Но вие не сте съгласна като обикновен потребител, а защото в момента ви питаме.
– Имат ли представа пътниците по пера и размер какво влиза в таксата, която плащат?
Щ.: – Това че не знаят, не означава…Вчера мина на първо четене в Европейската комисия регулацията за таксите. Едно основно изискване е таксата да бъде разходоориентирана. Не мога да ви взема лятото такса за нещо, което ще бъде дадено на някой друг зимата.
– Лятото също може да има бури, земетресения и извънредни ситуации… Може да има терористична атака, да не дава господ… И може да се наложи да дадете вода на пътниците. Трябва да имате перо за такива форсмажорни обстоятелства.
Щ.: – Това перо при една добре организирана държава, каквато твърдим че сме ние, се осигурява от Министерството на авариите и бедствията. Там се предвиждат такива средства.
– Искате да кажете, че министерството, което остави държавата затрупана под снега, трябва да осигури и вода за пътниците на летището?
Щ.: – Ами нали говорим за аварии и бедствия? Наистина лошото време е оставило много пътници на едно място без да могат да стигнат до местоназначението.
– Което означава, че Емел Етем трябва да ви приведе пари, за да се купи вода…
Щ.: – Г-жо, разберете ме правилно. Можем да осигурим вода, колкото за половин София, но няма как да го направим. Няма откъде да вземем средства, за да я заплатим.
– Г-н Станчев, каква печалба направиха кафенетата по време на тези трудни за пътниците и летището дни?
– Нямаме клаузи в договорите с наемателите на търговски площи, предвидени за обществено хранене, с които можем да регулираме техните цени. Ако наложим такива клаузи в тръжните условия, няма да дойде нито един кандидат. Ето ресторантът горе, стои затворен една година след пускането на терминала, защото макар че наемът е символичен за огромната му площ, никой не подаде документи за участие в търга за него. Така че ние нямаме начин да регулираме цените, нито да регулираме количествата напитки и храна, които търговските обекти предлагат.
Наемател на двете кафенета в обществената зона – в центъра и в североизточната част на залата за пътниците – е фирмата, която е вторият кетеринг оператор на летище София, „Алфа кетеринг“. Фирмата обслужва с кетеринг почти всички авиокомпании без „България Ер“ и „Хемус“. Значи не може да става и дума за недостатъчни количества вода, сандвичи и каквото и да било в техните складове. Може и да е имало такъв момент. На мен също ми се обадиха ваши колеги от други медии и казаха – на летището няма дори вода в тези кафенета… Доколкото знам наемателите на кафенетата са реагирали адекватно и са осигурили вода.
Що се отнася до големите бутилки за вода или дори най-елементарното – машини за сандвичи, по времето на мъглите разговарях с директора на ХЕИ, д-р Куманов. Сами разбирате, че за да се сложат подвижни колички или автомати за храна и вода, трябва да има разрешение от ХЕИ. От инспекцията ни увериха, че можем да ги сложим веднага, а търговецът, който ще експлоатира съоръженията, да кандидатства след това за санитарните разрешения. Въпросът е, че летище София не може без процедура да допусне търговец на такива съоръжения в терминала.
– Как има такива съоръжения по другите международни летища?
– Може впечатленията ни да са различни. Мисля че достатъчно летища съм видял. Безспорно в зоните за служебно позване от персонала има такива съоръжения… В публичните зони, не съм видял летище с такива машини.
– Подобни машини има на летище Шереметиево в Москва, на летището в Пекин и летище във вътрешността на Китай. На летището в Лион може да се купи кафе по 1 евро, докато навсякъде в града то струва по 3-4 евро. На летището в Рим също се продава кафе за 1 евро. В София обратното, няма кафе и вода по-евтини от 4-5 лева, тоест 2,50 евро, докато в града те струват стотинки. Според колеги на летищата в Мюнхен или Франкфурт дори предлагали безплатно кафе и вода?
– По-скоро съм склонен да се направят още едно-две кафенета както в зоните зад граничния контрол, така и в обществената преди него, отколкото да слагаме машини за кафе и да превръщаме летището в провинциална автогара. Нищо лошо не искам да кажа за автогарите в провинцията, но летище София е международно летище номер едно на България.
Досега не сме предприели оформяне на нови площи за кафенета или заведения за хранене, защото едва през декември 2007 г. изтече едногодишният гаранционен срок по договора с изпълнителя на пътническия терминал „Щрабаг“. Според него не можехме да правим каквито и да е промени, свързани с вътрешния интериор на летището в гаранционния срок. Сега вече можем. Ще направим още заведения за хранене, както в публичната зона, така и зад граничния контрол.
– Авиокомпаниите не са ли длъжни да се погрижат за пътниците си в такива извънредни ситуации?
– Авиокомпаниите също са търговски предприятия, които трудно предлагат нещо, което не са задължени. Договорът за превоз между пътника и авиокомпанията се сключва с покупката или резервирането на билета. Но началото на осъществяване на договора започва с чекирането на пътника. През тези трудни дни единствената компания, която видях да предлага храна и напитки на пътниците отпред в салона преди чекина беше „България ер“. Никоя от авиокомпаниите не иска да прави разходи за пътниците преди да започне да тече договорът. Трудно бихме могли да ги убедим да предоставят за тяхна сметка каквото и да било, когато това не им е задължение.
Капитан Емил Костов, “България Ер”:
Когато по търговски причини авиокомпания не изпълни полет или по субективни причини определен полет закъснее над определен брой часове, тя дължи обезщетение на пътниците. И това правило се спазва стриктно от „България Ер“ и всички авиокомпании, опериращи до и от летище София.
Само че в съществуващите европейски и национални регламенти има няколко изключения, които засягат включително лошите метеорологични условия – бури, снегове, мъгли. В такива ситуации авиокомпанията не е длъжна да обезщетява пътниците, защото по-голямото закъснение е породено от обективни извънредни, екстраординерни причини.
Щърбанов допълва:
– До момента на чекирането ние като летищен оператор имаме задължения към пътника. Но този ангажимент включва не само пътника, а и посрещача, изпращача, включително и хора, които са дошли да разгледат летището. И по тази причина такова нещо не случайно не е предвидено. Защото не засяга само пътника. „Фрапорт“, концесионерът на морските летища Варна и Бургас, които са частно дружество, спокойно могат да кажат: да, ние ще се погрижим за нашите пътници – разполагаме 10 машини за вода. Но ние сме държавно, а те частно.
– А кога ще станете частно?
Щ. – Време е вече да станем, защото в такива случаи бихме могли да реагираме много по-гъвкаво. Един търговец работи много по-гъвкаво, отколкото 100% държавно предприятие.
Отново Пламен Станчев:
– За да стане летище София частно или да се даде на концесия, първо трябва да се рефинансира заемът към Европейската инвестиционна банка, който взехме за неговата модернизация. Но това е от компетентността на министъра на транспорта, а не на летището.
– Кога летището ще получи по-висока категория и ще приема самолети при по-малка видимост?
– В деня, когато бяха обилните снеговалежи, навсякъде пишеше – анулирани са 18 полета от и до летище София. Защо никой не написа, че в този ден са осъществени 80 полета?
– Нормално е, всеки очаква летището да функционира както трябва и полетите да се изпълняват.
– Новината е, че при такъв обилен снеговалеж са проведени толкова много полети. В предишните години летищата във Виена и в Мюнхен при абсолютно идентични условия – интензивност на снеговалежа, температура на въздуха, са затваряли за по 6 до 8 часа, а ние не повече от час. Ние си вършим работата и не смятаме, че трябва да бъдем герои на социлистическия труд. Но по нормативни документи летището трябва да започне да оперира един час след преустановяване на интензивен снеговалеж. Интензивният снеговалеж спря в 11,30 часа на втори януари. Това означаваше, че летището трябваше около 12,30-13 часа да започне да оперира. А то бе отворено в 8,08 часа сутринта.
– Докъде стигна процедурата за получаване на по-висока категория на летището?
– През октомври 2007 г., когато бе въведена втора категория на летището, Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация(ГД ГВА) предписа около 650 метра метална ограда в североизточната част на летището да бъде подменена с радиопрозрачна. Летището проведе процедура за избор на изпълнител, оградата е произведена, пакетирана, складирана и се намира в Италия. Ще бъде превозена в близките дни. Надявам се като се оправи времето да сменим оградата и ГВА да прелицензира съоръженията, които осигуряват кацане, за съответната по-висока категория. Но най-високата 3 А категория, която ще получи летището, не е панацея. Коментирахме го и на срещата с представителите на авиокомпаниите. Ще ви дам един пример. Времето в момента е хубаво. Българската авиокомпания Х излита с екипаж, който не е лицензиран за кацане при силна мъгла, в условия на ниска видимост. Късно вечерта, когато самолетът се връща, времето се влошава, пада мъгла, не може да кацне тук, защото просто екипажът няма съответната подготовка. И каца в Бургас. Това не е вина и на авиокомпанията. Има неща, които са изключително динамични и трудно предвидими в авиацията.
– А колко самолета повече биха кацнали на столичното летище, ако категорията му беше не 2, а 3А?
– Очевидно, че повече самолети щяха да кацнат, ако летището беше 3А категория. Не разполагам в момента с метеорологична справка, но изключително дълго време мъглата беше със 125 метра видимост и по-ниска, което означава че и 3А категория не би ни помогнала. А видимост под 125 метра не става вече и за излитане, не само за кацане. При 3А летище може да се каца при 200 метра видимост.
– Ще се наложи ли София да изгражда летище на друго място, за да се спаси в мъглите?
Щърбанов:
– Обезателно. Въпросът е дали това ще стане след 50 или 100 години. Летището не е някаква барака. То се прави възоснова на така наречен мастер план за развитие, който обхваща 20-25 годишен период. Развитието на всеки голям град не предполага летището да се намира във вътрешния кръг на града. В близките 30 години преместването му е невъзможно да стане.
– Защо?
– Защото инвестицията е доста голяма. Ние ще изплатим инвестицията в това летище през 2017 година. Но за да стигнем до 2017 година, още в близките две години трябва да направим ново разширение на летището, за да поеме капацитета. Това ще бъде допълнителна инвестиция… и тя също трябва да се върне. Има и друго нещо – организирането на нова площадка на този етап е изключително, изключително трудно нещо. В момента летището разполага с над 5 млн. кв.м. земя. Тя е отчуждена в миналото, когато земята беше с друга цена и работеха различни икономически механизми за придобиване на собственост. В момента тя трябва да бъде изкупена. Дали ще бъде частна собственост, общинска или държавна земя, тя има вече прекалено голяма стойност, която е огромно препятствие за летището.