Трийсет години по-късно сянката на комунизма преследва чехи и словаци
Три десетилетия след масовите демонстрации, сложили край на комунизма, чехи и словаци излизат отново на улиците, за да протестират срещу корупцията и политиците, започнали кариерата си при тоталитарния режим.
Нежната революция от 1989 г. – безпрецедентните улични събирания и общата стачка – сложи кръст на системата, наложена в Чехословакия от Съветския съюз.
Но комунистите така и не напуснаха съвсем политическата сцена. Днес те се съюзяват с популисти, за да се доближат до властта в двете страни, наследили Чехословакия – Словакия и Чехия.
„Наследството на комунизма е живо в Словакия и до днес; корупцията е голям проблем“, посочва пред АФП словашкият актьор Милан Княжко, един от най-популярните водачи на Нежната революция. „Лъжи, корупция, лицемерие, сплашване, тормоз – тези комунистически методи все още се използват тук“, твърди той.
„Все още не сме свикнали със свободата, реда, демокрацията, човешките права“, констатира в изявление за АФП Камил Мирослав Черни, членувал някога в чешко опозиционно сдружение, а днес пенсионер.
Убийства и рушвети
Премиерът на Чехия Андрей Бабиш – бивш комунист, станал милиардер, е заподозрян в сътрудничество с някогашната тайна полиция през 80-те, но решително отрича.
Неговото правителство на малцинството оцелява в парламента единствено с неофициалната подкрепа на комунистическата партия и нейните 15 от общо 200 депутати.
Бабиш е обвиняван и в конфликт на интереси, свързан с групировката му Агроферт – конгломерат, действащ в много сектори: от селското стопанство до медиите, та дори и в химическата промишленост.
Тези подозрения мотивираха през юни участниците в най-мащабната демонстрация от 1989 г. насам, настояли за оставката на премиера.
Движението, организирало проявата – „Милион моменти за демокрация“, е насрочило нов митинг на 16 ноември във връзка с годишнината от Нежната революция.
„Ще поставим ултиматум на Андрей Бабиш: или решава проблема с конфликта на интереси (. . .), или подава оставка от министър-председателския пост“, заяви тази седмица водачът на движението Микулаш Минарж.
Лидерът на управляващата в Словакия популистка партия „Смер – Социална демокрация“ Роберт Фицо, чиито политически корени също стигат до комунистическата партия, по общо мнение е най-влиятелният човек в страната.
В началото на миналата година той бе принуден да се оттегли от поста премиер след поръчковото убийство на разследващия журналист Ян Куцияк, разкрил връзки между италианската мафия и служители на словашкото правителство.
След смъртта на Куцияк и на годеницата му в Братислава се състояха протестни демонстрации, в които участваха десетки хиляди. Редица висши служители се наложи да подадат оставка, след като стана ясно, че контактуват с предприемача Мариан Кочнер, обвинен, че е поръчал убийството на журналиста.
Кой подкопава демокрацията
Преди 30 години, на 17 ноември 1989 г., комунистическата полиция брутално разпръсна мирно студентско шествие в центъра на Прага, с което стартира демократизацията, получила името Нежна революция.
Два дни по-късно словаците излязоха на улицата, а после десетки хиляди демонстрираха дни наред в Прага и Братислава.
Комунистите постепенно отстъпиха и драматургът дисидент Вацлав Хавел бе избран за президент на Чехословакия, за да поведе страната към първите демократични избори през 1990 г.
Появиха се нови политици и партии; на избирателите обаче им втръсна от тях, най-вече заради корупцията, и те потърсиха хора, дошли от комунистическата система.
„Видимо се е увеличила толерантността към лица, сътрудничели на предишния режим – нещо неприемливо преди във висшите политически сфери“, констатира Томаш Лебеда, чешки политолог от университета „Палацки“ в източния град Оломоуц.
БТА